Решение № 753/15.04.2015 ГД № 345/2015 АпС София

Решение № 753/15.04.2015 ГД № 345/2015 АпС София Гражданско дело № 345/2015 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Решение № 753 от 15.04.2015г., Софийският апелативен съд, ГО,XII с-в, гр. дело № 345 по описа за 2015 година. Въззивното производство по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл.ГПК е образувано по две въззивни жалби - и двете насочени против Решение № 4558/23.06.2014 г., постановено по гр.д. № 10804/2012 г. по описа на СГС, ГО, 12-и състав, с което УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" е осЪжда да заплати на Красимир Боев сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на осн.чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, като в частта над уважения размер до претендирания такъв от 65 000 лв. искът е отхвърлен.

Въззивната жалба на адв.Х. Н. от САК, в качеството й на пълномощник на К. Б., е насочена против отхвърлителната част на решението на първоинстанционния съд. В нея се правят оплаквания за постановяване на атакуваната част от съдебния акт в нарушение на съдопроизводствените правила /неправилна преценка на приобщените по делото доказателства/, в нарушение на материалния закон – чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, поради неадеквантост на присъденото обезщетение по размер на установените неимуществени вреди, както и за необоснованост. Като правен резултат във връзка с наведените оплаквания се иска отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част и по същество уважаване в пълен размер на предявената искова претенция.

Въззивната жалба на УМБАЛ [фирма], чрез изп.директор Г. Н., е насочена против частта от атакуваното решение, с която предявената претенция е била уважена до размер от 50 000 лв. В нея се пратят оплаквания за постановяването му в тази част в нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива и неправилна преценка на приобщените по делото доказателства/, в нарушение на материалния закон – ЗЗД, както и за необоснованост и се иска отмяната му, а по съществото на спора отхвърляне на предявената претенция. Към тази жалба в с.з. се е присъединило и третото лице помагач на страната на УМБАЛ [фирма] – П. С..

В отговора по въззивната жалба на въззивника УМБАЛ [фирма] адв.Н. е навела доводи за нейната неоснователност.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Ищец: Производството пред СГС е било инициирано по предявената претенция с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. с.з. от К. Б. Б. от [населено място] насочена против УБАЛ [фирма]. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на 19.09.2011 г. Б. бил опериран от лекари в ответната болница за отстраняване на дискова херния на 4-5 поясен прешлен /ниво L4-L5/, но след операцията състоянието му не се подобрило. След направени допълнителни изследвания бил повторно опериран в същата болница и от същите лекари – на 27.09.2011 г., но на ниво /L5-S1/, като закупил и специален консуматив, който да му бъде поставен по време на операцията за предотвратяване на бъдещи сраствания /ако ги има/. И след втората операция ищецът не почувствал подобрение на здравословното си състояние. На следващия операцията ден установил, че няма чувствителност в левия си крак от коляното до пръстите, не можел да движи стъпалото и пръстите на този крак, а болката в кръста му не била преминала. Лекарите го уверили, че това състояние ще отшуми и му е нужен по-дълъг период на възстановяване. В това състояние бил изписан от болницата, като през следващите няколко месеца нямал никакво подобрение, независимо че редовно приемал назначените му лекарства и провеждал ежедневни процедури по физиотерапия. По своя инициатива той направил ново изследване – ядрено-магнитен резонанс във ВМА, където при разчитане на снимките се установило, че първите две операции са извършени на нива L3-L4 и L4-L5, а не на нивата, посочени в епикризата – L4-L5 и L5-S1. Освен това се установило, че има фрагмент от дискова херния и се налага нова операция. Поради липсата на чувствителност в левия крак, извършил ново електромагнитно изследване, което показало засягане на нервите на левия крак. Изследване с Я. от средата на м.март 2012 г. в ответната болница показала увреда на междупрешленните дискове, но и на самите прешлени, както и започнала листеза /разминаване на телата на прешлените/. След консултация в УМБАЛ [фирма] с проф.Р. и д-р Г. – неврохирурзи установил, че здравословния му проблем може да се отстрани оперативно, но предвид изминалия период от време и опит, който имат, можело да не се повлияе от поредна операция и са остане и за в бъдеще. На 25.04.2012 г. бил опериран в МБАЛ [фирма], като след операцията лекарите му обяснили, че увредата на нервите се оказала дори по-тежка от това, което се вижда на Я.. След операцията при ответната болница бил увреден нерва на левия крак и това увреждане било необратимо. Куцането щяло да остане, а левият крак видимо щял да бъде различен от десния. На 27.04.2012 г. бил изписан с минимално подобрение – имал възможност единствено да сгъва ляво коляно, но без възстановена чувственост на левия крак, със силни болки в тазобедрената област и без възможност да движи пръстите на крака си в пълен обем и да повдига стъпалото. Твърди се, че левият крак в областта на глезена е подут, лесно се изморява, атрофира видимо, ищецът се спъва и пада средно по два пъти на ден. Изпитвал болни и изтръпване през нощта, а специфичното блъскане на леви крак в земята при ходене водело до пределно натоварване на десни крак, в резултат на което се появили билки в коляното и в тазовата област на десни крак. Можел да спи единствено на дясна страна в ембрионална поза с две възглавници или седнал подпрян. Не можел да спи, постоянно се будел от внезапна болка или схващане на крака, продължава да взема различни медикаменти, имащи само временен или частичен ефект. Станал нервен и раздразнителен, изпаднал в дълбока депресия, спрял да се вижда с приятели и да общува с хора, не можел да изпълнява никакви физически натоварвания. Страхувал се от бъдещи манипулации и изхода от тях. Поддържа се, че подробния анализ на медицинската документация, изготвена от ответното лечебно заведение, сочи на редица нарушени и разминаване между документите към историята на заболяването, подробно посочени. Освен това била извършена операция на ниво L3-L4 и L4 - L5, а не както е посочено в издадената епикриза - на ниво L5 - S1. Първата операция била извършена в непълен обем и качество, довело до необходимост от втора такава, при която била допусната грешка, в резултат на която необратимо е засегнат нерв, довел до последваща инвалидизация. По изложените съображения, и т.к. състоянието му било в резултат от противоправното и виновно поведение на лекуващия екип на ответната болница, е поискал от съда да постанови решение, с което да осЪжда същата да му заплати сумата от 65 000 лв. обезщетение.

