Решение № 4961 по адм. д. № 11652/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 4961
София, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
Членове:
БОЙКА ТАБАКОВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Весела Николова по административно дело № 11652/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален представител П. Банева, против Решение № 4422/06.10.2025 г. по административно дело № 621/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК.
Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД, в писмен отговор от 10.11.2025 г. и становище от 24.03.2026 г. оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С Решение № 4422/06.10.2025 г. по адм. дело № 621/2025 г. Административен съд – Пазарджик е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД сумата в размер на 4 840,88 лв., от която 4 751,69 лв. главница и 89,19 лв. законна лихва за забава, считано от 14.05.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2024 г. до окончателното заплащане на сумата и е присъдил в полза на ищеца разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че предявените искови претенции са основателни, тъй като по категоричен начин е доказано от ищеца /като изправна страна по договора/ неизпълнението на НЗОК на основно нейно задължение по сключения между страните административен договор № 021372/24.10.2023 г. за заплащане на дължимите суми през м. април 2024 г. за случай на лечебното заведение, документиран с ИЗ № 4558/2024 г. по клинична пътека /КП/ № 0146, които НЗОК отказала да заплати с аргумент, че е сгрешен ЕГН на пациента в електронното направление от личния лекар.
Решението е правилно, постановено при точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби и е обосновано, съдържащо подробни и ясни мотиви.
Производството пред Административен съд - Пазарджик е било инициирано от предявените от „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 45а, ал. 1Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, във връзка с чл. 19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК. Фактическите твърдения, с които ищецът е обосновал претендираното накърнено материално право, се свеждали до неизпълнение от страна на НЗОК на основно нейно задължение по сключения административен договор № 021372/24.10.2023 г. да заплати изцяло дължимите през м. април 2024 г. суми за медицински случай, документиран с ИЗ № 4558/2024 г. по клинична пътека /КП/ № 0146, които НЗОК отказала да заплати. Ищецът е претендирал реално изпълнение на договора от страна на НЗОК, с искане да му бъде заплатена сумата от 4 840,88 лв., от която 4 751,69 лв. главница и 89,19 лв. законна лихва за забава, считано от 14.05.2024 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, дължима по Договор № 021372/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и клинични процедури с НЗОК. Поддържал е твърдения, че през м. април 2024 г. НЗОК е отказала да заплати на лечебното заведение договорената сума по случая, документиран с ИЗ № 4558/2024 г. по клинична пътека /КП/ № 0146 с възражения, че е сгрешен ЕГН на пациента в издаденото от личния лекар електронно направление. Изложил е доводи, че лечебното заведение не е имало задължение да извършва справка по ЕГН на всеки пациент, доколкото след извършена проверка в електронната система на НЗОК за проверка на личен лекар е било установено, че д-р Р. Г. е личен лекар на пациента, който е хоспитализиран в МБАЛ Бургасмед. По съображения, че неоснователното неизплащане на сумата по ИЗ по КП съставлява неизпълнение на договора от НЗОК, от една страна, и че лечебното заведение е изправна по договора страна, ищецът е претендирал и обезщетение за неизпълнението в размер на изтеклата /мораторна/ лихва за забава върху главницата от изискуемостта на вземането до предявяване на исковата молба и законната лихва за забава след тази дата до окончателното изплащане на главницата.
За да се произнесе по основателността на обективно съединените искове, от фактическа страна административният съд е приел за безспорно установено наличието на сключен между страните административен договор № 021372/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК, по силата на който /чл. 1/ изпълнителят МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД се задължил да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса /ЗБНЗОК/ за 2023 г., /за акушерската помощ по чл.82Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.... ал.1, т.2 от Закона за здравето/ и на лицата по §7, ал.1 ЗБНЗОК за 2023 г. медицинска помощ по КП от приложение № 17 „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г., за АПр по конкретно посочени номера от приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ и приложение №19 „Клинични процедури“. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че пациентът с ИЗ № 4558/2024 г. на 04.04.2024 г. в МБАЛ Бургасмед е приетият по спешност М. М. Х. с [ЕГН], с издадено направление за хоспитализация от общопрактикуващия лекар д-р Р. Г. за същия пациент с посочения единен граждански номер. Пациентът е бил опериран и изписан на 06.04.2024 г., като спор по изпълнението на лечебнодиагностичния алгоритъм и процедурите за завършеност на КП № 146 между страните няма.
