Решение №904/1.07.2016 ГД №1808/2011 ОС Варна

Решение №904/1.07.2016 ГД №1808/2011 ОС Варна Гражданско дело № 1808/2011 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Производството е образувано по предявен от Д.М.Я. с ЕГН ********** и М.А.Я. с ЕГН ********** ***, р-н „Овча Купел“, ул. Маестро Кънев“ № 33 А, представлявА. от Л.Н. от САК против С.М.П. с ЕГН ********** *** представлявана от адв. С.Т. от ВАК, С.Г.М. с ЕГН ********** *** , представлявана от адв. С.Т. от ВАК, МБАЛ „Света Анна- В.“ АД и Военно медицинска академия – С.“ , представлявана от ю.к. Г., при участието на трети лица помагачи ЗАД „ Армеец“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Интершурънс груп“ , осъдителни искове както следва: срещу С.М.П. за сумата от 25 010 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева; срещу С.Г.М. за сумата от 1000 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева; срещу Военно медицинска академия – С.“ за сумата от 25 010 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева; срещу МБАЛ „Света Анна- В.“ АД за сумата от 1000 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева; претендирА. като обезщетение за нанесена неимуществена вреда изрязваща се в смъртта на сина на ищците, а именно Ж. Д. Я. с ЕГН **********, починал в следствие на остра левостранна сърдечна слабост с оток на белите дробове /смъртен акт № 1171 от 15.08.2008 г./ , по твърдението на ищците, че двете ответници физически лица не са направили всичко необходимо да поставят правилна диагноза и да предприемат правилно и незабавно лечение, на основА.е чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, а по отношение на юридическите лица е ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност, на основА.е чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Относно допустимостта на исковете и начинът на тяхното съединяване е постановено Определение № 43 от 19.01.2012 г. по ч. гр.д. № 655 по опис на Апелативен съд В. за 2011 г.

Преди даване ход на делото е постъпила молба с вх. Рег. № 13397 от 10.05.2014 г. от адв. Л. Н., пълномощник на ищците от която се установява, че исковете срещу физическите лица са предявени в условията на солидарна отговорност с юридическите лица , които са техни възложители на работата. Претендират се законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба 16.09.2011 г. до окончателното изплащане и разноските в производството. ИЩЦИТЕ: В исковата молба и уточняващите ищците твърдят, че са се осъществили следните факти: На 14.08.2008 година към 01:49 ч. внезапно починал синът им Ж. Д. Я., с ЕГН: **********, поради остра левостранна сърдечна слабост с оток на белите дробове съгласно смъртен акт № I - 1171/15.08.2008 г., издаден от Община В.. Твърдят, че преди смъртта е бил едва на 28 години и в общо добро здравословно състояние. Страдал е единствено от диабет - първи тип инсулиновозависим. Бил е обучен в режим на хранене и лечение и е спазвал такъв в продължение на 7 години. На 12.08.2008 г. е бил на почивка в апартамента си в гр. В. с негови приятели. Вечерта излезли на дискотека и още в края на същата вечер той не се чувствал много добре. Бил отпаднал, вял и мълчалив, излизал често навън защото му ставало горещо и накрая си тръгнал заедно с приятелката си по - рано от другите, защото не се чувствал добре. На следващия ден - 13.08.2008 г. около обяд се събудили приятелите му Р.О.Б., Л.Ж.С., В.В.К., които гостували в неговия апартамент и видели, че повръщал непрекъснато, бил отпаднал, постоянно пиел вода и пак я повръщал, дишал тежко и учестено като си поемал дълбоко въздух - затруднявал се да диша, бил отпаднал и едва стоял сам на краката си. Тъй като те не са от гр. В. се обърнали за съдействие към неговите съседи на същия адрес, а именно С.С.Б.-Ж. и С.Ж.С., като поискали да ги упътят в коя болница да потърсят помощ. ПосъветвА. били незабавно да отидат в спешното отделение на Военна болница, като св. С.Ж. ги придружила за да им покаже пътя и да помогне. Дежурен лекар в токсикологично отделение била д-р С.П.. Според очевидците синът на ищците бил във видимо тежко състояние - силно затруднено дишане, не можел да се движи сам добре, а бил подкрепян от приятелите си, бил с превъзбудени и нервни движения, оплаквал се от постоянно повръщане и през цялото време искал непрекъснато да пие вода, излъчвал тежка миризма на ацетон. Независимо, че д-р П., отхвърлила почти веднага възможността за алкохолна интоксикация, поради адекватното, макар и превъзбудено поведение на пациента, както и факта, че е употребил малко количество алкохол и то преди повече от 24 часа, същата пренебрегвайки видимо тежкото му състояние и явна симптоматика, решава, че няма нужда да му бъдат назначавА. каквито и да били лабораторни изследвА.я и да бъде консултиран от други специалисти. Без да има достатъчно данни приема, че вероятно се касае за остра вирусна инфекция (каквато върлувала към онзи момент) и без дори да получи потвърждение на тази си „вероятна" диагноза и да я провери по какъвто и да било сигурен начин (било като я потвърди с изследвА.я, било като изключи по категоричен начин другите вероятни диагнози/ предприема лечение като назначава вливане на една банка физиологичен серум, придружена с ампула деган {лекарство против повръщане), една ампула бусколизин {лекарство против болки в стомаха) и парацетамол - за понижаване на температурата. Прави и промивка на стомаха с медицински въглен, обстоятелство, което д-р С.П. не отразява в медицинската документация. Въпреки настоявА.ята на С.Ж., д-р П. отказала да остави пациента в болницата под наблюдение. Твърдят, че през цялото време синът им е бил с тежка диабетна кетоацедоза, чиито типични белези са видяни и възприети от всички свидетели, включително и от д-р С.П., но тя не е направила всичко необходимо за да постави правилна диагноза и да предприеме правилно и незабавно лечение на пациента, което влиза в задълженията на всеки лекар. Не се е придържала към добрата медицинска практика и не е направила нужното и възможното за да установи на какво се дължи видимо тежкото състояние, да потвърди или отхвърли „предполаганата" от нея причина.

Твърдят, че тя е поставила грешна диагноза и е предприела неадекватни мерки с оглед реалното му състояние, които на практика са притъпили за момент ясно изразената симтоматика на реалното заболяване. Именно предприетото от нея „симпоматично лечение" {въздействала е върху симтомите, а не е търсила причините за появата им) е създало временно измамно усещане у нея и у другите за някакво подобрение на състоянието му. Диабетната кетоацедоза не е състояние, което да не може да бъде диагностицирано правилно при възможностите на съвременната медицина и на оборудването, лабораториите и специалистите на военна болница гр. В., които д-р П. е можела да ползва в онзи момент. На лице са били и типичните симптоми на това усложнение на заболяването. Твърдят, че бездействието на д-р П., изразяващо се в неизвършване на основни лабораторни изследвА.я и поставяне на точната диагноза, както и непоставяне на инсулин са противоправни.

Твърдят, че вината на д-р С.П. се изразява в грешните преценки, грешно поставената диагноза, неправилното лечение, липсата на адекватно лечение, изпращането на пациента в къщи, където не е под лекарско наблюдение, както и „успокоението", че „ще се оправи" към него и към близките му, и че деяния /действия и бездействия/ са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат – смъртта. Твърдят, че синът им е съобщил на д-р С.П. факта на заболяването си, но сочат, че това твърдение се е отричало от ответницата. Твърдят, че около 23:00 ч. на 13.08.2008 г. синът им се почувствал зле отново, започнал да говори завалено, несмислено и хаотично, станал неадекватен и получил халюцинации. Приятелите му го откарали в спешния център на МБАЛ „Света Анна - В.", където дежурния лекар д-р С.Г.М. попитала за състоянието му и единият от придружаващите го приятели Р.Б., който дал сведението за наличието на диабет. Д-р М. веднага назначила изследвА.я за кръвна захар и кръвно алкален профил (КАЛ), които показали изключителни завишени стойности. Налице била тежка форма на диабетна кетоацидоза. Състоянието на пациента било изключително тежко и такова било констатирано от д-р С.М.. Тя определила точно диагнозата и назначила незабавно вливане на инсулин, но тогава установила, че в спешното отделение инсулина бил с изтекъл срок на годност. Според ищците над спешното отделение в същата болница, но в другото отделение имало инсулин годен за употреба, който е можело да бъде взет и използван при нужда, а по-късно възстановен, което не било сторено. Решението на д-р С.М. било да пациентът да бъде транспортиран со УМБАЛ „Св. Марина".

Според ищците това решение било неадекватно и подценяващо състоянието на пациента и в заедно с действията на д-р С.П. е в причинна връзка с настъпилата смърт. При транспортирането на 14.08.2008 г. около 01:49 часа към УМБАЛ „Св. Марина", пациентът починал от остра лявостранна сърдечна недостатъчност с тежък белодробен и мозъчен оток, с тежки увреждА.я по всички основни оргА., причинен от тежката диабетна кетоацидоза, без да му бъде прелят и един грам инсулин. В продължение на последните шест часа от живота му, докато диабетната кетоацедоза се е развивала и е засягала жизнено важни оргА. и в които той все още е можел да бъде спасен, четири от тях е бил пред очите и под грижите на лекари. Ищците твърдят, че внезапната смърт на детето им ги е шокирала и трудно могат да опишат мъката, която изпитват и понастоящем по загубата и която ще изпитват докато сме живи. Завинаги била прекъсната градената с години връзка между родители и дете, основана на обич, разбирателство и взаимно уважение. След като започнали да се интересуват от причините за смъртта, родителите /ищци/ установили, че при първоначалния прием при д-р С.П. във Военна болница-В., не е извършила всички необходими действия, за да проучи внимателно и детайлно видимо тежките симптоми на синът ни, за да може да постави правилна диагноза и оттам да предприеме правилно лечение. Считат, че бездействието на д-р С.П. се оказало фатално за последвалото влошаване на здравословното състояние. Считат, че липсата на инициативност, изразяваща се в неназначаване на пълни кръвни изследвА.я, освен, че е нарушение на служебните й задължения при преглед на пациент в тежко състояние, противоречат на лекарската логика и морал. Тези нарушения {липсата на изследвА.я на КАП и кръвна захар}, от навременното назначаване на които е щяло да се установи наличието на диабет у пациента, е в пряка причинно-следствена връзка с последвалото влошаване и леталния изход от него. Считат, че д-р С.П. изпълнява длъжността „дежурен лекар" във Военна болница, а последната от своя страна като възложител на работата й, носи гаранционно -обезпечителната отговорност за нейните действия, респ. бездействия, което обуславя правния интерес от предявяване на иска към болницата.

