Специалисти

  • Д-р Б. Железарова: В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

    Д-р Борислава Железарова се дипломира през 2002 г. в Медицински университет гр. София, специалност Медицина. Придобита специалност „Ревматология” от 2015 г. От 2008 г. е лекар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”в Клиника по Вътрешни болести и е асистент към МУ гр. Плевен Катедра „Пропедевтика на Вътрешните болести”, а от 2015 г. е лекар ревматолог в Клиника по ревматология и е асистент в МУ гр. Плевен Катедра „Кардиология, пулмология, ендокринология и ревматология”, участва в българо-езично и англоезично преподаване на студенти IV курс във факултет „Медицина” МУ Плевен. С нея рразговаряме по повод Световния ден за борба с артрита

    Д-р Железарова, отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Какво представляват артритните заболявания, социално значими ли са и защо е важно да се говори за тях?
    Световният ден за борба с артрита се отбелязва всяка година на 12 октомври, инициран и подкрепян от EULAR /Европейската лига по Ревматология/ както и пациентските организации в различните европейски страни. Кампанията има за цел да помогне за повишаване на осведомеността на обществото за естеството на ревматичните мускулно-скелетни заболявания и протичането им във времето. Насочва се вниманието към ежедневните трудности в заобикалящата ни среда, които пациентите с тежък ход на болестта трябва да преодоляват, както и създаване на улеснения и достъпност, подобряване качеството на живот. Акцентира се и за възможните затруднения при диагностиката им поради неспецифични първоначални симптоми . Групата на артритите като медицински термин включва всички възпалителни ставни заболявания, ангажиращи както периферните стави, така и аксиалния скелет /ставите по протежение на гръбначния стълб и сакроилиачните стави/, но при част от случаите са възможни патологични прояви и от страна на вътрешните органи и системи. Причисляват се към социално значимите заболявания поради прогресиращият хроничен ход, ранната изява в млада и зряла активна възраст. В тежките си форми, въпреки съвременната терапия водят до инвалидизация.

    {module title="Подобни статии"}

    Какви са рисковите фактори за отключване на заболяването и има ли предпоставки в ежедневието ни, които могат да допринесат за развитие на артритно заболяване, какво можем да направим за да го избегнем или отложим?
    Конкретната причина за отключването и изявата на ревматоидния артрит като автоимунно възпалително ставно заболяване не е напълно изяснена. Налице е нетипичен отговор на имунната ни система към провокиращи фактори от околната среда /вируси, бактерии, физически или емоционален стрес, травма, излагането на различни химични вещества и замърсители и др./ които имат пусков механизъм във възпалителната каскада. Като резултат настъпва ставната увреда с разрушаване на хрущяла и костта, околоставните структури. Налице е и генетична предразположеност към болестта.

    Как се диагностицират тази група заболявания и какви са най-често срещаните трудности пред пациентите и медицинските специалисти в периода от проява на симптоми до окончателно поставяне на диагноза?
    Нерядко възпалителните ставни заболявания имат в началото си неспецифични прояви като обща отпадналост и лесна умора при ежедневните активности, повишение на телесната температура, генерализирана скованост до характерната проява на ставно-болкови и възпалителен синдром. По-лесна е диагнозата при изявата на артрит на периферни стави, докато при изолираното засягане на ставите на гръбначния стълб /аксиален спондилоартрит/ минава понякога няколкогодишен период на проследяване на пациента до изясняване на диагнозата. Добрите познания на личните лекари, както и последващото съвместно лечение и проследяване на пациентите е оптималният вариант за добър контрол над болестта. Обществените кампании, достъпът до информация от глобалната мрежа и активността в търсенето от страна на хората, групите за взаимопомощ и пациентските организации също допринасят за навременната диагноза. В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

