Мнения

  • Д-р Б. Железарова: В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

    Д-р Борислава Железарова се дипломира през 2002 г. в Медицински университет гр. София, специалност Медицина. Придобита специалност „Ревматология” от 2015 г. От 2008 г. е лекар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”в Клиника по Вътрешни болести и е асистент към МУ гр. Плевен Катедра „Пропедевтика на Вътрешните болести”, а от 2015 г. е лекар ревматолог в Клиника по ревматология и е асистент в МУ гр. Плевен Катедра „Кардиология, пулмология, ендокринология и ревматология”, участва в българо-езично и англоезично преподаване на студенти IV курс във факултет „Медицина” МУ Плевен. С нея рразговаряме по повод Световния ден за борба с артрита

    Д-р Железарова, отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Какво представляват артритните заболявания, социално значими ли са и защо е важно да се говори за тях?
    Световният ден за борба с артрита се отбелязва всяка година на 12 октомври, инициран и подкрепян от EULAR /Европейската лига по Ревматология/ както и пациентските организации в различните европейски страни. Кампанията има за цел да помогне за повишаване на осведомеността на обществото за естеството на ревматичните мускулно-скелетни заболявания и протичането им във времето. Насочва се вниманието към ежедневните трудности в заобикалящата ни среда, които пациентите с тежък ход на болестта трябва да преодоляват, както и създаване на улеснения и достъпност, подобряване качеството на живот. Акцентира се и за възможните затруднения при диагностиката им поради неспецифични първоначални симптоми . Групата на артритите като медицински термин включва всички възпалителни ставни заболявания, ангажиращи както периферните стави, така и аксиалния скелет /ставите по протежение на гръбначния стълб и сакроилиачните стави/, но при част от случаите са възможни патологични прояви и от страна на вътрешните органи и системи. Причисляват се към социално значимите заболявания поради прогресиращият хроничен ход, ранната изява в млада и зряла активна възраст. В тежките си форми, въпреки съвременната терапия водят до инвалидизация.

    {module title="Подобни статии"}

    Какви са рисковите фактори за отключване на заболяването и има ли предпоставки в ежедневието ни, които могат да допринесат за развитие на артритно заболяване, какво можем да направим за да го избегнем или отложим?
    Конкретната причина за отключването и изявата на ревматоидния артрит като автоимунно възпалително ставно заболяване не е напълно изяснена. Налице е нетипичен отговор на имунната ни система към провокиращи фактори от околната среда /вируси, бактерии, физически или емоционален стрес, травма, излагането на различни химични вещества и замърсители и др./ които имат пусков механизъм във възпалителната каскада. Като резултат настъпва ставната увреда с разрушаване на хрущяла и костта, околоставните структури. Налице е и генетична предразположеност към болестта.

    Как се диагностицират тази група заболявания и какви са най-често срещаните трудности пред пациентите и медицинските специалисти в периода от проява на симптоми до окончателно поставяне на диагноза?
    Нерядко възпалителните ставни заболявания имат в началото си неспецифични прояви като обща отпадналост и лесна умора при ежедневните активности, повишение на телесната температура, генерализирана скованост до характерната проява на ставно-болкови и възпалителен синдром. По-лесна е диагнозата при изявата на артрит на периферни стави, докато при изолираното засягане на ставите на гръбначния стълб /аксиален спондилоартрит/ минава понякога няколкогодишен период на проследяване на пациента до изясняване на диагнозата. Добрите познания на личните лекари, както и последващото съвместно лечение и проследяване на пациентите е оптималният вариант за добър контрол над болестта. Обществените кампании, достъпът до информация от глобалната мрежа и активността в търсенето от страна на хората, групите за взаимопомощ и пациентските организации също допринасят за навременната диагноза. В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.

    Какво лечение се прилага, имат ли българските пациенти достъп до най-съвременните лечения и доколко те са успешни?
    Целта на лечението при този тип патология е достигането на ремисия - състояние без болестна активност. Терапията на пациентите с възпалителни ставни заболявания в България е съгласно алгоритмите на EULAR, следвайки последователните стъпки на първоначално прилагане на симптоматична и болест-модифицираща терапия. При изчерпване на ефекта от нея или при непостигане на ниска болестна активност се включва съвременната биологична терапия. Медикаментите от тази група са насочени към елементите на възпалителната каскада, причиняващи увреда на ставите и системните прояви на болестта. В голямата си част пациентите на тази терапия се подобряват бързо и добрият отговор към лечението се задържа продължително във времето. Биологичната терапия предотвратява структурната ставна увреда, протектира настъпването на деформитети, повлиява и някои извънставни прояви. Успехът от лечението зависи от много фактори, най-вече ранно начало, последователност в проследяването, адекватна връзка лекар-пациент и добра колаборация с колеги от други медицински специалности .