ОТВЕТНИЦИТЕ И ТРЕТИТЕ ЛИЦА ПОМАГАЧИ: В писмен отговор с вх. Рег. № 11352 от 04.04.2012 г. ответницата д-р С.П., не се оспорва фактическите твърдения относно обстоятелството , че на 13.08.2008 г. вечерта в качеството й на дежурен лекар към Токсикологична клиника към МБАЛ – В. към ВМА е приела и извършила медицински преглед на Желю Д. Я., както и че е назначила и провела лечение – вливане на една банка физиологичен серум за хидратация, придружена с една ампула деген против повръщане.

Ответницата оспорва като неверни следните твърдения на ищцовата, че е приела за преглед Я. около 19, 00 часа, че при приемането му Я. бил във видимо тежко състояние, че имал силно затруднено дишане, че не можел да се движи сам добре, че бил превъзбуден и с нервни движения, че излъчвал тежка миризма на ацетон, т.е че имал явна симптоматика на „диабетна кетоацидоза", че е направила промивка на стомаха на Я. с активен въглен, че е „отказала" да остави пациента в болницата под наблюдение и че не е направила нужното и възможното, за да установи на какво се дължи състоянието на Я., че е поставила грешна диагноза, която наред с предприетото от нея лечение са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата смърт на Я.. Ответницата твърди, че фактически обстоятелства относно периода преди Я. да потърси медицинска помощ, които се установяват от материалите по ДП № 156 - Рп/2009 г. по ПД № 148/2010 г. по описа на Военно - окръжна прокуратура – В..

Излага още, че синът на ищците е страдал от захарен диабет — инсулинозависим тип, като заболяването му било открито през 2002 г. Лечението на болестта му изисквало ежедневен прием на два вида инсулин преди, по време или след всяко хранене, както и спазването на специален хрА.телен режим. По твърдения на ищцовата страна Я. бил „обучен" относно болестта си и лечението й, като спазвал стриктно назначеното му лечение и хрА.телен режим в продължение на 7 години. Я. укривал от своите приятели и познати болестта си, тъй като бил завършил ВВМУ „Н. Вапцаров" — В., специалност „корабоводене", а болестта би му попречила да участва в плавА.я. Поради това Я. укривал болестта си и във връзка със следването си. На 08.08.2008 г. Я., който от няколко години живеел в гр. С., дошъл заедно със своята приятелка Христина Стоева на почивка в гр. В. в собствения си апартамент. През целия ден на 12.08.2008 г. Я. не си поставил инсулин. Вечерта на същия ден посрещнал в апартамента си своите приятели — Л.Ж.С., В.В.К. и С.В.Б., които били пристигнали от гр. С.. Седнали да се почерпят, като Я. приел около 150 — 200 милиграма концентриран алкохол /джин и уиски/. Същата вечер заедно с приятелите си отишъл на дискотека, като там консумирал още около 150 — 200 милиграма концентриран алкохол /уиски/ и приел едно хапче „екстази" /наркотик от групата на амфетамините/. В дискотеката му прилошало, видимо изглеждал зле и заедно с приятелката му си тръгнали по — рано и се прибрали. На 13.08.2008 г. около 14, 00 часа след като консумирал храна /един сандвич/ Я. се почувствал зле. Започнал интензивно да повръща и да пие големи количества вода. За времето от 14: 00 до 19: 00 часа състоянието му не се подобрило и приятелите му решили да го заведат в болница. Около 21:00 часа Я. бил заведен от приятелите си в МБАЛ -В. към ВМА /Военноморска болница/, където от спешния кабинет бил насочен към Клиниката по токсикология, тъй като приятелите му и той самият считали, че състоянието му се дължи на натравяне с алкохол. Бил приет в приемния — спешен кабинет, находящ се на територията на клиниката от дежурния екип, състоящ се от дежурния лекар — ответницата д-р С.П. и дежурната медицинска сестра М. Р.Д.. Твърди, че лично е възприела следните факти и обстоятелства: По време на прегледа Я. се оплакал, че не се чувства добре, тъй като предната вечер е консумирал алкохол и се съмнява, че е получил алкохолно натравяне, както и че след като на обяд изял един сандич, започнал да повръща.При извършването на прегледа снела анамнеза и установила, че пациентът се оплаква от общо неразположение, отпадналост, болки в корема, повръщане. Пациентът бил адекватен, контактен, ориентиран за личност, време и място, с ясно съзнА.е, стабилна походка, ясно зрение, без промени в дишането, с ритмична сърдечна дейност, без специфичен дъх. Телесната температура била измерена 37 градуса, но измерването било проведено за не повече от минута, тъй като Я. не търпял термометъра под мишницата си и го махнал сам. На изричните въпроси дали страда от алергии, други заболявА.я и дали приема лекарства, Ж. Я. отрекъл за такива. Не съобщил, че страда от инсулинозависим тип диабет, нито че не бил приемал инсулин от два дни, въпреки че бил контактен и в ясно съзнА.е. Придружаващите го лица С.Б., Л.Ж. и С.С., които присъствали на прегледа също не съобщили Я. да страда от някакво заболяване.

При наличието на данните, получени при снемане на анамнезата и обективно състояние на пациента, установено при прегледа, д-р П. отхвърлила съмненията за алкохолна интоксикация и поставила най — вероятната диагноза — Остра вирусна инфекция — ОВИ, чиито симтоми съвпадали с тези установени при прегледа. Назначила следното лечение — вливане на 100 мл. физиологичен серум, с една ампула Деган /лекарство против повръщане/, една ампула Бусколизин /лекарство против болките в стомаха/, и един флакон от 100 мл. Перфалган /лекарство за понижаване на температурата, съдържащо Парацетамол/. Я. първоначално не се съгласил да му бъдат вливА. лекарства. След като бил убеден за това от приятелите си и от д-р П., вливането започнало, но през цялото време той зявявал желА.е да изключи системата преди да са изтекли лекарствата, поради което се наложило да бъде убеждаван неколкократно от медицинската сестра да не го прави. След като системата изтекла до половината Я. припряно заявил на д-р П., че се чувства по — добре и пожелал да си тръгне веднага.

При тези обстоятелства д-р П. го насочила за домашно лечение с изрични указА.я, ако се почувства отново зле да се обърне веднага към личния си лекар или към спешен център. В писменият отговор ответницата е възпроизвела фактически обстоятелства възприети от нея след прочит на материалите по ДП № 156 - Рп/2009 г. по ПД № 148/2010 г. по описа на Военно — окръжна прокуратура – В. и такива изложени в исковата молба: След като бил прегледан във „Военна Болница"- В., синът на ищците се прибрал в дома си. Консумирал голямо количество „Кока-Кола", която напитка е високовъглехидратната и наситена със захари, пил и вода с лимон, които също били подсладени със захар. При забележката от приятелите му, че не било препоръчително да пие безалкохолно в състоянието, в което се намира той отвърнал, че не го интересува и продължил да пие. Около 23,00 часа същата вечер Я. отново се почувствал зле. Станал неадекватен, говорел заваляно, несмислено и хаотично, разкъсвал мислите си и получил халюцинации. Като видели състоянието му приятелите му го откарали в Спешния център на МБАЛ „Света Анна" — В.. Там бил приет от дежурния лекар д-р С.М.. Междувременно в болницата пристигнал Р.Б. — приятел на Я. от студентските му години в гр.В.. Последният знаел, че Я. страда от захарен диабет и веднага съобщил на д-р М. това обстоятелство. Д-р М. назначила изследвА.я за кръвна захар и киселинно — алкален профил /КАП/. Резултатите били многократно над нормата. Д-р М. поставила диагноза „диабетна кетоацидоза". В такива случаи следвало да се назначи лечение с големи дози инсулин, които да бъдат поставяни в продължение на 4 до 6 часа. Тъй като обаче имало на разположение само две ампули инсулин, които били с изтекъл срок на годност, както и поради обстоятелството, че в лечебното заведение нямало специализирано отделение по „Ендокринология", д-р М. решила да транспортира Я. до Отделението по ендокринология към МБАЛ „Света Марина" - В., където да бъде проведено адекватно лечение. Със специален реА.мационен автомобил Я. бил транспортиран до МБАЛ „Света Марина", където въпреки положените усилия и проведените реА.мационни действия починал на 14.08.2008 г. около 01, 49 часа. В писмения отговор са изложени обстоятелствата установени чрез СМЕ № I -120/2008 г., изготвена на доц. д-р Д. Р.: В Отделението по съдебна медицина на МБАЛ „Света Марина" била извършена аутопсия на трупа на Я..

