Решение №720/30.01.2017 ГД №15709/2015 СГС

РЕШЕНИЕ №720/30.01.2017 ГД №15709/2015 СГС Гражданско дело № 15709/2015 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Ищец: Ишцата Н.К.Д. твърди, че претърпяла значителни неимуществени вреди, произтичащи от понесените от нея физически болки, страдания, неудобство при социални контакти,усложнения в здравословното състояние, които настъпили като последица от осъществената от д-р Д.Д.Х., но по възлагане от ответника оперативна интервенция на носа /ринопластика/. Ищцата счита, че вредите са настъпили поради груби нарушения на правилата на добрата медицинска практика от страна на д-р Д.Д. Х., в качеството му на длъжностно лице, на което е било възложено по трудово правоотношение с ответника - да осъществява здравни дейности в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на същото лечебно заведение. По инициатива на ищцата, която имала деформация (гърбица) на носа си, създаваща й естетичен дисконфорт, Н.Д. пожелала да й бъде извършена естетична интервенция за премахване на споменатия дефект и след лични консултации с д-р Д.Д.Х., получила от него лични уверения, че желаната оперативна интервенция може да бъде извършена успешно. На 19.11.2008г., Д. постъпила в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия при УМБАЛ „А.”ЕАД и претърпяла планираната козметична операция, която била извършена от д-р Х., след което на мястото на операцията била поставена гипсова шина, непозволяваща пряко наблюдение на мястото на операцията. Две седмици след извършената първична ринопластика, ищцата възприела непосредствено резултата от интервенцията и изпитала силно притеснение от външния си вид, който бил придобил визията на „много грозна и отблъскваща гледка”, а освен това, поради премахването на една от костите на носа, която довела до „обезобразяване” при изщата се проявили и множество нови усложнения от функционален характер, свързани с дишането, и с проявавата на отделни заболявания, засягащи лигавицата на носа и дихателната функция. На 29.04.2009г. ищцата претърпяла втора поредна козметична оперативна интервенция на носа, извършена отново от д-р Х. и насочена към коригиране на негативните последици от първата, но според оценката на ищцата: и втората интервенция била крайно неуспешна. При изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с твърдения за противоправно поведение, настъпил вредоносен резултат и наличие на причинно-следствена връзка помежду им, ищцата претендира за осъждане на ответника да и заплати обезщетение в размер на 30 000 лева за споменатите неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от предявяването на иска до окончателното плащане. Моли за присъждане на направените разноски.

Ответник: Исковата претенция е оспорена от ответника - УМБАЛ „А.” ЕАД по съображения, които са подробно изложени в подадения отговор. Ответникът не оспорва, твърденията за извършването на описаните в исковата молба две козметични хирургически операции на ищцата в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД, нито твърдението, че тези операции са били извършени от д-р Д.Д.Х., който е действал в качеството на лице, действащо по възлагане от ответника, като част от медицинския екип на това лечебно заведение. Ответникът поддържа становище за липса на обективен вредоносен резултат и за липса на противоправно поведение от страна на д-р Д.Д.Х.. Ответникът твърди, че при извършване на споменатите интервенции, ищцата е била надлежно информирана за естеството на интервенцията, за нейните последици и е изразила предварително и по надлежния ред информирано съгласие с тях. Ответникът поддържа и становище за липса на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и поведението на лицата, които са извършили интервенцията, по негово възлагане. Твърди се, че диагностичния и оперативния процес в това здравно заведение е бил извършен съобразно добрите медицински практики, а резултатът от ринопластиката бил обективно обусловен не от неправилно третиране, а от медико-биологичните специфики на самата операция и на пациента. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените разноски.

Третото лице- подпомагащо ответната страна Д.Д.Х. оспорва предявения иск, като поддържа становище за неговата неоснователност. Без да отрича посочените в исковата молба фактически твърдения, относно времето и мястото на провеждане на посочените в исковата молба медицински интервенции, нито качеството си на оператор, извършил пряко споменатите интервенции, третото лце помагач отрича наличието на противоправно поведение при извършване на тези интервенции, както и липсата на пряка причинно-следствена връзка между извършените от него действия и настъпването на релевираните в исковата молба увреждания, респ. на свързаните с тях болки и страдания.