Ответник: Ответната болница е оспорила предявената претенция по основание и размер. Поддържала е, че ищецът е бил приет по спешност, че са му били направен всички необходими изследвания преди първата от операциите, а втората се е наложила поради възобновяване на болките и съмнение за свръхостър рецидив. Освен това същият подписал информирано съгласие за заболяването си, показанията на операцията и възможните оперативни и след оперативни усложнения. Процесните операции били извършени в съответствие с приложимите медицински стандарти, добра медицинска практика и стриктно изпълнение на алгоритъма на клинична пътека № 205 и медицински стандарти по неврохирургия.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема за установено следното:

Доказателства: От фактическа страна: С. анализ на приобщените по делото писменни доказателства – медицинска документация от въззивната болница и МБАЛ”Св.И. Р.” и изслушаните експертизи /единична и тройна/ установяват безсъмнено, че на 19.09.2011 г. въззивникът Б. е постъпил на лечение в УМБАЛ [фирма], с диагноза – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и … на ниво L4 – L5 по клинична пътека 205. Предния ден – на 18.09.2011 г. в същото лечебно заведение му е бил направен КТ на лумбален сегмент на гръбначен стълб, като резултатът от изследването е приложен към болничната документация /л.71 от пъровинстанционното дело/, и установява наличие на увреждания именно на ниво на дисковете L4-L5 и L3 – L4. На 20.09.2011 г. Б. е бил опериран от лекарски екип – д-р С. и д-р С. под обща анастеза, като според епикризата, издадена от ответната болница, се е направила хемиламинектомия на L5. Опериращият екип попаднал на тежка стеноза, масивни епидурални сраствания, варикозно разширени кръвоносни съдове, обхващащи L5 коренче в ляво като „маншон”. На ниво L4 - L5 се намерила дискова херния, която се екстирпирала на части тотално, като коренчето се обвило с филм против сраствания. Писменни доказателства по делото установяват безсъмнено, че двамата хирурзи към момента на извършване на оперативинте интервенции са били в трудово-прави отношения с УМБАЛ [фирма]. На 27.09.2011 г. пациентът бил реопериран от същия лекарски екип - според данни от епикризата – поради персистиране на болките по задно-страничната повърхност на левия крак. Преди това – на 21.09.2011 г. е било направено изследване с ядрено-магнитен резонанс. При повторната операция се ревизирали L4-L5 и L5 -S1 нива в ляво и фрагмента се отстранил. L5 и S1 коренчетата в ляво се обвили с филм против сраствания. В епикризата е отразено, че оперативният период е протекъл гладко и пациентът е изписан с подобрение.