Освен типичните изменения на оргА.зма, свързА. със състоянието „диабетна кетоацидоза", били установени и други увреждА.я на вътрешни оргА. с хроничен характер. Били установени остър хроничен венозен застой /хемосидероза/ в белите дробове и далака; много тежка липоматоза на сърцето с неясна генеза, която сама по себе си можела да обуслови внезапна сърдечна смърт; бъбречна недостатъчност. Причината за смъртта била остра лявостранна сърдечна недостатъчност с тежък белодробен и мозъчен оток, като в генезата на смъртта участвала и остра бъбречна недостатъчност, за която имало морфолигични данни. Ответницата оспорва , че по отношение на нея са налице обективните и субективни предпоставки на фактическия състав по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността й за репариране на претърпените от родителите на Я. неимуществени вреди. Сочи, че от обективна страна предпоставките са две деяние /поведение/, изразило се под формата на действие или бездействие; противоправност на деянието; настъпили противоправни последици /вреди/; причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди. От субективна страна се изисква деянието да е извършено виновно. Относно поведението на ответницата в качеството й на лекар провел преглед на сина на ищците, същата счита, че е предприела всички възможни и необходими действия за поставянето на диагноза и лечение на Ж. Я. във връзка със снетата анамнеза и установеното обективно състояние на пациента, при отчитане на съзнателното укриване от негова страна на важна информация, а именно наличието на сериозна болест, каквато е инсулинозависимия захарен диабет - първи тип. След като обосновано отхвърлила диагнозата „алкохолна интоксикация", д-р П. е поставила диагнозата Остра вирусна инфекция, засягаща стомашно — чревния тракт, която е била най-вероятната според установената симптоматика и предвид укритото от него важно обстоятелство за здравословното му състояние. Острата вирусна инфекция е най — често срещаното заболяване, протичащо с установената при прегледа на Я. симптоматика. Допълнителен аргумент в тази насока е, че Я. е пристигнал за преглед през месец август. През летния сезон най-често срещА.те вирусни инфекции са именно със симптоматика, засягаща стомашно- чревния тракт /гадене, повръщане, отпадналост, фибрилитет/, а към този момент такава инфекция била характерна и в разгара си.

Според ответницата, установените при прегледа симптоми са били характерни освен за остра вирусна инфекция и за ред други заболявА.я като остър гастродуоденит, остър панкреатит, битови отравяния и др. Симптомите на посочените заболявА.я се припокриват /съвпадат/ напълно или частично и за да бъдат свързА. и с диабетна кетоацидоза, е необходимо лекуващият лекар да има достатъчно данни, събрА. от пациента при снемането на анамнезата или от медицинското му досие или други медицински документи, които пациентът да е предоставил. Без съдействието от страна на пациента, особено в случаи като този с Ж. Я., когато в диференциално - диагностично отношение може да се мисли за много заболявА.я със сходна симптоматика, лекарят е изправен пред невъзможност да постави друга диагноза, различна от най- вероятната. В подкрепа на това посочва, че вероятността да се касае за диабетна кетоацидоза, причинена от захарен диабет при млад човек от общото население, със симптоми на остро настъпило след хрА.телна грешка повръщане и обезводняване и без анамнеза за предшестващ захарен диабет, е по — малка от 2-3/1000. В конкретния случай Я. е имал задължението да окаже съдействие на лекуващия го лекар и да съобщи, че страда от диабет. Това задължение произтича от чл. 94, т. 3Чл. 94. Пациентът е длъжен: 1. да се грижи за собственото си здраве; 2. да не уврежда здравето на другите; 3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му; 4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения. от Закона за здравето. Съдействието може да има различни проявни форми, но крайната му цел е да подпомогне и да улесни лекаря, да го насочи в правилната насока. В конкретния случай това съдействие е следвало да се изрази в съобщаването на лекаря за заболяването диабет, за което Я. е знаел, тъй като по твърдение на ищцовата страна е боледувал от него в продължение на 7 години. Оспорва се твръдението на ищцовата страна, че бездействието на д-р П. се изразило в неназначаването на нужните изследвА.я. В медицинската практика не се прилага лабораторен тест или изследване, което в рамките на броени минути или часове да потвърди или отхвърли вирусно заболяване. От друга страна, наличието на диабетна кетоацидоза се установява лабораторно чрез изследване на нивата на кръвната захар, но такова изследване се назначава само при наличие на анамнестични или други данни /например от медицинска документация/, че пациентът страда от диабет. В конкретния случай пациентът не е предоставил такива данни, въпреки че е знаел за заболяването си, поради което дължимото поведение от д-р П. при липсата на сътрудничеството от страна на пациента, при възможност за редица други заболявА.я и състояния в диференциално — диагностично отношение, при първа среща между пациент и лекар и проведен единствен преглед, не е включвало назначаване на лабораторно изследване за определяне нивото на кръвната захар. Това изследване е специфично, от т.нар „втори ред" изследвА.я, представлява биохимичен показател и не е включено при изследване на обикновената кръвна картина. Същото винаги предполага насочена диагностика. Отбелязва обстоятелството, че Я. е потърсил медицинска помощ в специализираната клиника на МБАЛ — В., а именно клиниката по токсикология, в която се осъществява лечение на заболявА.я от обхвата на специалността „клинична токсикология", в който обхват не попада диабетът и състоянията, дължащи се на усложненията му. Според ищцата обоснован е извода, че поведението й в конкретния случай е било напълно адекватно на създалата се ситуация, при отчитане на липсата на необходимото съдействие от страна на пациента. Действията й по лечение са били съобразени с поставената диагноза и обективното състояние на пациента и не са в причинна връзка с по - късно настъпилия противоправен резултат. Оспорва се твърдението за бездействие относно назначаването на специфични изследвА.я и поставянето на диагнозата, доколкото няма изследване, което да потвърди или отхвърли вирусна инфекция на момента, както и доколкото изследването на кръвната захар е специфично биохимично изследване от „втори ред" и назначаването му винаги следва да се предшества от насочена диагностика. Обосновава възражения относно твърдението, че деянието е противоправно, Отрича, че е нарушила правилата на добрата медицинска практика и действащите медицински стандарти. Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, приети по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, утвърдени и приети по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните оргА.зации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Относими по своята медицинска насоченост към конкретния случай са медицинските стандарти, регламентиращи спешната медицинска помощ, каквато е била оказаната на Ж. Я. в клиниката по токсикология, като и медицински стандарт, регламентиращ дейностите по специалността „клинична токсикология", доколкото медицинската помощ е била оказана именно в такова отделение. Нормативните актове издадени в изпълнение на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ от момента на обнародването на закона с ДВ, бр. 62/09.07.1999 г. в посочените две медицински специалности са Наредба № 45/26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна медицина" /обн. ДВ, бр. 68/31.08.2010 г./ и Наредба № 40/26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „клинична токсикология" /обн. ДВ, бр. 68/ 31. 08. 2010 г./. Преди влизане в сила на посочените наредби е нямало нормативни актове, който да утвърждават стандарти в областта на посочените медицински специалности. Предвид обстоятелството, че и двете наредби са били приети и влезли в сила повече от 2 години след датата, на която на Я. е била оказана медицинска помощ от д-р С.П., техните разпоредби са неотносими към спора и не следва поведението на ответницата да се цени във връзка с техните разпоредби. Правила за добра медицинска практика, каквито е следвало да бъдат приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните оргА.зации на лекарите и лекарите по дентална медицина също не са били приети от БЛС към датата на прегледа на Я. — 13.08.2008 г. За удостоверяване на това обстоятелство е приложено Определение № 11744/05.11.2008 г. по алм.дело № 12837/2008 г., VII отд. на ВАС. В писменият отговор се поддържа извода, че на 13.08.2008 г., когато д-р П. е извършила прегледа на Я., в областта на „спешната медицина" и „клиничната токсикология" не са съществували конкретни нормативни актове, предписващи определено дължимо поведение при извършването на медицинските дейности в тези области, с чиито разпоредби д-р П. да е била длъжна и да е могла да съобрази поведението си. От изложеното се поддържа становището, че поведението на д-р П. не е било противоправно, поради което не може да се ангажира отговорността й по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД доколкото противоправността на деянието е задължителна материалноправна предпоставка за това. Направено е възражение за липса на причинно - следствена връзка между поведението на ответницата и настъпилия противоправен резултат. От описаната фактическа обстановка в исковата молба, както и от фактическите твърдения на ответната страна не следват изводите, че назначеното и и проведено от ответницата лечение, което в случая следва да се квалифицира като поведение под формата на действие е причинило смъртта на Я..

Обективно не е довело до влошаване на състоянието му. Напротив по твърдение на самите ищци състоянието на сина им се подобрило след назначеното лечение. Нещо повече, вливането на физиологичен разтвор е едно от действията, които поначало се предприемат при лечение на диабетната кетоацидоза. Останалите предписА. и приети медикаменти от пациента не са влошили състоянието му и допринесли за изострянето на болестта му, напротив облекчили са го временно. Поставянето на диагнозата остра вирусна инфекция обективно не може да е причина за смъртта, тъй като не е установено дали пациентът действително не е страдал от ОВИ, доколкото вирусната инфекция сама по себе си би могла да причини диабетна кетоацидоза, поради придружаващата я дехидратация. От друга страна лечението, назначавано по принцип в случаи на ОВИ не би могло да повлияе отрицателно на състоянието на „диабетна кетоацидоза". Относно твърденията на ищците за деяние във фомата на бездействие , изразяващо се в неназначаването на необходимите изследвА.я и неустановяването на действителната диагноза, се поддържа становището, че поставянато на такава диагноза, само по себе си не може да предотврати смърт. Според ответницата пациентът е прегледан във Военна Болница — В. около 21:00 часа на 13.08.2008 г. Лечението изисква вливането на големи дози инсулин през следващите 4 до 6 часа, като дори тогава не е ясен изходът на болестта. Смъртта на Я. е настъпила около 01:49 часа, поради което не може с положителност да се твърди, че ако коректната диагноза е била поставена в периода между 21: 00 и 22: 00 часа и то при мигновено започнало лечение, то смъртта на Я. е щяла да бъде предотвратена. Отделно извършената след смъртта му аутопсия установила, че освен типичните изменения в тялото му, настъпили в резултат на „диабетната кетоацидоза", някои от оргА.те на Я. били хронично увредени. Било установено, че същият страдал от тежка липоматоза и фиброза на сърцето с хипертрофия на стената на лявата камера, дистрофични проемени в миокарда със заличен снопчест строеж, мастна дистрофия на черния дроб, хроничен венозен застой, засягащ белия дроб и далака. Според констатацията на експерта — патоанатом липоматозата на сърцето сама по себе си би могла да причини внезапна смърт. Ответницата твърди, че определени действия на самия Ж. Я. са в пряка причина връзка за влошаването на състоянието му на 13.08.2008г. и за настъпилата негова смърт, като конкретизира, че в периода 12.08.2008 г. - 13.08.2008 г. Я. не е приемал инсулин въпреки, че е следвало да го прави три пъти на ден - преди, по време и след всяко хранене. Следователно в посочения период Я. е пропуснал да приеме минимум 6 дози инсулин. Въпреки, че не бил приемал инсулин през целия ден на 12.08.2008 г., вечерта на същата дата консумирал значително количество алкохол /поне 300 грама концентрат/, като приел и синтетичен наркотик с неизвестни произход и количество. По време на прегледа при д-р С.П. умишлено скрил от нея обстоятелството, че страда от захарен диабет-инсулинозависим тип, както и че бил на инсулинова терапия, въпреки че бил адекватен и в ясно съзнА.е.