Доказателства: Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Писменни доказателства: Приетите като доказателства по делото медицински документи, които са изброени: Епикриза ИЗ 26396/501 издадена на Н.К.Д. от Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД; (оспорена по съдържание от ищцата) Епикриза ИЗ 10631/173 издадена на Н.К.Д. от Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД (оспорена по съдържание от ищцата); Епикриза ИЗ 6707/26.03.2014г. издадена на Н.К.Д. от Клиника по лицево- челюстна хирургия и оториноларингология при УМБАЛ „Св. Анна” АД – София; амбулаторен лист от 31.10.2011г.; Медицинско направление/ искане от 01.11.2011г.; История на заболяването № 26396; направление за хоспитализация; Декларации за информираност и съгласие на пациента; Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка; Предоперативна епикриза; Анестезиологичен лист; Лист за наблюдение на болния; Температурен лист; резултати от клинични изследвания – ЕКГ, лентгенографии, кръвни изследвания; установяват твърденията на ищцата, по които страните не спорят, а именно: На 19.11.2008г. и на 29.04.2009г. ищцата е постъпила в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД; за да й бъде извършена оперативна интервенция за естетична хирургия. Обект на оперативни интервенции в двата случая е носът на ищцата; Оператор при двете интервенции е бил д-р Д.Д.Х., както и медицински екип от специалисти в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД; Посочените по- горе документи са издадени от Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД и оригиналите се съхраняват в тази клиника, която е структурно звено на ответното дружество УМБАЛ „А.” ЕАД; В преиода на разглеждане на делото, ищцата е постъпила на лечение в Клиника по лицево- челюстна хирургия и оториноларингология при УМБАЛ „Св. Анна” АД – София с диагноза: девиация на носната преграда. Данните от споменатите документи, които са приложени по делото и са приети като доказателства, са обект на анализ от допуснатите съдебно- медицински експертизи (естетична хирургия и УНГ).

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- медицинска експертиза на д-р Н.С. /естетечна хирургия/ обосновава следните фактически изводи: Личният преглед на ищцата не установява опиративни белези по носа, защото операциите са извършени ендоназално. Гърбицата на носа е премахната. Гърбът на носа е прав, носът е стеснен и скъсен, като дължината му заема една трета от дължината на лицето, което е правилно. Във фас: в горната част на носа, лявата носна кост в областта на латералната остеотомия е леко изпъкнала. Именно в тази зона, кожата се издува при издишване със запушени ноздри. Аларните хрущяли, които създават скелета на носа на върха на ноздрите и които намаляват в горната им част, за да се ротира и скъси носа, са зарастнали с леко разминаване, което се отразява на формата на двете ноздри- лявата е по- хлътнала и малко по- малка. Носът се състои от различни костни и хрущални структури и при операция, оформяне и подреждане на отделните структури – тяхното срастване новата позиция се обуславя повече от условията, които са създадени при зарастването им след опирацията. Трудно е носът да се задържи в определена позиция, като анатомична структура и дори следоперативната фиксация с гипсова шина може да се приложи само за няколко дни, след което носът трябва да се пази от самия пациент. Според д-р С., поради спецификите в процеса на следоперативното зарастване на носа, около 5- 15% от пациентите се нуждаят от вторични, постоперативни корекции. Според вещото лице, промеите на външния нос на пострадалата са козметични. Възстановителният период след опирациите и промените във формата на носа при ищцата са завършени. Всяка медицинска операция носи рискове, които са предвидими и непредвидими, а естеството им се повлиява от вида на операцията и спецификите на пациента. Вещото лице подчертава, че функциите на носа като орган /вътрешен нос/ следва да бъдат изследвани от медицински специалист по УНГ. Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно- медицинска експертиза на д-р Д.М. /УНГ/ обосновава следните фактически изводи: Представената и приета като доказателство по делото медицинска документация, касаеща здравословното състояние на Н.К.Д. за периода преди операцията от 2008г. описва само локален статус. При липсата на резултати от образна диагностика на носните кухини ( скенер или ЯМР), вещото лице не би могло да даде обосновано заключение за обективното състояние на носа на пострадалата /т.нар. вътрешен нос/, респ. обективно не може да бъде направен извод за настъпването на усложнения, като неблагоприятни последици от самата операция – нито от първата, пред 2008г., нито от втората през 2009г. подобни образни изследвания според вещото лице са добра медицинска практика.