В изпълнение на указанията по чл.224Чл. 224. ⚖️ Практика (5) Указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Разглеждане на жалбата и протеста срещу повторно постановеното решение от АПК на Върховния административен съд /с Решение № 5423/23.05.2025г. по адм.д. № 446/2025г./ по тълкуването и прилагането на закона при новото разглеждане на делото и за изясняване на въпроса относно изпълнението на задължението на лечебното заведение за извършване на справка по ЕГН на всеки пациент, съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установило, че пациентът с ИЗ № 4558/2024 г. е бил приет за лечение на 04.04.2024 г. в отделение по Урология, с предварително издадено направление от общопрактикуващ лекар, бил е опериран и съответно изписан на 06.04.2024 г. Вещото лице е посочило, че при окончателна месечна обработка от РЗОК е било установено несъответствието в ЕГН, но лечебното заведение не е могло да извърши корекция впоследствие, тъй като ежедневният отчет е бил вече приет без нотификация за фатална грешка. Експертът е констатирал, че при проверка в болничната информационна система, която лечебното заведение използва, при въвеждане на сгрешения [ЕГН] системата не сигнализирала за некоректно въведен ЕГН. Посочил е също, че видно от зададена проверка на здравноосигурителния статус в НАП е било регистрирано, че пациентът е непълнолетен и не е необходима проверка на здравния статус, като се приема за осигурен, т.е. системата не позволявала проверка на валидността на ЕГН. Отделно при проверка в НЗИС е било установено, че в базата данни има такива за лице с [ЕГН], а липсват за лице с [ЕГН].
Като е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, кредитирайки ги, съдът е приел, че исковите претенции са доказани по основание и размер, и ги е уважил така, както са предявени.
При правилно изяснена фактическа обстановка, при тези безспорно установени факти административният съд е достигнал до правилни правни изводи, които настоящият състав на ВАС споделя изцяло.
Неоснователно е възражението на касатора относно извода на Административен съд - Пазарджик, че ищецът в първоинстанционното производство е изправна по административния договор страна в качеството му на изпълнител и претенцията му да изисква насрещна престация от страна на неизправния ответник НЗОК е основателна.
Спор по изпълнението на лечебнодиагностичния алгоритъм и процедурите за завършеност на КП № 146 между страните няма, а и от доказателствата по делото не се установява обратното.
Правилно административният съд е определил като спорен по делото въпросът дали лечебното заведение е изпълнило задълженията си за извършване на справка по ЕГН на всеки пациент и дали КП е подадена в ежедневния отчет към информационната система на НЗОК, как е реагирала системата и отчела ли е грешката или грешката е отчетена при съставяне на месечния отчет, уведомено ли лечебното заведение и изпълнена ли е процедурата на чл. 405 от НРД за МД за 2023-2025 г. Видно от данните по делото и заключението на експерта, МБАЛ Бургасмед е извършил дейностите по клиничната пътека, подадените отчети са обработени и приети от НЗОК без фатални грешки, а статусът му е „успешно обработен“.
Неоснователни са касационните доводи за допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и необоснованост.
Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, извел е верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, с оглед установяване качеството на ищеца на изправна страна по договора и неналичието на основания да му бъде отказано плащане за извършените дейности, изводът за дължимост на исковите суми от страна на НЗОК, до който е достигнал Административен съд - Пазарджик е правилен. Безспорно задължението на НЗОК да заплати е в пряка и непосредствена зависимост от насрещното задължение на дружеството - изпълнител да изпълни точно и според договореното. Последното обстоятелство е било доказано пред първоинстанционния съд с пълно главно доказване от ищеца, включително и със заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид гореизложеното, исковите претенции, както по главния, така и по акцесорния искове са доказани по основание и размер, и правилно уважени от първоинстанционния съд.
Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК и като правилно и обосновано, решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноски за касационната инстанция е своевременно заявена и основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден да ги заплати в размер на 750 евро, съгласно представени фактура и договор за правна защита и съдействие на л. 37 и сл. от делото
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4422/06.10.2025 г. по административно дело № 621/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр. София да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД, ЕИК 201889501, сумата 720 /седемстотин и двадесет евро/ разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