След като се прибрал в дома си след прегледа, консумирал големи количества от високовъглехидратната и богата на захари безалкохолна напитка „Кока-Кола", въпреки че по твърдение на ищците бил отлично обучен за характера на заболяването си и би следвало да знае, че тази напитка дори при обикновени обстоятелства е противопоказна за заболяването му. В конкретния случай приемането на концентрирА. захари и голямо количество въглехидрати е било пагубно за оргА.зма му. От гореизложеното следва, че самото поведение на Я. е било противоправно. В нарушение на чл 94, т. 3 от 33, той не оказал необходимото съдействие на д-р П., което се изразило в премълчаването на факта, че страда от диабет. Именно умишленото укриване на това заболяване е довело до тълкуването на симптомите на Я. в контекста на други заболявА.я. Така той поставил преглеждащият го лекар в невъзможност да прецени симптомите с оглед заболяването диабет и да назначи необходимите изследвА.я, с които да установи състоянието на „диабетна кетоацидоза", в което бил изпаднал. Я. не е изпълнил и друго свое задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 94, т. 1 33, а именно да се грижи за собственото си здраве. Ищците твърдят, че синът им бил диабетик от 7 години и, че бил добре обучен да поддържа нивото на кръвната си захар. От това следва извода, че той следва да е имал глюкомер, както и необходимите умения да го използва, като с него е следвало да изследва нивата на кръвната си захар и в зависимост от това да приема съответните дози инсулин. Следва също, че той е бил наясно със състоянието си и хрА.телния режим, който трябва да спазва. На фона на тези твърдение остава непонятно гореописаното поведение на Я., което е в пряка причинно-следствена връзка със настъпилата му смърт. Описаното поведение на пациента в случая изключва отговорността на лекаря по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, а в условие на евентуалност би представлявало обстоятелство, сочещо на съпричиняване, в какъвто смисъл ответницата прави изрично възражение на основА.е чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Ответницата отрича, че е налице вина в поведението й и тай като тя се предполага до доказване на противното е единственият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, за която доказването е в тежест на ответницата. В писменият отговор са развити доводи относно естеството на понятието вина на плоскостта на чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (9) (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. (3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. (4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. (5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо. НК и съобразно схващането за полагането на „дължимата грижа" в ЗЗД. Ответницата твърди, че е предприела всички необходими и възможно действия, които е следвало да предприеме всеки един внимателен и съзнателен лекар от гледна точка на специалността „клинична токсикология", която притежава, и функциите на дежурен лекар, които е изпълнявала в клиниката по токсикология към МБАЛ — В.. Твърди, че е положила дължимата грижа, която е била обективно възможна в конкретния случай при липсата на съдействие от страна на пациента и най — вече при липсата на анамнестични и други данни за наличието на заболяването диабет. Твърди, че нито е могла, нито е била длъжна по силата на конкретна нормативна разпоредба да назначи изследване на кръвната захар на Я. при положение, че същият е скрил от нея, че страда от диабет, нито е могла или била длъжна да предвиди, че последният е изпаднал в „диабетна кетоацидоза", която диагноза е била изключена предвид дадената от самия пациент заблуждаваща информация относно наличието на такова заболяване. В писмен отговор с вх. Рег. № 8617 от 13.03.2012 г. МБАЛ – В. към ВМА /Военно морско болница/ и писмен отговор с вх. Рег. № 8621 от 13.03.2012 г. оспорва иска като недопустим, а в условията на евентуалност и като неоснователен.

Отричат твърденията за противоправно бездействие на д-р С.П. и твърдят че пациента не е съобщил за своето заболяване-диабет. Твърдят, че правилно е отхвърлено съмнението за алкохолна интоксикация и следствие на съобщените симптоми, правилно определена диагноза. Акцентира върху факта, че пациентът не е оказал съдействие на преглеждащия лекар и не е предоставил данни за наличието на заболяване, което изисква изследване на кръвната захар. Отрича се противоправността на бездействието, като се цитират конкретни разпоредби с твърдението, че не са нарушени. Твърди се, че пациентът сам се е поставил в състоянието довело до фатален край, като е употребявал алкохол, големи количества от напитката „Кока Кола“ , която има високо съдържА.е на въглехидрати и два дни не е приемал инсулин. Считат, че ако съда установи виновно и противоправно поведение на д-р С.П., то съпричиняването е значително. Третото лице помагач на ответника МБАЛ – В. към ВМА , а именно ЗАД „Армеец“ АД издадетл на ЗП 1150013060000234703 от 25.05.2011 г. оспорва иска. В писмен тговор с вх. Рег. № 8290 от 09.03.2012 г. и вх. Рег. № 20919 от 28.06.2012 г. д- р С.М., не оспорва тежката загуба на родителите и обстоятелството, че смъртта на детето им им е причинило много мъка, душевни болки и страдА.я, неудобства и други нематериални вреди, но отрича каквото и да е причиняване от нейна страна на вредоносния резултат. Счита, че след като е съобщено наличието на диабет, правилно е поставена диагнозата, че правилно не е поставен инсулин с изтекъл срок на годност и правилно е предприето транспортиране на пациента до медицинско заведение, което е разполагало със съответния медикамент. Изразява се становището, че постъпването в медицинското заведение е станало в много късен етап, като причината за това е поведението на самия пациент, който лично не е съобщил за наличието на диабет. В писмен отговор с вх. Рег. № 8640 от 13.03.2012 г. пр. представител на МБАЛ „Света Анна-В.“ оспорва основателността на предявения иск, като се твърди, че всички действия на изпълнителя на възложената работа, а именно доктор С.М. са адекватни и професионални. Третото лице помагач на ответника д-р С.М. *** именно ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп оспора иска като неоснователен. Съдът след като се запозна със становищата на стрА.те, събрА.те доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Не е спорно и от представените официални документи /препис от акт за смърт и удостоверение за наследници/ се установява, че ищците са родители на Ж. Д. Я., р. на 15.04.1980 г. починал на 14.08.2008 г. , б.ж. на гр.С.. По повод на смъртта образувано досъдебно производство № 156 – Рп/29.12.2009 г г. по опис на ВОП – В.. Причината за образуваното е данни за наличие на лекарски грешки, допуснати в МБАЛ –В. при ВМИ – С. и Спешен център на МБАЛ „Сета Анна“ – В., в резултат на което е настъпил факта на смъртта. На 18.11.2009 г. е повдигнато обвинение на д-р С.Г.М. – лекар в Спешен център при МВАЛ „СВета Анна“ – В., за извършено престъпление по чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Досъдебното производство е прекратено с Постановление № 4093 от 09.12.2010 г. В постановлението е описана фактическа обстановка, която напълно съответства на събрА.те в настоящото производство гласни доказателства. През 2002г. на Ж. Д. Я. *** било открито заболяване заболяване „захарен диабет" тип 1, лечението на което изисквало да приема ежедневно два вида инсулин и да спазва хрА.телен режим. Тъй като Ж. Я. бил завършил ВВМУ „Н.Вапцаров"-В., специалност „корабоводене", за да може да участва в плавА.я, той укривал факта на заболяването. „Захарният диабет" представлява нарушение на обмяна на веществата в човешкия оргА.зъм. Основна проява на това заболяване е повишената кръвна захар. Захарният диабет Тип 1 се характеризира с инсулинозависимост, тай като панкреасът не произвежда изобщо инсулин / бета-клетките са разрушени/. Кръвната захар е трайно повишена. Необходимо е ежедневно да се инжектира инсулин, за да се нормализира захарта, затова този тип диабет се нарича още инсулинозависим захарен диабет. Когато панкреасът не работи добре, той не отделя достатъчно инсулин в кръвта. Кръвната захар не може да влезе в клетките и те започват да гладуват. ОплаквА.ята най-често включват повишена жажда и отделяне на урина, постоянен глад, загуба на тегло, замъглено зрение и много силно изразена умора. Ако правилната диагноза захарен диабет тип 1 не се постави навреме и не се започне лечение с инсулин, болният може да изпадне в живото застрашаващо състояние, наречено хипергликемична (или диабетна) кома. На 08.08.2008г. Желю Д. Я. отишъл в апартамента си гр.В.. На 12.08.2008 г. в дома си Ж. Я., заедно със свои приятели Л.Ж.С., В.В.К. и С.В.Б. употребил алкохол. Лично приел повече от 100 мл. Около 23.30 часа същата вечер, Ж. Я. заедно със своята приятелка А. и останалите трима свидетели отишли в дискотека „Екстраваганца" в гр.В.. В дискотеката Желю Д. Я. употребил около 100-150 грама алкохол и едно или половин хапче амфетамин „екстази". Ж. Я. е бил без настроение прилошало му и излязъл от дискотеката, тръгнал си по-рано заедно с приятелката си А.. По късно в апартамента се прибрали и неговите гости. На 13.08.2008г. около обяд Ж. Я. ***. Около 14 часа на същата дата, С., К. и Б. видели, че Ж. Я. не е добре и интензивно повръща. Но те не се притеснили от този факт, тъй като знаели, че Ж. Я. е употребил алкохол и в други подобни случаи също му прилошавало от употреба на алкохол и повръщал. Продължил да приема вода и да повръща. Около 18 часа приятелите на Ж. Я. излезли да търсят аптека, за да му купят лекарство против махмурлук, тъй като смятали, че проблемите му се дължат на употребения алкохол. Около 19 часа приятелите на Ж. Я. решили да го заведат в болница. Тъй като не познавали гр.В., те позвънили на съседи - свидетелката С.Ж.С.,която ги придружила до ББАЛ-В. (Военна болница-В.). Тъй като предполагали, че Ж. Я. се е натровил с алкохол, обяснили в Спешния кабинет за това, и били насочени към Токсикологичното отделение на ББАЛ - В., където Ж. Я. бил приет от доктор СтА.мира М.П.. Пред д-р П.Я. споделил, че от съшия ден на обяд има силно повръщане, че предната вечер е употребил около 100 гр. алкохол и че след като на 13.08.2008 г. хапнал нещо за обяд, се почувствал зле. Д-р П. му задавала стандартни медицински въпроси, питала го за алергии и употребявА. лекарства, включително го попитала за други заболявА.я. Ж. Я. не уведомил д-р П., че страда от диабет. След проведения преглед, д-р П. изключила алкохолна интоксикация. По време на прегледа Я. се почувствал още по-зле и започнало да го втриса. Тъй като била отхвърлила алкохолната интоксикация и в предвид на епидемията от вирусна инфекция с подобни симптоми в страната в този момент, д-р П. преценила, че Я. вероятно страна от вирусна инфекция. За да му окаже медицинска помощ д-р П. назначила една банка с физиологичен серум, придружена с една ампула деган (лекарство против повръщане) и една ампула бусколизин (лекарство против болки в стомаха), като отделно от това на Я. бил приложен и един флакон Перфалган (лекарство, съдържащо парацетамол, за понижаване на температура).