Свидетелски показания: В дадените пред съда показания, свидетелят В. П.П. заявява, че работи в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД и е колега на д-р Х.. Свидетелят сочи, че е участвал в операцията на ищцата и в изготвянето на съпътстващата медицинска документация за първата и втората операция, която документация е приета като доказателство по делото. При извършване на оперативната интервенция взели участие свидетелят, д-р Х., анестезиолог, анестезиологична сестра, операционен санитар, а оператор е бил лично д-р Х.. Свидетелят заявява, че не си спомня да е извършвал преглед на ищцата преди втората операция и не си спомня, дали ищцата е посещавала клиниката, след извършване на пърата операция. Оперативният протокол за първата опирация бил съставен фактически (като документ) от обучаващ се лекар специализант /д-р В./. В дадените пред съда показания, свидетелката Х.М.А. заявява, че познава ищцата от дълъг период от време (около 12 години) и поддържала интензивни социални контакти с нея. Свидетелката знаела, че Н.Д. имала козметичен дефект на носа и в разговорите между двете била обсъждана възможността, да бъда предприета оперативна интервенция за отстраняването на този дефект. Според свидетелката, след извършените опирации Д. била „в шок”, а видът й бил „шокиращ”, защото тя изглеждала „потресаващо”. Д. плачела и споделила, че „не е това, което е искала да бъде”. Според свидетелката, Д. се оплаквала от главоболие, не могла да носи очила, оплакала се от особено „пулсиране в челото”. В резултат от възприятията си за своя външен вид, Д. рязко ограничила социалните си контакти. Състоянието й не било наред и хората я питали какво и се е случило. Д. се притеснявала да се вози в градския транспорт, поради критичното си отношение към външния си вид, след операцията. В дадените пред съда показания, свидетелката М.Л.Г. заявява, че е запозната със здравословното и емоционално състояние на ищцата Д., поради това, че е нейна майка и се намира в постоянен социален контакт с нея. Самата д. избрала да се оперира при д-р Х., а мотивите й били единствено естетични. Свидетелката видяла д-р Х. и се запознала лично с него в деня на първата операция. Две седмици след извършване на първата операция ва Д. в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД (2008г.) квидетелката възприела, че носът на дъщеря й има деформация: ноздрите й били асиметрични. В горната част на носа липсвала кост. За отстраняване на този дефект била предприета втора операция, но след нея Д. преустановила голяма част от социалните си контакти, понеже се притеснявала от външния си вид, който силно не одобрявала. Започната да се оплаква от полипи в носа, от кръвоизливи в носа, не могла да поставя очила, поради анатомичното изменение на костите на носа. Преди извършване на оперативната интервенция, ищцата не била уведомена от д-р Х., с когото били извършени предоперативните консултации, че може да се наложи да бъде извадена кост от носа й. Според свидетелката, имало отделни случаи на реакции на непознати хора – при визия за външния вид на ищцата и тя силно се притеснявала от подобни реакции. На поставените въпроси по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК, ищцата Н.К.Д. дава следните отговори: Преди извършване на първата оперативна интервенция на ищцата (2008г.) тя е извършила консултации само с личния си лекар и с д-р Х., но не и със специалист по УНГ; След извършване на козметичната операция, ищцата посетила медицински специалист по УНГ, който и обяснил, че тя има проблеми с дишането, предписал й медикаменти и я насочил за консултация с медицински специалист- онколог; В детска и юношеска възраст, пострадалата е била ухапвана двукратно по носа от куче, но без сериозни последици за здравето и вида на носа й; До предприемане на първата операция, ищцата не е усещала затруднения с дишането и други проблеми с функциите на носа, а мотивите й да предприеме операцията били естетични. Ищцата заявява, че е ходила на контролни прегледи след двете операции – при д-р Х., но прегледите били извършвани в кафене, а не в болницата. Причината за това била, че майката на ищцата познавала д-р Х. и срещите между двамата били използвани и за контролни прегледи. Според впечатленията на ищцата д-р Х. забавил издаването на епикриза за извършените операции.