    Какво лечение се прилага, имат ли българските пациенти достъп до най-съвременните лечения и доколко те са успешни?
    Целта на лечението при този тип патология е достигането на ремисия - състояние без болестна активност. Терапията на пациентите с възпалителни ставни заболявания в България е съгласно алгоритмите на EULAR, следвайки последователните стъпки на първоначално прилагане на симптоматична и болест-модифицираща терапия. При изчерпване на ефекта от нея или при непостигане на ниска болестна активност се включва съвременната биологична терапия. Медикаментите от тази група са насочени към елементите на възпалителната каскада, причиняващи увреда на ставите и системните прояви на болестта. В голямата си част пациентите на тази терапия се подобряват бързо и добрият отговор към лечението се задържа продължително във времето. Биологичната терапия предотвратява структурната ставна увреда, протектира настъпването на деформитети, повлиява и някои извънставни прояви. Успехът от лечението зависи от много фактори, най-вече ранно начало, последователност в проследяването, адекватна връзка лекар-пациент и добра колаборация с колеги от други медицински специалности .

    Наблюдава ли се повишен риск от тежко протичане на COVID-19 пациенти с артритни заболявания и какви са препоръките в това отношение за тях?
    Данните до момента сочат, че пациентите с ревматични автоимунни заболявания не боледуват от COVID-19 по-тежко от останалите хора, но е възможно в хода на инфекцията да настъпи влошаване и обостряне на възпалителната ставна болест. Според препоръките на Българското дружество по Ревматология тези болни могат да бъдат ваксинирани при ниска активност на болестта и с корекция в приложението само на определени медикаменти, съгласувано с наблюдаващия ревматолог. Интересен факт са проявите на COVID-19 асоцирани реактивни артрити, миозити и васкулити, като наблюденията върху тези клинични феномени тепърва ще бъдат описвани и проследявани.

     {module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}

  • Проф. Цанков: Няма причина да се дава антибиотик за профилактика в началото на COVID-19

    Преди месец в PubMed беше публикувано двадесетото поред проучване от началото на пандемията на научния колектив от Института по генетика и патология към Базелския университет, който се оглавява от проф. Александър Цанков. Той е ръководител на отделението по хистопатология и аутопсия към Института. Този път фокусът на учените е върху промените в белодробните лимфни възли на починали от COVID-19. Повече за проучването, проф. Цанков споделя пред Clubz 

  • Направление за консултация и изследвания

    Общопрактикуващият лекар или лекарят-специалист от лечебно заведение за извънболнична помощ може да издаде Направление за консултация и съвместно лечение. Направлението се издава по преценка на лекаря (не по желание на пациента), когато има необходимост от допълнителни изследвания и консултация с лекар с определена специалност.
    Направлението може да се използва в срок от 30 дни след неговото издаване. С направлението се определя каква е специалността на лекаря, но не и кой лекар да извърши консултацията.

  • Проф. Христова : Като цяло ваксината не дава никакви странични реакции

    Вирусът е същият, клиничните прояви са същите. Проблемът тук е друг – когато се засегнат повече хора, ще има и по-голям брой с усложнения и по-голям брой смъртни случаи. Това заяви пред БНР проф. Ива Христова, заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести в коментар за британската мутация на COVID.

  • Пациенти с ревматологични заболявания с безплатни онлайн консултации през февруари

    Безплатният виртуален кабинет за консултации със специалисти ревматолози от Варна, Бургас и Русе, създаден по инициатива на пациентската организация “Медкънект”, ще работи и през февруари, съобщават организаторите. Пациентите, които нямат възможност за видео връзка, ще бъдат консултирани и по телефон. Целта е по-голям брой хронично болни да се възползват от дистанционните консултации и да получават адекватно лечение.

  • Проф. Балтов: Ако започне експоненциално увеличение на заразените, ще се наложи въвеждането на рестриктивни мерки

    „В „Пирогов“ в момента имаме 72-73% хора с имунитет срещу COVID - преболедували, такива, които са го изкарали безсимптомно с наличие на антитела и такива, които са васинирани. В момента, в който достигнахме този колективен имунитет, рязко намаляха на случаите на колеги, които се заразяват в среда“. Това каза пред БНТ директорът на спешната болница проф. Асен Балтов.

  • Проф. Богов: При 200 новозаразени на 100 000 ще се премине към промяна в мерките

    Над 1200 човека са новозаразените днес, това е с около 100 повече, така че за съжаление, нашите прогнози ще се сбъднат. Очакваният пик е около 25 февруари. Това съобщи пред БНТ директорът на Александровска болницапроф. Борис Богов.