След като банката с физиологичен серум била влята след около час и тридесет минути, Я. заявил, че се чувства по-­добре и поради тази причина д-р П. го насочила за домашно лечение. Препоръчала, ако Я. отново се почувства зле, да се обърне към личния си лекар, а ако няма такъв към Спешен център, тъй като състоянието не Я. не предполагало да бъде лекуван в Токсикологичното отделение. Д-p П. не назначила кръвни изследвА.я. От показА.ята на свидетелката С.С.Б. – Ж., съседка, се установява, че тя е възприела тежкото състояние на Ж. около 20 часа на 13.08.2008 г. То се е изразявало в стойка с наведена глава и тежко дишане, невъзможност да говори. Попитала защо е в това състояния и гостите отговорили, че пие вода и повръща. Дала съвет да отидат във Военна болница, след като й казали, че предходната вечер са пили в заведение. На другият ден разбрала, че е починал. Споделя, че отношенията с родителите му са били сърдечни и след смъртта те са били съкрушени. От показА.ята на свидетелката С.Ж.С., също съседка и дъщеря на Бърчарова-Ж., се установява, че е възприела неразположението на Ж. във времето от 20 – 21 часа. Свидетелства, че е бил адекватен към този часови момент. Присъствала е при прегледа във Военна болница и свидетелства, че не е знаела за заболяването на Ж. и за факта, че това заболяване не е било съобщено на преглеждащия лекар. Възприела е поставянето на система и желА.ето на Ж. да я махне. Възприела е факта, че преглеждащата лекарка е попитала пациента за алергии и други заболявА.я, но той е отговорил отрицателно. От показА.ята на М.Р.Д. на длъжност „медицинска сестра“ във Военна болница и присъствала при прегледа се установява, че при прегледа Ж. е заявил, че е здрав човек, че е пил уиски, с нормално кръвно налягане и температура от 37 градуса, поставена му била банка „Деган“ и след приключване на вливането си е тръгнал. Според свидетелката пациентът и приятелите му не са съобщавали, че е приел храна или друго, само алкохол. Пациентът е влязъл и излязъл на собствен ход в кабинета. Прегледът е продължи около 40 минути, през това време не е буйствал, не е бил нервен, свидетелката не е възприела неадекватно или нетипично поведение. Разпитана в качеството на свидетел лекуващият лекар на Ж., а именно д-р З.Л.К. има наблюдения върху продължителността на заболяването и неговото развитие. Свидетелства за това, че той е поставял инсулин четири пъти дневно. В това състояние пазено от семейството и от лекуващия лекар в тайна Ж. е завършил висшето си военно образовА.е. Според свидетелката Ж. е бил запознат какво може да се случи ако не контролира заболяването. Знаел е за вредното въздействие на алкохола, както и за допустимите количества от 100 мл. Знаел е, че ако консумира алкохол и не постави инсулин може да настъпи смърт. Разполагал е с глюкомер, писалки и инсулин. На въпросите поставени от съда, д-р К. отговоря, че ако пациентът не съобщи, че страда от диабет, преглеждащият лекар няма как да разпознае симптомите на тази болест. Те се установяват само с изследване, не са видими. Според свидетелката приемането на таблетка екстази в състоянието на заболяването на Ж. би ускорило метаболизма, би повишило кръвната захар и склонността към ацедоза, а комбинацията на подобни таблетки с алкохол ще ускори тежестта на симптомите. Според свидетелката тези симптоми – тежко дишане, жажда и повръщане са идентични със симптомите при остри вирусни инфекции в летния сезон. От показА.ята на свидетеля Р.О.Б. се установява, че не е присъствал в заведението на 12.08.2008 г. и е възприел релевантни факти едва на 13.08.2008 г. късно вечерта, след като е получил обаждане от друг приятел на Ж., който ме у казал че Ж. е зле. Посъветвал ги да отидат в Окръжна болница. Тръгнал за там. Възприел Ж. като легнал на носилка. Попитал дали са казали на лекарите, че е диабетик и получил отрицателен отговор. Ж. е буйствал, свидетелят е бил помолен да се приближи за да съдейства за вземане на урина. Не е възприел мирис на алкохол. Ж. не е разпознал Р.. Свидетелят е съобщил на лекарите факта, че е налице заболяване диабет. От момента на съобщаването до пристигането на линейката за отвеждане в друго лечебно заведение са отминали 40 минути, в което са правени мА.пулации и изследвА.я. Тогава този свидетел е узнал, че Ж. е посещавал Военна болница преди това. От другите негови приятели разбрал, че не е приемал храна през цели ден. След пристигането в МБАЛ „Света Марина“ Ж. е изчакал пред кабинета около 10-15 минути, влязъл е в кабинета престоял е още 10-15 минути, дошла е лекарка, която е съобщила за смъртта. В качеството на свидетел е разпитан В.В.К. , който е познавал Ж. от 3-4 години и е бил в дома му на 12.08.2018 г. Свидетелства, че е консумирал алкохол, както и за факта, че Ж. не е правил изключение от консумацията. Ж. е консумирал алкохол в дома си и в последствие в заведението. Свидетелства за особено състояние на Ж., което е възприел още при пристигането им в дома му. Бил е разсеян, изморен, некоординиран. В заведението е бил блед. Тръгнал си е по-рано. Свидетелят се е прибрал в 6:00 сутринта на 13.08.2008 г. и е завари Ж. в апартамента. Следващите впечатления на свидетеля от състоянието на Ж. са от ранния следобед около 15:00 часа. Ж. се е движил, но много е повръщал. По този повод свидетелят е излязал, закупил е хапче против повръщане, кисело мляко и един вентилатор. Ж. е продължил да повръща. Свидетелят споделя своето недоумение относно количествата вода, което е пиел Ж. – 1-1 ½ на едно пиене. Свидетелят не е присъствал на прегледа във Военна болница, но е присъствал при втория преглед. Едва тогава свидетелят е узнал, че Ж. е болен от диабет. Свидителства, че от момента на влизането в МБАЛ „Света Марина“ до смъртта са изминали около 45 минути.