Мотиви: При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предмет на спора е претенция за обезщетение за неимуществени вреди, които настъпили в резултат от непозволено увреждане. Твърди се, че вредите са били причинени в резултат на нарушения на добрата медицинска практика при осъществяване на операции от типа на процесните, както и че причинителят на вредата е действал по възлагане от ответното дружество - понеже се намирал в договорни отношения с него. Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав на непозволеното увреждане, са уредени в чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и изискват да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно установено задължение или на общата забрана да се вреди другиму; настъпване на конкретния твърдян вредоносен резултат; наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на деликвента. Допълнителна предпоставки за основателност на претенциите предявени при условията на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е прекият причинител на вредата да е осъществявал увреждащите действия при/по повод на възложената му работа от трето лице - легитимирано да понесе деликтната юридическа отговорност т.е. връзката между прекият причинител на вредата и ответника подлежи на ясно и категорично установяване. След анализ на споменатите по- горе предпоставки с наведените доводи, съдът приема, че предявения иск е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, с оглед фактическите твърдения, на които се основава и допуснатите уточнения. Преценката по отношение на ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА е предпоставена от изводите на съда по определени факти и изводи с преюдициално значение, които ще бъдат разгледани последователно по- долу. По материална легитимация на страните; Събраните в хода на делото писмени доказателства, представляващи медицинска документация Епикриза ИЗ 26396/501 издадена на Н.К.Д. от Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД; (оспорена по съдържание от ищцата) Епикриза ИЗ 10631/173 издадена на Н.К.Д. от Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД (оспорена по съдържание от ищцата); Епикриза ИЗ 6707/26.03.2014г. издадена на Н.К.Д. от Клиника по лицево- челюстна хирургия и оториноларингология при УМБАЛ „Св. Анна” АД – София; амбулаторен лист от 31.10.2011г.; Медицинско направление/ искане от 01.11.2011г.; История на заболяването № 26396; направление за хоспитализация; Декларации за информираност и съгласие на пациента; Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка; Предоперативна епикриза; Анестезиологичен лист; Лист за наблюдение на болния; Температурен лист; резултати от клинични изследвания – ЕКГ, лентгенографии, кръвни изследвания; установяват твърденията на ищцата, че първо на 19.11.2008г.,а в последствие и на 29.04.2009г. ищцата е постъпила в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД; за да й бъде извършена оперативна интервенция за естетична хирургия. Страните не спорят, че обект на оперативни интервенции в двата случая е носът на ищцата, че оператор при двете интервенции е бил д-р Д.Д.Х., че опиративния медицински екип е включвалт специалисти в Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД, които са действали именно в това качество; За да установи обективните признаци на здравословното състояние на ищцата към момента на извършване на оперативните интервенции и след тях, съдът кредитира данните от Епикриза ИЗ 26396/501 издадена на Н.К.Д. от Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД; (оспорена по съдържание от ищцата) Епикриза ИЗ 10631/173 издадена на Н.К.Д. от Клиника по пластично- възстановителна и естетична хирургия на УМБАЛ „А.” ЕАД (оспорена по съдържание от ищцата). Оспорването на съдържанието на споменатите документи съдът приема за неоснователно, тъй като те имат характера на официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал.1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ от ГПК, чиято материална доказателствена сила не бе оборена по надлежния категоричен начин от страната, която ги е оспорила (чл. 193, ал.3Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ, пр. първо от ГПК). Тъй като са страни в правоотношението, което се е породило по повод планирането на споменатата оперативна интервенция, страните в процеса са надлежно материално легитимирани и в настоящия спор. При това е уместно да се отбележи, че основанието на исковата претенция е деликтно, тъй като ищцата твърди, че резултатът от опиративната