    Наблюдава ли се повишен риск от тежко протичане на COVID-19 пациенти с артритни заболявания и какви са препоръките в това отношение за тях?
    Данните до момента сочат, че пациентите с ревматични автоимунни заболявания не боледуват от COVID-19 по-тежко от останалите хора, но е възможно в хода на инфекцията да настъпи влошаване и обостряне на възпалителната ставна болест. Според препоръките на Българското дружество по Ревматология тези болни могат да бъдат ваксинирани при ниска активност на болестта и с корекция в приложението само на определени медикаменти, съгласувано с наблюдаващия ревматолог. Интересен факт са проявите на COVID-19 асоцирани реактивни артрити, миозити и васкулити, като наблюденията върху тези клинични феномени тепърва ще бъдат описвани и проследявани.

     {module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}

  • Доц. Гломб: Няма специфични симптоми на Омикрон

    Секвенирането на вирусите се прави в лабораториите на Националния център по заразни и паразитни болести и според изискванията на световните здравни регулатори поне 10 на сто от положителните проби трябва да бъдат секвенирани на случаен приницип. Ние правим това от началото на пандемията", коментира пред БНР доц. Любомира Николаева- Гломб, завеждащ отделение "Вирусология" в Националния център по заразни и паразитни болести.

  • Проф. Христова : Като цяло ваксината не дава никакви странични реакции

    Вирусът е същият, клиничните прояви са същите. Проблемът тук е друг – когато се засегнат повече хора, ще има и по-голям брой с усложнения и по-голям брой смъртни случаи. Това заяви пред БНР проф. Ива Христова, заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести в коментар за британската мутация на COVID.

  • Д-р Яна Алексиева: Около 125 000 пациенти у нас се борят с постковид синдрома

    „Почти 80 на сто от хората, преболедували Covid-19, се нуждаят от допълнителни прегледи и изследвания“. Това каза пред БНР доц. Яна Алексиева, директор на Българският кардиологичен институт и директор на отделението по кардиология в болница „Сърце и мозък“ в Плевен.

  • Проф. Балтов: Ако започне експоненциално увеличение на заразените, ще се наложи въвеждането на рестриктивни мерки

    „В „Пирогов“ в момента имаме 72-73% хора с имунитет срещу COVID - преболедували, такива, които са го изкарали безсимптомно с наличие на антитела и такива, които са васинирани. В момента, в който достигнахме този колективен имунитет, рязко намаляха на случаите на колеги, които се заразяват в среда“. Това каза пред БНТ директорът на спешната болница проф. Асен Балтов.

  • Д-р Миндов: Трябва да се промени и националният имунизационен план

    Интересът спада в последните дни, защото хората следят информационния поток, следят какво се внася. Има един процент, които нямат предпочитания, но повечето имат определено предпочитание към определени ваксини, а ние точно това не можем да осигурим". Това заяви пред телевизия Bulgaria on Air д-р Георги Миндов, председател на Сдружението на столичните общопрактикуващи лекари.

  • Д-р Н. Шарков: Зъболекарите не знаят кои пациенти са заразени с коронавирус

    Българските зъболекари още не са получили достъп до списъците със заразените с Covid-19, въпреки че от съсловната организация са изпратили писмо с аргументи за необходимостта от това. Някои от пациентите подвеждат във въпросниците, които отсяват рисковите от тях.

  • Проф. Богов: При 200 новозаразени на 100 000 ще се премине към промяна в мерките

    Над 1200 човека са новозаразените днес, това е с около 100 повече, така че за съжаление, нашите прогнози ще се сбъднат. Очакваният пик е около 25 февруари. Това съобщи пред БНТ директорът на Александровска болницапроф. Борис Богов.

  • Д-р Н. Болтаджиев: Отпадането на лимитите няма да отвори изцяло достъпа до системата

    Д-р Николай Болтаджиев е завършил МА – София със специалност хирургия, има квалификация по съдова хирургия при МА София, артроскопска хирургия от Карл Щорц. Автор е на 49 научни публикации в специализирани наши и международни списания, конгреси, конференции и симпозиуми. Бивш председател на Национално сдружение на частните болници в България.

  • Доц. Нина Янчева: Уместно е хората над 65 години да не се поставят ваксини на „Астра Зенека“

    Ваксината на „АстраЗенека“ е показала ефективност, с изключение на части от Африка. Получаваме постоянно нова информация и поведението се определя от това, което се научава като новости. За хората над 65-годишна възраст няма данни за ефективността, а не че има противопоказания да се прилага при по-възрастни пациенти. Уместно е за тази възрастова група да се предпочетат други ваксини.