Свидетелят Л.Ж.С. познава Ж. от две години преди смъртта. Неговите показА.я не са конкретни и не възпроизвеждат релевантни факти. От СМЕ изготвена и представена от вещите лица Проф. д-р С.З.З. дмн, ендокринолог, национален консултант по еднокинология и д-р И.М.Г. – клиничен токсиколог, заключението по която макар и оспорено от пр. представител на ищците, съдът кредитира като обективно, всеобхватно спрямо предмета на доказване и компетентно дадено, се установява, че Лицето Ж. Я. на 28 години е бил болен от захарен диабет тип 1 - метаболитно заболяване, дължащо се на деструкция на инсулин-произвеждащите бета-клетки на панкреаса, водещо до абсолютен инсулинов дефицит, което без заместително лечение с екзогенен инсулин, води до диабетна кетоацидоза - тежка декомпенсация на метаболизма, характеризираща се с повишена кръвна захар, наличие на кетотела в кръвта и урината и променено алкално-киселинно състояние (ацидоза или подкисляване), която може да има фатален изход. Диабетната кетоацидоза представлява остро живото застрашаващо усложнение на захарния диабет, дължащо се на инсулинов дефицит. Всеки пациент със захарен диабет тип 1 подлежи на доживотно и непрекъснато заместващо лечение с инсулин. Като основна причина за настъпването на кетоацидоза в конкретния случай е именно преустановяването на лечението с инсулин за период от около две денонощия преди фаталния изход. Допълнителни утежняващи фактори са консумацията на алкохол и вероятно приемът на амфетамин. Освен спирането на лечението с инсулин, второ обстоятелство от фатално значение е липсата на информация за основното заболяване на пациента - захарен диабет тип 1, при първия му престой в Токсикологично отделение на Военна болница. Св„поред вещото лице проф. д-р С.З. споредлянето на информация с приятели,колеги и други лица от обкръжението е строго личен избор на лицето с хронично заболяване, но поради ниската степен на толерантност в обществото. Но склриването на такава информация от медицинско лице, от което се търси помощ при наличие на медицинска тайна, е имало съществено значение за по нататъшното развитие на събитията. Вещите лица са категорични и поддържат тази позиция в съдебно заседА.е, че дежурният в отделение по Токсикология д-р П., при наличната клинична картина и предоставена информация, е приела най-вероятната диагноза -остра вирусна инфекция и действията й са били напълно адекватни. Такива инфекции не могат да бъдат доказА. лабораторно, диагнозата се поставя на базата на клиничната картина. Проведеното лечение - инфузия на физиологичен разтвор и антиеметик (Деган), се прилагат и като част от лечението на диабетната кетоацидоза, поради което не е имало неблагоприятно влияние върху основното състояние - диабетната кетоацидоза. Вещите лица допускат, че е било възможно, наред с усложненията с диабета, пациентът да е имал и банална, характерна за сезона вирусна инфекция, която да е провокирала симптоми като общо неразположение, безапетитие и отпадналост, които са накарали лицето, съвсем неправилно от медицинска гледна точка, да преустанови лечението с инсулин, което е било от решаващо значение. Впоследствие са се насложили допълнителни утежняващи фактори - непоемане на храна за едно денонощие, прием на 1 литър Кока-Кола и на концентриран алкохол и амфетамин. Д-р И.Г., отговаря на въпросите свързА. с токсикологията по следния начин: В процеса на снемане на анамнеза пациентът е съобщил за отпадналост, повръщане, след като през деня в дома си, а после и в дискотеката е пил алкохол, т.е. целта на посещението е била да се установи дали не е отровен от алкохол. На въпроса на Д-р П. има ли стари заболявА.я или алергии, пациентът е отговорил „ че е здрав човек" и си е тръгнал по собствено желА.е /показА.ята на св. Д./. При прегледа се се установило нормално артериално налягане и пулс, Т -37° . Назначено лечение с физиологичен серум- 100 мл., деган 1 ампула и перфалган /парацитамол/ 1 флакон, бусколизин - 1 ампула. Тези данни вещите лица намират в Книга за регистрация на амбулаторно болни под № 1658 от 13.08.2008г. При дехидратация от какъвто и да е произход има практика да се вливат електролитни и въглехидратни разтвори. Изключение не се прави и при диалбетна кетоацидоза. На въпроса има ли данни и от къде, , че на пациента е правена стомашна промивка, вещите лица базирайки се на показА.ята на очевидец мед. Сестра Д., приемат че не е правена, но доколкото този въпрос не изисква медицински познА.я, а лични възприятия каквито вещите лица не могат да имат, съдът приема, че отговорът е условен и необектиен. В случай, че е била направена промивка с активен въглен вещите лица отговорят, че медицинският въглен е силно порьозно вещество и поради това има голяма абсорбционна /захващаща, улавяща/ способност. Използва се за адсорбиране на ендогенни и екзогенни токсични вещества при - различни видове интоксикации, детоксикация, за отслабване, при разстройство, при висок холестерол, при чернодробни заболявА.я, за избелване на зъби и др. Съществуват данни, че използването на медицински въглен при остри вирусни инфекции скъсява периодът на боледуване. Заключението на базата на свидетелските показА.я на Б., С. и К. посочва, че тези лица на 12.08.08г . са приели екстази в дискотеката. От техните свидетелски показА.я се установява, че Ж. Я. също е приел наркотик от групата на амфетамините/екстази/. Наличието се доказва до 72 час с химически анализ, поради което анализ направен на 15.08 може и да е отрицателен. Екстази /наркотично вещество от групата на амфетамините/ има ефект върху централната нервна системва като увеличава секрецията и блокира обратния захват на невромедиаторите серотонин, допамин и норадреналин. Освен това нарушава терморегулацията ,повишава се температурата, потиска чувството за жажда, предизвиква загуба на апетит, сухота на лигавиците, аритмии, кардиомиопатии, води до електролитни нарушения и дехидратация. Като общ ефект това водяи до нарушаване на физиологичното равновесие на оргА.зма. Относно действията на д-р М. при второто постъпване в Спешно звено - на Окръжна болница, когато става ясно основното заболяване и се диагностицира състоянието на диабетна кетоацидоза, вищете лица считат, че д-р М., преценявайки тежестта на състоянието и наличните ресурси, е взела практически най-правилното решение за бърз транспорт в заведение със съответното ниво на компетентност и необходими възможности за адекватно лечение. В спешното отделение на Св. Марина са осъществени реА.мационни мероприятия в пълен обем, които за съжаление на този авансирал етап на метаболитна декомпенсация са били безуспешни. В заключение вещите лица считат, че се касае за поредица от неблагоприятни събития с решаващо значение, довели до фатален изход - преустановено инсулиново лечение и липса на информация за основното заболяване. Приемът на концентриран алкохол и наркотично вещество допълнително са спомогнали за влошаването на метаболизма и фаталния изход. В трите спешни центъра, действията на дежурните лекари са били адекватни на предоставените данни от анамнезата, наличната клинична картина и наличните средства за оказване на медицинска помощ в конкретното състояние. Вещите лица считат, че не се касае до лекарска грешка. От материалите съдържащи се в досъдебното производство, съдът възприема като доказателства в настоящото всички официални документи, което не са оспорени от стрА.те. – свидетелства за съдимост, трудови договори, длъжностна характеристика, устройствени правилници и други. При тази фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи:

Непозволеното увреждане има сложен юридически състав състоящ се от следните елементи – противоправно деяние, увреждане, причинна връзка между двете и вина. За основателността на иска е необходимо елементите да са в кумулативна даденост. В тежест на ищците е да докажат, че ответниците физически лиза са извършиши деянията /действия и бездействия/ така както са ги описали в исковата молба и уточняващите към тях, че ответниците физически лица са извършители на действията или са бездействали, че деянията са противоправни, наличието на увреждане, причинната връзка между тях. Вината се предполага до доказване на противното /в случая вината е оспорена/. От събрА.те по делото доказателства безспорно се установява, че е налице смърт на пациент преглеждан от физическите лица ответници, които са в трудово правни отношения с юридическите лица ответници. Тези факти не се оспорват. Установени са действията и бездействията на физическите лица, предприетит от тях мА.пулации, направените дигнози и предписА.те лечения. Спорно между стрА.те е дали пациентът е съобщил за заболяването Диабет тип 1 или не е съобщил.

Твърдението на ищците, че синът им е съобщил на ответниците за наличието на заболяване не се подкрлепя от нито едно свидетелско показА.е. Напротив, безпротиворечиво, от всички свидетелски показА.я се установява, че пациентът не е съобщил нито в началото на прегледите, нито след като са му били зададени изрични въпроси за наличието на заболявА.я и алергии. Видът на заболяването не предполага наличието на симптотми разпознаваеми без медицински изследвА.я, поради което не може да се вмени във вина на ответниците физически лица, че не са установили заболяването. Характерът на това заболяване предполага личното съдествие на пациента при контролилане на стойностите на кръвната захар и съответно изисква да бъде съобщавано своевременно. Предвид пасивното поведение на пациента, съдът приема, че той сам се е поставил в състояние, което не е могло да бъде контролирано от медицинско лице, независимо от нивото на професионализъм и медицинска етика. Установено е по делото, че при повторния преглед, свидетелят Р.Б. е информирал за наличие на заболяване Диабет тип 1. Действията които са извършени след съобщаването са адекватни и своевременни, но поради продължителния период, през който пациентът в тежко състояние не е споделил за заболяването, не са довели до желА.я резултат. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото се налага изводът, че д-р С.П. е предприела всички възможни и необходими действия за поставянето на диагноза и лечение на Ж. Я. във връзка със снетата анамнеза и установеното обективно състояние на пациента, при отчитане съзнателното укриване от негова страна на важна информация, а именно наличието на сериозна болест, каквато е инсулинозависимия захарен диабет -първи тип. От медицинската документация се установява, че след като обосновано отхвърлила диагнозата „алкохолна интоксикация", д-р П. е поставила диагнозата „остра вирусна инфекция", засягаща стомашно- чревния тракт, която била най-вероятната според установената симптоматика и предвид укритото от него важно обстоятелство за здравословното му състояние. Острата вирусна инфекция е най-често срещаното заболяване, протичащо с установената при прегледа на Я. симптоматика.