интервенция е бил съвсем различен от онзи, който е желала и който е бил обещан при предварителните консултации с медицинския специалист д-р Х.. По наличието на предпоставки за реализиране на деликтна отговорност; С оглед спецификата на действията, които според ищцата са довели до настъпването на релевирания от нея вредоносен резултат /оперативна медицинска интервенция/ - за да направи извод за наличие на противоправно поведение, респ. на поведение, което противоречи на установените добри медицински практики и стандарти при провеждането на подобен тип интервенции - съдът по необходимост използва специални знания в областта на медицината – естетична хирургия и УНГ. Уместно е да се отбележи, в тази насока, че на съда е известно съществуването на специален нормативен акт Наредба № 6 за утвърждаване на медицински стандарт „Козметична (естетична) хирургия” (обн. ДВ бр.41/22.04.2008г.), но дори дефинициата на съответния стандарт (в чл. 1 от Раздел І на Наредбата) сочи, че той обхваща медицински познания, техники и преценки, необходими за прецизна диагностика и корекция на нарушенията. Споменатите преценки могат да бъдат направени само от специалист с тясна медицинска квалификация, но не и от съда. Изслушаните и приети без оспорване две заключения на съдебно- медицински експертизи обаче /на д-р С. и на д-р М./, не мотивираха необходимия за доказване на основанието на иска категоричен извод: че е било допуснато нарушение на добрата медицинска практика: в смисъл на необходимите за успешно извършване на операциите познания, техники и преценки на д-р Х., при провеждане на процесните оперативни интервенции. Нещо повече, изводите на вещите лица не установиха и пряка причинно-следствена връзка между релевирания от ищцата краен резултат от операцията – от една страна и действията на оператора д-р Х. – от друга страна. В тази насока заслужава да се отбележи, че заключението на вещото лице д-р С. създава предпоставка за това, да бъде направено обосновано предположение, че деформацията на носа на пострадалата, може да се дължи и на други, странични фактори, настъпили в процеса на зарастването на оперираната локация – такива, които са свързани с индивидуални особености на пациента или на неговото поведение (напр. липса на адекватни контролни прегледи, на които пациентът е длъжен да се яви). Липсата на споменатите два елемента от фактическия състав на деликта, мотивират крайния извод за неоснователност на предявения иск. Болките и страданията, които ищцата е претърпяла в никакъв случай не могат да бъдат отречени, но, както беше посочено по- горе, заключенията на съдебно медицинските експертизи не установиха наличието на противоправно поведение и на причинно-следствена връзка между споменатите болки и страдания и действията на медицинския екип на УМБАЛ „А.” ЕАД. По отношение на разноските в процеса; При конкретния изход на спора, на основание чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство. Ответникът обаче, не е представил списък на разноските, които претендира, поради което съдът изчисли техния размер на сумата от 200 лева. Третото лице- подпомагаща страна, макар на претендира присъждане на разноски- няма право да получи такива, на основание чл. 78, ал. 10Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

Така мотивиран, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Д. с ЕГН********** *** срещу УМБАЛ „А.” ЕАД с ЕИК ********** и седалище гр. С., ул. „С. Г. С.” № 1, иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД – за присъждане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, поради непозволено увреждане, настъпило в следствие на извършени оперативни интервенции през 2008г. и през 2009г., както и за законната лихва върху претендираната сума, считано от 18.11.2011г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Н.К.Д. да заплати на УМБАЛ „А.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията вр. с ал. 8 от ГПК – сумата от 200 лева (двеста лева) за съдебни разноски, направени пред настоящата инстанция.

Решението е постановено при участието на Д.Д.Х. *** в качеството на трето лице, подпомагащо ответника УМБАЛ „А.” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него на съответната заинтересована страна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на тридесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Е.В., като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 15709 по описа за 2011г.,Съдът е сезиран с претенции с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.