  • Д-р Ботев: Кръвна плазма трябва да се прелива много рано на рискови пациенти

    Очаква се трета вълна на коронавируса, това може да стане след месец, но може и по-рано“, посочи пред БНР д-р Чавдар Ботев, хематолог, съосновател на Сдружение ''Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма''.

  • Д-р Петя Стратиева: Истината е, че без политическа воля и ангажимент нищо няма да се случи

    Всяка година в последния ден на февруари, светът отбелязва Денят на хората с редки заболявания. За това какви са предизвикателствата пред хората с редки болести у нас и къде е България в сравнение с други европейски държави, разговаряме с д-р Петя Стратиева.
    Петя Стратиева е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор на науките по молекулярна биология. Тя е един от основателите на „Ретина България“, а от август 2018 е ангажирана с изграждане на капацитет и развитие на Централна и Източна Европа за „Ретина Интернешънъл“. Участва в Съвета на Федерациите на Европейската Асоциация по Редки Болести (EURORDIS). От март 2019 г. е член на Консултативния Съвет към Европейската Референтна Мрежа по Очни Болести (ERN-EYE) от страна на европейската пациентска застъпническа група (EPAG).

    Д-р Стратиева, Каква е ролята на европейските пациентски застъпници?
    В Европа около 30млн. души са засегнати от редки заболявания, средно около 6% от населението или ако говорим за България става въпрос за около 450 хил. души.

  • Проф. Радка Кънева: Eдва 60 заболявания са регистрирани в българския Списък на редките болести

    Проф. Радка Кънева, е ръководител на Центъра по молекулна медицина (ЦММ) в Медицинския университет в София - водещ научен център в областта на генетични и геномни изследвания на чести и редки наследствени заболявания, онкогенетика и персонализирана медицина.

  • Проф. Кюркчиев: Правилно е отварянето на заведенията, не и спирането на плановия прием

    "Трябва да се прави разлика между зараза и заболяване. Не съм чул от милионите ваксинирани хора срещу Covid-19 да има някой, който да е развил тежко заболяване от коронавируса". Това каза пред БНР имунологът проф. Доброслав Кюркчиев, ръководител на лабораторията за клинични изследвания на УМБАЛ "Св. Иван Рилски".

  • Проф. Костов: Ако не вземем мерки, тази вълна ще се задържи по-дълго време

    „Всички параметри растат и ако не се вземат мерки, не виждам тенденция да стигнем до по-добър изход“. Това каза пред БНР пулмологът проф. Коста Костов. По думите му ефектът от сегашната ситуация - от нарастване на инфектираните и на хоспитализираните, ще бъде усетен по-осезателно до четири седмици.

  • Медици от СИМП настояват да получават възнаграждения за работа на първа линия

    В отворено писмо на работещите в специализираната доболнична помощ настояват да бъдат включени в проекта за подкрепа на работещите на първа линия медици както персонала на първичната доболнична помощ (общопрактикуващите лекари) и болниците. По линия на този проект ОПЛ и работещите в болници получават по 1000лв. допълнително.

  • БЛС: Предизвикателствата ни правят по-силни, по-отговорни и по-солидарни

    Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров поздрави медиците по случай днешния Световен ден на здравето.

    Ето пълния текст на поздравлението му:

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

    УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

    С голямо уважение отправям най-искрените си поздравления по случай 7-и април – Световния ден на здравето и професионален празник на всички заети в сектора!

  • БЛС - Пловдив благослови новите депутати

    УС на РК на БЛС - Пловдив поздрави новоизбраните депутати 

    "Чрез ЦИК До: Новоизбраните народни предтавители в 45 народно събрание

    Уважаеми народни представители,

    УС на РК на БЛС – Пловдив ви поздравява с номинацията и успешния избор за народни представители в 45 –то Народно събрание в условията на пандемия covid -19.

  • За пръв път в света трансплантираха бял дроб от жив донор

    Експерти от Университетската болница в Киото успешно извършиха трансплантация на бял дроб от жив донор на пациент, страдащ от тежка пневмония, причинена от коронавирус, съобщава ТАСС, позовавайки се на източници от японски университет.