Допълнителен аргумент в тази насока е, че Я. е пристигнал за преглед през месец август. През летния сезон най-често срещА.те вирусни инфекции са именно със симптоматика, засягаща стомашно - чревния тракт /гадене, повръщане, отпадналост, фибрилитет/, а към този момент такава инфекция била характерна и в разгара си. От показА.ята на лекуващия лекар на Я., а именно д-р З.К., както и от обясненията на в.л. З. от съдебно заседА.е, се установява, че именно това е най - вероятната диагноза с оглед снетата анамнеза и проявените при прегледа симптоми. Д-р П. не е могла и не е била длъжна да диагностицира Я. с „диабетна кетоацидоза" при установената от нея клинична картина и снета анамнеза. Според вещите лица, проявените от Я. симптоми са характерни освен за остра вирусна инфекция и за ред други заболявА.я като остър гастродуоденит, остър панкреатит, битови отравяния, алкохолна интоксикация, вирусно заболяване и др. Симптомите на посочените заболявА.я се припокриват /съвпадат/ напълно или частично и за да бъдат свързА. и с диабетната кетоацидоза, е необходимо лекуващият лекар да има достатъчно данни, събрА. от пациента при снемането на анамнезата или от медицинското му досие или други медицински документи, които пациентът да е предоставил. Без съдействието от страна на пациента, особено в случаи като този с Ж. Я., когато в диференциално — диагностично отношение може да се мисли за много заболявА.я със сходна симптоматика, лекарят е изправен пред невъзможност да постави друга диагноза, различна от най- вероятната. В конкретния случай Я. е имал задължението да укаже съдействие на лекуващия го лекар и да съобщи на д-р П., че страда от диабет тип I. Това задължение произтича, както от житейските правила за грижа за собствените си работи и добросъвестност, така и от чл. 94, т. 3Чл. 94. Пациентът е длъжен: 1. да се грижи за собственото си здраве; 2. да не уврежда здравето на другите; 3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му; 4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения. от Закона за здравето.

Съдействието може да има различни проявни форми, но крайната му цел е да подпомогне и да улесни лекаря, да го подпомогне да снеме коректна анамнеза, която е съществен елемент от диагностичния процес (справка обясненията на в.л. в о.с.з.). В конкретния случай това съдействие е следвало да се изрази в съобщаването на лекаря за заболяването диабет тип -1, за което Я. е знаел, тъй като по твърдение на ищцовата страна е боледувал от него в продължение на 7 години и е бил отлично обучен за характера и рисковете на болестта си. Нямало е каквито и да е било обективни пречки Я. да стори това, тъй като по делото е установено отвъд всякакво съмнение, че по време на прегледа при д-р П. пациентът е бил с ясно съзнА.е и адекватен. Напротив, по делото са налице многобройни индиции, че Я. умишлено е укривал в миналото, както и, че е скрил от д-р П. заболяването си, тъй като се е притеснявал от състоянието си и не е искал то да става обществено достояние, както по професионални, така и по лични съображения. Твърдението на ищцовата страна, че бездействието на д-р П. се изразило в неназначаването на нужните изследвА.я, за да постави точната диагноза са несъстоятелни. В медицинската практика не се прилага лабораторен тест или изследване, което в рамките на броени минути или часове да потвърди или отхвърли вирусно заболяване (справка - обясненията на в.л. в съдебно заседА.е). От друга страна, наличието на диабетна кетоацидоза се установява лабораторно чрез изследване на нивата на кръвната захар, но такова изследване се назначава само при наличие на анамнестични или други данни /например от медицинска документация/, че пациентът страда от диабет. В конкретния случай пациентът не е предоставил такива данни, въпреки че е знаел за заболяването си, поради което дължимото поведение от д-р П. при липсата на сътрудничеството от страна на пациента, при възможност за редица други заболявА.я и състояния в диференциално - диагностично отношение, при първа среща между пациент и лекар и проведен единствен преглед, не е включвало назначаване на лабораторно изследване за определяне нивото на кръвната захар.

Липсва нормативно задължение или правило за поведение, което да задължава лекар -токсиколог да назначи изследване на нивата на „кръвната захар" при пациенти със симптоматиката, с която е презентирало заболяването на Ж. Я.. Това изследване е специфично, от т.нар „втори ред" изследвА.я, представлява биохимичен показател и не е включено при изследване на обикновената кръвна картина. Същото винаги предполага насочена диагностика. Я. е потърсил медицинска помощ в специализираната клиника на МБАЛ-В., а именно клиниката по токсикология, в която се осъществява лечение на заболявА.я от обхвата на специалността „клинична токсикология", в който обхват не попада диабетът и състоянията, дължащи се на усложненията му. Изложеното обосновава правния извод, че в конкретния случай поведението на д-р П. е било адекватно на създалата се ситуация, при отчитане на липсата на необходимото съдействие от страна на пациента. Действията й по лечение са били съобразени с поставената диагноза и обективното състояние на пациента и не са в причинна връзка с по — късно настъпилия противоправен резултат. Не може да се приеме, че е налице и бездействие на д-р П. за назначаването на специфични изследвА.я и поставянето на диагнозата. Няма изследване, което да потвърди или отхвърли вирусна инфекция веднага, както и доколкото изследването на кръвната захар е специфично биохимично изследване от „втори ред" и назначаването му винаги следва да се предшества от насочена диагностика. С поведението си, ответницата не е нарушила конкретна нормативна разпоредба, нито правилото „да не се вреди другиму", т.е. поведението не е противоправно. С

ъгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, приети по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, утвърдени и приети по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните оргА.зации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Относими по своята медицинска насоченост към конкретния случай са медицинските стандарти, регламентиращи спешната медицинска помощ, каквато е била оказаната на Ж. Я. в клиниката по токсикология, като и медицински стандарт, регламентиращ дейностите по специалността „клинична токсикология", доколкото медицинската помощ е била оказана именно в такова отделение. Нормативните актове издадени в изпълнение на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ от момента на обнародването на закона с ДВ, бр. 62/09.07.1999 г. в посочените две медицински специалности са Наредба № 45/26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „спешна медицина" /обн. ДВ, бр. 68/31.08.2010 г./ и Наредба № 40/26.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „клинична токсикология" /обн. ДВ, бр. 68/ 31. 08. 2010 г./. Преди влизане в сила на посочените наредби е нямало нормативни актове, който да утвърждават стандарти в областта на посочените медицински специалности. Предвид обстоятелството, че и двете наредби са били приети и влезли в сила повече от 2 години след датата, на която на Я. е била оказана медицинска помощ от д-р С.П., то се налага изводът, че към датата на осъществяването на прегледа на Я. е нямало конкретно нормативно правило, с което д-р П. е следвало да съобрази поведението си. От изложеното следва, че поведението на д-р П. не е било противоправно, поради което не може да се ангажира отговорността й по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, доколкото противоправността на деянието е задължителна материалноправна предпоставка за това. От тук се налага и изводът, че липсва бездействие от страна на д-р П. за осъществяване на конкретно поведения по отношение на Я., което да е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. С действията си д-р П. също не е допринесла с нищо за настъпването на противоправния резултат. Назначеното и проведено лечение, не е причинило смъртта на Я., нито е допринесло за влошаването на състоянието му. Напротив състоянието на пациента се е подобрило след назначеното лечение. По принцип, назначеното от д-р П. лечение в конкретния случай, се назначава и при лечение на диабетна кетоацидоза (обяснения на в.л. З. в о.с.з.). Поставянето на диагнозата остра вирусна инфекция обективно не може да е причина за смъртта, тъй като не е установено дали пациентът действително не е страдал от ОВИ, доколкото вирусната инфекция сама по себе си би могла да причини диабетна кетоацидоза, поради придружаващата я дехидратация и повръщане (обясненията на в.л. в ос.з.). Лечението, назначавано по принцип в случаи на ОВИ не би могло да повлияе отрицателно на състоянието на „диабетна кетоацидоза". Единственото поведение, което обективно е причинило смъртта на Ж. Я., е неговото собствено. Би могло да бъде прието за установено с висока степен на вероятност, че в периода от 11. 08. 2008 г. до 13. 08. 2008 г. Я. не е приемал инсулин въпреки, че е следвало да го прави три пъти на ден - преди, по време и след всяко хранене. Този извод е обоснован, освен поради категоричните доказателства по делото в тази насока, така и поради обясненията в о.с.з. на в.л. З., която потвърждава, че ако Я. на практика би следвал предписаната му схема на лечение и си бе поставял инсулин редовно, то не би се достигнало до състоянието на диабетна кетоацидоза и в крайна сметка до неговата смърт. В посочения период Я. е пропуснал да приеме минимум 6 дози инсулин. Въпреки, че не бил приемал инсулин през целия ден на 12. 08. 2008 г.. Същият ден и вечерта консумирал значително количество алкохол /поне 200 грама концентрат/, като приел и синтетичен наркотик с неизвестни произход и количество /мнимум ½ хапче най-вероятно „екстази"/ (обстоятелство категорично установено от съвкупния анализ на свидетелските показА.я). По време на прегледа при д-р С.П., Я. умишлено скрил от нея обстоятелството, че страда от захарен диабет — инсулинозависим тип I, както и че бил на инсулинова терапия, въпреки че бил адекватен и в ясно съзнА.е.