  • Проф. Кожухарова: Хубавото е, че пандемията не засегна децата и практически не засегна младите хора

    Епидемията следва своя естествен ход. Човечеството се е срещало с пандемия и е оживявало. Това заяви пред БНТ епидемиологът проф. Мира Кожухарова. По думите й епидемията не може да се ликвидира. По време на пандемия, по време на епидемия от дихателни инфекции, е важно да концентрираме усилията си към хора, изложени на риск от тежко разболяване и от смърт. Тези хора трябва да се пазят, това е разумното поведение, заяви тя. Абсолютно неразумно е да се плаши обществото, заяви проф. Кожухарова.

  • Доц. Велизар Шиваров: Кръвната плазма може да доведе до мутации на Covid-19

    „Има случай на пациент с хематологично заболяване (случаят е описан в британско проучване и е публикуван в статия в престижното научно списание за медицина „Нейчър“), при който пациент с Covid- 19, след като му се прелива кръвна плазма, това довежда до мутации на коронавируса“. Това коментира пред БНР имунологът доц. д-р Велизар Шиваров, бивш началник на Лаборатория по клинична имунология и специализант по Клинична хематология към УМБАЛ „Софиямед".

  • Д-р Ботев: Кръвна плазма трябва да се прелива много рано на рискови пациенти

    Очаква се трета вълна на коронавируса, това може да стане след месец, но може и по-рано“, посочи пред БНР д-р Чавдар Ботев, хематолог, съосновател на Сдружение ''Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма''.

  • Д-р Брънзалов: Предстои трета вълна, но тя няма да даде толкова голяма заболеваемост

    Най-вероятно сме в началото на трета вълна на заразяване с COVID-19, но тя в никакъв случай няма да даде толкова голяма заболеваемост. Това заяви пред Нова телевизия зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов. „Убеден съм, че кривата ще бъде малко по-ниска”, каза той.

  • Д-р Асен Келчев: Пациенти със сърдечно-съдови заболявания, преболедували Covid–19, трябва да отложат с поне три месеца операциите си

    Вече записваме пациенти за след две - три седмици и не можем да поемем всички желаещи и чакащи за различни сърдечно -съдови операции, което е прецедент“, каза пред БНР д-р Асен Келчев, началник на отделението по кардиохирургия към УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник - Сърдечно-съдов център".

  • Проф. Гигов: Ще предложим през уикенда да се ваксинират и лица без приоритет

    През почивните дни да може да се ваксинират и лицата, които не са с приоритет. Това предложение ще отправят към министъра на здравеопазването от Националния ваксинационен щаб, съобщи  за Marica.bg неговият председател проф. Красимир Гигов.

  • Проф. Костов: Ситуацията в момента е „предизвестен хаос и предизвестено безредие

    Изгубихме време и не успяхме да създадем ваксинационни центрове. Една година говорихме за ваксини, но не успяхме да се подготвим добре. Тази позиция изрази пред БНР пулмологът проф. Коста Костов. Той определи ситуацията в момента като „предизвестен хаос и предизвестено безредие“.

  • Проф. Чорбанов: Кампанията за имунизация у нас е изключително стихийно организирана

    "Много често получавам критики, най-вече от среди, близки до властите, че се всява едва ли не някаква разнопосочност на мнения и коментари, но аз помня, че живях в едни години, в които нямаше разнопосочност... Всички общества, които имат претенции, че са узрели и готови да се развиват, са склонни да имат избор. А пък изборът предполага достигане до собствено мнение на базата на информация. В света не всичко е само едноцветно." Това каза пред БНР проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН.

  • Проф. Чорбанов: Видя се, че корпоративните интереси са по-силни от политическите

    "За пореден път се видя, че корпоративните интереси са доста по-силни от политическите. Фирмата "Х" казва, че няма да достави ваксината и толкова". Това заяви пред bTV проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН. Той бе категоричен, че „зелените коридори“, създадени за желаещите да се ваксинират, всъщност са другото име на хаоса,

  • Д-р Петя Стратиева: Истината е, че без политическа воля и ангажимент нищо няма да се случи

    Всяка година в последния ден на февруари, светът отбелязва Денят на хората с редки заболявания. За това какви са предизвикателствата пред хората с редки болести у нас и къде е България в сравнение с други европейски държави, разговаряме с д-р Петя Стратиева.
    Петя Стратиева е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор на науките по молекулярна биология. Тя е един от основателите на „Ретина България“, а от август 2018 е ангажирана с изграждане на капацитет и развитие на Централна и Източна Европа за „Ретина Интернешънъл“. Участва в Съвета на Федерациите на Европейската Асоциация по Редки Болести (EURORDIS). От март 2019 г. е член на Консултативния Съвет към Европейската Референтна Мрежа по Очни Болести (ERN-EYE) от страна на европейската пациентска застъпническа група (EPAG).

    Д-р Стратиева, Каква е ролята на европейските пациентски застъпници?
    В Европа около 30млн. души са засегнати от редки заболявания, средно около 6% от населението или ако говорим за България става въпрос за около 450 хил. души.

Страница 1 от 8