Ва 21.10.2011 г. – т.е. месец след операциите, Б. провел самостоятелно М. изследване /вид образно диагностично изследване/ във ВМА на гръбначен стълб – лумбален отдел. Изследването установило следоперативно състояние, при което се виждали белези от оперативна ревизия на диска на нива L3-L4 и L4-L5, а не както е посочено в епикризата от въззивната болница – на нива L4 – L4 и L5-S1. Констатирано е мекотъкънна зона по протежение на лявата половина на задния контур на L5 и нискосигнален участък /фрагмент/ с размери 7/5 мм, локализиран в долната половина на тялото на L5, което води до компресия върху началото на левия коренчев нерв на ниво L5 – S1. Находката отговаряла на фрагмент на дискова херния, разположен в гранулационна тъкан на нивото на долната лява половина на тялото на L5. На 24.04.2012 г. К. Б. е бил приет за оперативно лечение в МБАЛ [фирма], където на база образни изследвания и неврологичен статус е преценено, че се касае за пациент с вероятна коренчева увреда Л5 вляво и рецидив на дискова херния на нивото, както и миграция на сегмент към дистално оказващ компресия върху дуралния сак. Находката при проведената операция и спецификата на оперативната интервенция са отразени в епикриза от посочената болница /л.11 и л.298 от първоинстанционното дело/. Съществено за предмета на спора е да се отбележи, че оперативната интервенция е констатирано наличие на дискова херния /според представения оперативен протокол/, която е отстранена, а след отстраняване на ставния израстък лекарите са попаднали в канала на хипотрофично коренче, частичен дурален дефект в давност, с прораснала фиброзна тъкан. Осъществена е била перидуална декомпресия и с автоложна мастна тъкън и фибриново лепило е протектирана лезионната коренчева зона. Независимо от проведеното оперативно лечение при изписването пациентът се е оплаквал от силно затруднена лорзална флексия на лявото ходило.

За изясняване на спорните по делото въпроси относно вида и характера на заболяването на въззивника Б. и проведените му оперативни лечения, както и резултатите от тях, пред първоинстанционния съд са били изслушани две Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) – единична и тройна. Анализът на последните сочи, че макар според медицинската документация, изготвена от въззивната болница при изписването си от нея К. Б. да е бил без субективни оплаквания, целите на проведените операции, извършени там, не са били постигнати, т.к. не се е стигнало до облекчаване на състоянието на пациента, и не е постигнато справяне с неврохирургичните усложнения – т.е. не са налице показателите за качество на здравното обслужване и за оценка на неврохирургичната дейност /чл.1, Раздел VІІ от Медицински стандарт по неврохирургия и чл.3.5, Раздел 5 от същия/. Затова и експертизите са дали заключение, че извършеното здравно обслужване по отношение на Б. от въззивната болница не отговаря на всички критерии за качество на неврохирургичните дейности. За пълнота в тази връзка следва да се посочи, че в особеното мнение на д-р Х. М. изрично е посочено, че в епикризата, издадена от въззивната болница, не е отбелязан неврологичния статус на Б. след втората операция и при изписването, което е три дни след нея. Според експертизите втората операция при УМБАЛ [фирма] е била наложителна, предвид клиничното състояние на пациента след първата операция и находката от проведеното образно изследване, но е пояснено, че рецидив на хернийния диск /от същата страна/ се наблюдава в 4% от случаите до 10 години от интервенцията. Тя обаче е могла да се избегне, според