  • Проф. Кожухарова: Хората, които са боледували, трябва да бъдат спокойни, защото те освен антитела, имат и клетъчен имунитет

    Замяната на втората доза на "Астра Зенека" с РНК ваксина е неразумна. Това каза пред БНР епидемиологът проф. Мира Кожухарова. Добре е да се направи втора доза за затвърждаване на получения имунитет. Според проф. Кожухарова е добре да се продължи с масовата ваксинация, като се преодолее недоверието, създадено напоследък.

  • Проф. Момеков: Честотата на страничните ефекти при "Астра Зенека" е 1 на 100 000, при "Янсен" - 1 на 1 млн.

    Няма обща европейска позиция по казуса с ваксината на "Астра Зенека", но данните се прецизират и това променя ситуацията. Това обясни пред БНТ проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация.

    По думите му честотата на страничните ефекти на ваксината за Европа е около 1 на 100 000, а при тази на "Янсен" още по- ниска - 1 на 1 милион.

    "Тези ваксини бяха разрешени под условие, т.е., те не са разрешени за употреба лекарствени продукти, и беше казано много ясно, че и компаниите производители, и регулаторите ще следят за текущи данни за безопасност. Клиничните проучвания бяха проведени безпрецедентно с огромен брой пациенти. Но когато говорим за страничен ефект с честота, която е около или под 1 на 100 000, е съвсем ясно, че няма клинично проучване на света, което да набере 200-300 000 души, за да може да установи подобни ефекти, така че ние разбираме за тези неща, след като излязат на големия пазар", коментира проф. Момеков.

    Според него, и в проучванията, и в постмаркетинговите наблюдения това, което се случва, се случва скоро след поставяне на ваксината. В дългосрочен план независимо дали е векторна, или информационна РНК, се постига една временна експресия на тези спайкови протеини, така че на този етап не се очакват някакви такива ефекти в дългосрочен план.

    Мисля, че е ясно, че когато са набодени около 600 млн. в света, в кохорта от половин милиард души ежедневно ще има умрели, ще има хора с всякакви състояния, въпросът е да се разбере дали имат общо с ваксината или не.

    "При ваксината на "Астра Зенека" първоначално се започна едно разследване по сигнал, който не беше ясно дали е асоцииран, сега ни е ясно, че има причинно-следствена връзка, но честотата за европейското икономическо пространство е около 0,6 на 100 000 - една изключително ниска честота. В някои държави поставят границата на 60 години, в други на 55. Въпросът, който трябва да си зададем е: колко човека трябва да умрат от ковид, за да предпазим един човек от тромбоза, свързана с ваксината", каза още професорът.

    Според него, след определен период от време ще има биомаркер, тоест, ще имаме лабораторен механизъм, по който да разберем дали лицето срещу нас е с повишен риск от тромбоза.

    Ваксината на "Джонсън и Джонсън" по думите му, е с доста по-непритеснителни данни чисто математически - там установената честота е около 1 на милион. Но все пак има случаи и регулаторните органи по света се занимават и с тази ваксина, както и самата компания.

    "Ние виждаме вече, че механизмът е свързан с тоя PF4 фактор върху тромбоцитите. Важно е да се разбере дали това ще бъде класов ефект на векторните ваксини. Виждаме някакъв сигнал при "Янсен" независимо от ниската честота, ще разберем какво се случва, но това хвърля сянка на притеснение и върху "Спутник" и другите векторни ваксини, които се произвеждат по света, защото "Спутник" и "Янсен" са изключително сходни ваксини", каза още проф. Момеков.

  • Парламентът ще проверява плащанията за COVID и ще прави ревизия на НЗОК за 10 години назад

    След бурни дебати парламентът взе решение да провери разходването на средствата в последните 10 години от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, предприятията и дружествата с над 50 на сто участие на държавата.

  • Доц. Александър Симидчиев оглави Комисията по здравеопазване

    Доц. Александър Симидчиев ("Демократична България") беше избран за председател на Комисията по здравеопазване. В нейния състав ще влязат:

Страница 1 от 5

Нашият офис се намира тук:

АНКЕТА

Спазват ли се правата на пациентите в България?