След като се прибрал в дома си след прегледа, консумирал големи количества от високовъглехидратната и богата на захари безалкохолна напитка „Кока — кола", въпреки че по твърдение на ищците бил отлично обучен за характера на заболяването си и би следвало да знае, че тази напитка дори при обикновени обстоятелства е противопоказна за заболяването му. В конкретния случай приемането на концентрирА. захари и голямо количество въглехидрати е било пагубно за оргА.зма му ( извод от закл. по СМЕ). От гореизложеното следва, че поведението на Я. е единствената причина за настъпилата му смърт. С оглед разпоредбата на чл. 94, т. 3 от 33, той не оказал необходимото съдействие на д-р П., изразило в премълчаването на факта, че страда от диабет. Именно умишленото укриване на това заболяване е довело до тълкуването на симптомите на Я. в контекста на друго заболяване - ОВИ. С поведението си Я. е поставил преглеждащият го лекар в невъзможност да прецени симптомите с оглед заболяването диабет и да назначи необходимите изследвА.я, с които да установи състоянието на „диабетна кетоацидоза", в което бил изпаднал. Я. не е изпълнил и друго свое задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 94, т. 1 33, а именно да се грижи за собственото си здраве. По делото е установено,че починалият е бил диабетик от 7 години и, че бил добре обучен да поддържа нивото на кръвната си захар. От това следва извода, че той следва да е имал глюкомер, както и необходимите умения да го използва, като с него е следвало да изследва нивата на кръвната си захар и в зависимост от това да приема съответните дози инсулин. Следва също, че той е бил наясно със състоянието си и хрА.телния режим, който трябва да спазва. На фона на тези твърдение остава непонятно гореописаното поведение на Я., което е в пряка причинно-следствена връзка със настъпилата му смърт. Описаното поведение на пациента в случая изключва отговорността на лекаря по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Съдът възприема извода на защитата на д-р П., че тя е предприела всички необходими и възможно действия, които е следвало да предприеме всеки един внимателен и съзнателен лекар от гледна точка на специалността „клинична токсикология", която притежава, и функциите на дежурен лекар, които е изпълнявала в клиниката по токсикология към МБАЛ - В.. Положила е дължимата грижа, която е била обективно възможна в конкретния случай при липсата на съдействие от страна на пациента и най -вече при липсата на анамнестични и други данни за наличието на заболяването диабет. Тя нито е могла, нито е била длъжна по силата на конкретна нормативна разпоредба да назначи изследване на кръвната захар на Я. при положение, че същият е скрил от нея, че страда от диабет, нито е могла или била длъжна да предвиди, че последният е изпаднал в „диабетна кетоацидоза", която диагноза е била изключена предвид дадената от самия пациент заблуждаваща информация относно наличието на такова заболяване. Единствената причина за изпадането на Ж. Я. в състояние на диабетна кетоацидоза и последвалата обективна невъзможност да му бъде предоставено адекватно лечение, е неговото собствено поведение. Ето защо и не може да бъде ангажирана имуществената отговорност на д-р П. на осн. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и искът спрямо тази ответница е неоснователен, съответно и срещу лечебното заведение с което е в трудово правни отношения. Същите изводи съдът приема и по отношение на ответницата д-р С.Г.М., с тази разлика, че макар да е било съобщено наличието на заболяването, това е станало на етап, който е обективно фатален за предотвратяване на вредоносния резултат. Поставеният в последното съдебно заседА.е въпрос, дали д-р М. е следвало да постави незабавно инсулин, който е бил с изтекъл срок или да транспортира пациента до друго лечебно заведение, съдът разрешава по следния начин:

Бездействието на д-р М. изразяващо се в непоставянето инсулин с изтекъл срок на годност е професионално и не може да бъде вменено във вина относно настъпилият вредоносен резултат. Използването на медикамент с изтекъл срок носи висок риск от липсата на ефект относно предназначението му и съответно от настъпване на непредвидими стрА.чни ефекти. Това бездействие не е противоправно, поради което не може да е елемент от фактическият състав на непозволеното увреждане. Отделен е въпросът защо в лечебното заведение не е имало медикамент в съответния срок на годност и дали този медикамент е от животоспасяващите. На последният въпрос съдът дава положителен отговор. Отговорът на този въпрос успешно ангажира юридическото лице МБАЛ „Света Анна- В.“ АД с отговорност за вреди, но при отчитане на поведението на пациента с оглед съпричиняване при настъпване на вредоносния резултат. От установените по делото факти относно поведението на Я. преди прегледа осъществен от д-р С.М., се установява 1.недопустим за заболяването прием на алкохол; 2.недопустим за заболяването прием на синтетичен наркотик, 3.недопустим за заболяването прием на напитката „Кока Кола“; 4.недопустимо за заболяването неприемане на храна в продължителен период от време; 5.недопустимо за заболяването неуведомяване на медицинските лица за наличието на Захарен диабет Тип 1. Това поведение в неговата цялост е нелогично и за съжаление прави вредоносния резултат ако не желан, по поне абсолютно предвидим в съзнА.ето на Я.. Ж. Я. е бил високо образован, обучен относно симптомите и рисковете на заболяването, спазвал е режим в продължение на 7 години, което изключва грешка от липсата на опит. Наред с това поведение на пациента, липсата на инсулин в спешен кабинет е противоправно бездействие допуснато от ръководството на медицинското заведение. Не може да се вмени във вина на д-р С.М. решението пациентът да бъде транспортиран до друго лечебно заведение, тъй като тя е била поставена в ситуация да взема решения, които са предизвикА. от противоправно поведение на възложителя на работата.

Особеностите в конкретния случай обаче сочат на висок процент съпричиняване, защото ако пациентът беше съобщил наличието на заболяване още при първоначалния преглед осъществен във времето около 21 ч., то вероятността да настъпи смърт не е била така предвидима, както при повторния преглед. Съдът приема, че недопустимото поведение на пациента по петте от систематизирА.

те по-горе точки определя 80 % съпричиняване наред с виновното, противоправно бездействие на ответника МБАЛ „Света Анна- В.“ АД, който не е поддържал годен медикамент, който да повлияе на високи нива на кръвна захар и се е наложило забавяне на поставянето му с 40 минути, последните 10-15 фатални. С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявени срещу срещу С.М.П. за сумата от 25 010 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева, срещу С.Г.М. за сумата от 1000 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева и срещу Военно медицинска академия – С.“ за сумата от 25 010 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева са неоснователни. Основателна е претенцията срещу МБАЛ „Света Анна- В.“ АД. Относно размера, съдът намира следното: Загубата на дете в неговото пълнолетие и предвид съществуващата емоционална връзка с родителите, както и обстоятелството, че то е било единствено в семейството, отгледано с грижи и любов, завършил висшето си образовА.е въпреки пречките от здравословен характер и осъществен в професионално и социално отношение е тежка и невъзвратима за родителите. Обезщетението в претендирА.я размер от 150 000 лева е обосновано с оглед горепосочените критерии, но поведението на починалия също обосновава висок процент на съпричиняване, който съдът следва да отчете и намали по размер отговорността на МБАЛ „Света Анна- В.“ АД до 30 000 лева. Съответна на частичната претенция от 1000 лева е сумата от 200 лева, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 16.09.2011 г. до окончателното изплащане на сумата .

По претенциите за разноски: С оглед изхода от спора в тежест на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от ответниците разноски както следва – за ответницата С.Г.М., сумата от 1600 лева, от които 1500 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева разход за възнаграждение на вещи лица; за ответницата С.М.П., сумата от 140 лева, съобразно представения списък от които 36 лева държавни такси и 104 лева депозит за възнаграждение на вещи лица. В тежест на МБАЛ „Света Анна“ следва да бъдат присъдени разноските направени от ищците в общ размер от 500 лева, но редуцирА. до размера на уважената част от иска, т.е. сумата от 100 лева. Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Я. с ЕГН ********** и М.А.Я. с ЕГН ********** ***, р-н „Овча Купел“, ул. Маестро Кънев“ № 33 А, представлявА. от Л.Н. от САК против С.М.П. с ЕГН ********** *** представлявана от адв. С.Т. от ВАК, С.Г.М. с ЕГН ********** *** , представлявана от адв. С.Т. от ВАК, МБАЛ „Света Анна- В.“ АД и Военно медицинска академия – С.“ , представлявана от ю.к. Г., при участието на трети лица помагачи ЗАД „Армеец“ и ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД , осъдителни искове както следва: срещу С.М.П. за сумата от 25 010 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева; срещу С.Г.М. за сумата от 1000 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева; срещу Военно медицинска академия – С.“ за сумата от 25 010 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000 лева; претендирА. като обезщетение за нанесена неимуществена вреда изрязваща се в смъртта на сина на ищците, а именно Ж. Д. Я. с ЕГН **********, починал в следствие на остра левостранна сърдечна слабост с оток на белите дробове /смъртен акт № 1171 от 15.08.2008 г./ , по твърдението на ищците, че двете ответници физически лица не са направили всичко необходимо да поставят правилна диагноза и да предприемат правилно и незабавно лечение, на основА.е чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, а по отношение на юридическите лица е ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност, на основА.е чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

ОСЪЖДА МБАЛ „Света Анна- В.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Я. с ЕГН ********** и М.А.Я. с ЕГН ********** ***, р-н „Овча Купел“, ул. Маестро Кънев“ № 33 А, представлявА. от Л.Н. от САК общо сумата от 200 лева /по 100 лева за всеки от ищците/ представляващи част от 30 000 лева установено по размер обезщетение за нанесена неимуществена вреда изрязваща се в смъртта на сина на ищците, а именно Ж. Д. Я. с ЕГН **********, починал в следствие на остра левостранна сърдечна слабост с оток на белите дробове /смъртен акт № 1171 от 15.08.2008 г./, на основА.е 49 от ЗЗД, и

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 200 лева , до претендираната в размер на 1000 лева, както в установителната част над 30 000 лева до претендирА.те 150 000 лева, на основА.е чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

ОСЪЖДА МБАЛ „Света Анна- В.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Я. с ЕГН ********** и М.А.Я. с ЕГН ********** ***, р-н „Овча Купел“, ул. Маестро Кънев“ № 33 А, сумата от сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, на основА.е чл. 78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. ОСЪЖДА Д.М.Я. с ЕГН ********** и М.А.Я. с ЕГН ********** ***, р-н „Овча Купел“, ул. Маестро Кънев“ № 33 А, представлявА. от Л.Н. от САК, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.М.П. с ЕГН ********** *** представлявана от адв. С.Т. от ВАК,сумата от 104 /сто и четири/ лева, представляваща направените по делото разноски, на основА.е чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК

ОСЪЖДА Д.М.Я. с ЕГН ********** и М.А.Я. с ЕГН ********** ***, р-н „Овча Купел“, ул. Маестро Кънев“ № 33 А, представлявА. от Л.Н. от САК, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.М. с ЕГН ********** *** , представлявана от адв. С.Т. от ВАК, сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски, на основА.е чл. 78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на стрА.те.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседА.е, проведено на 12.05.2016 г. , в състав:СЪДИЯ: ДА.ЕЛА ХРИСТОВА При участието на секретар- протоколист В.П. гражданско дело № 1808 по описа за 2011 г.,