д-р М., ако при първата операция дисковата херния на ниво Л4-Л5 е била отстранена напълно. В случая при първата операция е било оперирано ниво Л4-Л5, но с дисков фрагмент, спускащ се надолу зад прешленовото тяло Л5. От това следвало, че симптоматичното ниво е Л4-Л5, като е отстранена лявата част на дъгата на 5 поясен прешлен. При втората операция, според документацията е ревизирано нивото L5-S1 и е отстранен каудално разположения дисков фрагмент. Както се посочи по-горе обаче, проведеното М. изследване във ВМА месец след операциите опровергава посоченото, като са били констатирани белези на оперативна ревизия на диска на нива L3 – L4 и L4-L5, но не и на ниво L5-S1. И двете експертизи са категорични, че анализът на приложената медицинска документация и от двете болници, в които е лекуван оперативно Б., при извършената трета по ред операция – тази в МБАЛ [фирма], е била намерена неотстранена дискова херния, като е било ревизирано ниво Л4-Л5 – същото, оперирано в УМБАЛ [фирма]. Категорични са също, че не е възможно увреждането на нерва Л5 коренче в ляво да е настъпило постепенно след оперативните интервенции във въззивната болница, без да е свързано с тях, нито е възможно това увреждане да се дължи на нарушено кръвоснабдяване или постоперативни сраствания, вкл. и на причиняване на увреждането от самия пациент . В този смисъл и проведената операция – трета по ред, в МБАЛ”Св.И. Р.” има връзка с предшестващите две, поради настъпил рецидив, като при нея е констатирано, че е нарушена цялостта на дуралното калъфче на коренчето Л5 част от нервните влакна, образуващи нервното коренче са разположение навън от калъфчето /маншон/ и са придърпнати в посока нагоре /към главата/ и надолу /към краката/. Вещо лице експертите са категорични още, че тази находка може да бъде резултат на проведена преди това операция. Перонеалната пареза, каквато е получил Б., се получава основно при увреждане на Л5 коренче, независимо от какъв характер. Тя означава слабост на перонеалната мускулатура на съответната подбедрица. Атрофия радицис Л5 е намаляване на нормалната анатомична големина и форма на коренчето Л5. При извършения преглед на Б. експертите са констатирали, че той има ограничения в движенията и сетивността на левия крак, изразяващи се в тежка перонеална пареза – невъзможност за дорзално сгъване на ходилото при запазено дорзално сгъване на пръстите, невъзможност за ходене на пети с левия крак, лека тибиална /слабост на тибиалната мускулатура/ - ограничено плантарно сгъване на ходилото, затруднена походка на пръсти, намалена чувствителност по вътрешната повърхност на лявото стъпало и палеца на крака. Констатирана е и изразена мускулна хипотрофия на лявата подбедрица – обиколка 41 см. при 44 см. на дясната. Според вещите лица уврежданията, предизвикани пряко от поражението на Л5 коренче, са по-скоро необратими, вкл. и независимо кога /в по-ранен или по-късен етап/ е извършена оперативна ревизия на поражението. За пълнота следва да се отбележи, че експертите са дали становище, че не съществува задължително изискване за извършване на М. изследване при оперативно лечение на дискова херния, като при значителна част от пациентите, при ясна клинична картина, потвърдена от КТ изследване, допълнителни изследвания – М., КТ, миелография и др., не са необходими. Според тях проведените операции сами по себе си не могат да предизвикат спондилолистеза така, както се претендира от въззивника Б. и каквото състояние при него е констатирано при проведеното му Я. изследване на 13.03.2012 г. във въззивната болница.

От приобщените гласни доказателства пред първоинстанционния съд - Свидетелски показанията на свидетелите М. С. /съпруга на Б./ и Х. П. /негов приятел/ се установява, че след претърпените операции настъпила голяма промяна у К. Б.. Той станал затворен, раздразнителен, не можел да извършва обикновени физически домакински натоварвани. Станал и необщителен и говорел единствено за проблемите, свързани със здравословното му състояние. Той вече не можел да спортува съвместно с приятелите си – преди години наред с П. бягали, сега опитвали с разходки, но било трудно. Въззивната инстанция намира, че следва да кредитира показанията на горепосочените свидетели, т.к. са плод на личните им възприятия, обективни и безпротиворечиви са и взаимно се подкрепят и допълват.

Мотиви: При така установеното от фактическа страна, решаващият състав приема от правна страна следното:

Според нормата на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Уредената от цитираната норма отговорност е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. От друга страна според чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на деликтната отговорност изисква установяването в кумулативно наличие на: 1/ деяние/действие или бездействие/; 2/ което да е противоправно; 3/ да е извършено виновно; 4/ да причинява вреда другиму и 5/ наличие на Причинно-следствена връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. При приетото за установено по-горе от фактическа страна се налага изводът, че в конкретния казус деликтът, извършителят, причинената вреда и причинна връзка са безспорно установени. С. анализ на приобщените по делото доказателства водят на еднозначен извод, че поради неточно /поради пропуск или немърливост/ изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, каквото несъмнено е изпълнението на длъжността хирург, при и по повод изпълнение на възложената им работа, опериращите лекари при въззивната болница д-р С. и д-р С. са причинили на К. Б. неудобства, болки и страдания, поради неотстраняване на дисковата херния на ниво L4 – L5, от която е страдал, както и че са му причинили необратимо увреждане на L5 коренче от нервните влакна вляво, довело до перонеална пареза и атрофия рацидис Л5. Доказателствата установяват безсъмнено, че в конкретния казус първата оперативна интервенция е предприета от хирурзите без да са направени всички необходими /вкл. чрез способите на образната диагностика/ изследвания и обсъждания, независимо от това дали са били задължителни по стандарт, а втората оперативна интервенция е била предприета именно за отстраняване на тези пропуски. Тя обаче от своя страна не само не ги е отстранила, но е довела и до още по-значително влошаване на здравословното състояние на Б., т.к. при нея необратимо е било засегнато L5 коренче на нервните влакна в ляво. Доколкото при деликта вината се предполага до доказване на противното, то тежестта за опровергаването й е за ответника в производството. Ангажираните доказателства от страна на въззивната болница по делото според решаващия състав не оборват тази презумпция, а тези, ангажирани от страна на ищеца в производството, я подкрепят безсъмнено. Ето защо въззивната инстанция приема, че в случая се установи наличието на всички елементите на сложния юридически факт на непозволено увреждане - деянието, вредата и причинна връзка деяние-вреда, както и наличието на вина от страна на екипа от хирурзи, осъществил двете операции на Б.. Безсъмнено се установи също и наличието на валидно трудово правоотношение между двамата хирурзи, осъществили двете оперативни интервенции по отношение на въззивника Б. и УМБАЛ [фирма],, както и че деянието е извършено при и повод изпълнение на възложената им работа /по тези факти страните и не спорят/. Затова решаващият състав счита, че е осъществен сложният фактически състав на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за ангажиране на безвиновната отговорност на УМБАЛ [фирма]. Съдебната практика е установила, че отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не е отговорност за лични действия, а има гаранционно-обезпечителен характер. Тя се носи от възложителя на работа на друго лице, което може да бъде както физическо, така и юридическо, т.к. отговорността на юридическото лице - възложител на работата, произтича от вината на натовареното с изпълнението й лице, а не се обуславя от вина на възложителя. Възлагането на работата може да е по трудов или по граждански договор, или дори като услуга и е без значение за тази отговорност е дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно. В случая е безсъмнено, че възлагането на работата е по трудов договор. Затова и решаващият състав приема, че в случая обезвредата се дължи от болничното заведение, в качеството му на работодател на лекарите.

При определяне на размера на неимуществените вреди, съдът съобрази критериите за справедливост, установени от нормата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, както и дадените задължителни указания в трайната съдебна практика /ППВС № 4/1968 г. и др./, че при приложението на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението във всеки отделен казус. Така в случая решаващият състав съобрази възрастта на К. Б. – към момента на провеждане на двете процесни операции същият е бил на 48 г. Съобрази и обстоятелството, че извършените две оперативни интервенции от лекарите хирурзи на въззивната болница не само не са постигнали целите им в желания и предвиждания обем, съгласно медицинските стандарти по неврохиругия, но и са му причинили необратимо увреждане на здравето - нарушена цялост на дуралното калъфче на коренчето Л5, което е довело до перенеална пареза и атрофия радицис Л5. В резултат на същите К. Б. има ограничения в движенията и сетивността на левия крак – не може да сгъва лявото ходило и пръстите, да ходи на пета с ляв крак, затруднена е походката му на пръсти, намалена е чувствителността на стъпалото и палеца ан кръка, лявата подбедрица е с изразена мускулна хипотрофия. Съдът съобрази и установените факти, че физическото увреждане причинява на Б. ежедневни неудобства, болки и страдания – изпитва непрекъснати болки, не може да се придвижва нормално, да извършва ежедневни битови домакински задължения, да спи нормално. Те своя страна са довели до емоционален срив, отказ от общуване, затваряне в себе си. С оглед изложеното съдът намира, че в случая принципът на справедливостта ще бъде зачетен, като се определи размер на обезщетение в размер на 50 000 лв., като над посочения размер до претендирания такъв от 65 000 лв. претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Т.к. не се претендира обезщетение за забава върху търсеното парично обезщетение, съдът не присъжда такова. С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция съдът намира, че сторените от страните по делото разноски следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

По изложените съображения и поради съвпадение на крайния извод на настоящата инстанция и първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да се потвърди.

Решение: Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Софийският апелативен съд Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4558/23.06.2014 г., постановено по гр.д. № 10804/2012 г. по описа на СГС, ГО, 12-и състав.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на УМБАЛ [фирма] – [фирма], П. С. С. и Д. Н. С..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на основания по чл.280, ал.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК.

Свързани документи: Решение №"4558 по гр.д. 10804/12 СГС