Есе на тема: „Медицината и неписаните правила – Уроци, които сте научили, които не се намират в учебниците, но са от решаващо значение за това да станете състрадателен и ефективен лекар“
Писала съм много есета, но това ще е най - трудното за мен. Не защото темата е трудна или не знам какво да пиша, а защото някои рани се изписват със сълзи…
Бях четвърти курс. Цяла нощ учих по акушерство и гинекология, много добре си спомням тема „Овариални тумори, Карцином на матката и шийката“.
Легнах в шест сутринта, но малко по – късно телефонът ми звънна. Мой близък, с треперещ глас ми каза „Майка ти е в болница... в безсъзнание… Инсулт.“ Точно тогава всичко замръзна, сякаш звукът изчезна. Думата ИНСУЛТ, която ми е толкова позната от лекции, от упражнения и от учебници. Знам какво означава, но този път тя не беше просто един слайд от лекцията, не беше диагноза от упражненията, не беше дума от учебника… Тя беше майка ми.
Този момент се почувствах много и празна, и пълна. Празна, защото чувствах, че нещо в мен липсва, а пълна, защото в мен бушуваше болка, страх, безсилие.... Това е едно от чувствата, които не се побират в думи, а само в сърцето. Колкото се може по – бързо стигнах до болницата. Помня миризмата на ОАИЛ – дезинфектант и страх, заедно с надежда. Бях седнала на металният стол. Стоновете на майка ми зад вратата ме караха да се чувствам безсилна и безпомощна. Всяка сълза беше тихата болка на сърцето ми, което не знаеше дали ще я видя отново будна. Не знаех как да дишам. Всичко, което бях чела в учебниците, сега не беше просто диагноза – беше живот. Животът на жената, която ми е дала живот.
Когато ме пуснаха вътре, инстинктивно направих неврологичен статус. Беше с централна лицева пареза, хемипареза на лява ръка, девиация на погледа надясно, позитивен Бабински отляво, афазия. Бях го правила десетки пъти, но никога с тремор в ръцете ми и със свито гърло.
Компютърната томография потвърди, че е исхемичен мозъчен инсулт, свързан с малка сакуларна аневризма на дясната средна мозъчна артерия. „Докато си говорим тук, тя в другата стая може….“ – каза лекарят с хладнокръвен глас и недовърши. Не трябваше да
довършва. Разбрах. Казаха ми, че не трябва да се напряга. Знаех това, бях го учила, но сега учебника стоеше пред мен с всички написани думи и симптоми. Като го бях учила от учебника много лесно запомних, че пациентът не трябва да се напряга, но да го приложа върху майка ми беше много трудно.
Държах ръката й цяла нощ. Лявата й ръка, тази ръка, която не може да стисне моята. Мускулен тонус 0 по МRC скалата. Повтарях си анатомията на мозъка, артериите, рисковете… И се опитвах да осъзная, че това не е случай от учебник. Това е тя. Моята майка.
Когато влезе в операционната, гледах лицата на лекарите – съсредоточени, тихи, сякаш носят целия свят на гърба си. А моят свят лежеше там, на масата. Помня как една сестра ми каза: „Ще се оправи“, не знам дали го вярваше, но аз в онзи миг имах голяма нужда да чуя това.
Операцията мина успешно. Лекарят излезе и ни каза „Аневризма беше клипсирана, кръвоизливът овладян.“ Тогава за първи път ми се случи нещо, което съм го виждала и не съм го разбирала. Когато научих, че всичко е минало добре, аз разплаках се – не от страх или тъга, а от чиста радост. След дни, месеци рехабилитация се възстанови с пълна сила в ръцете. Усмихна се без изкривяване на лицето, същата усмивка, която съм виждала от дете.
Тогава разбрах нещо, нито един учебник, нито една лекция не учи, как да не се разпаднеш, когато пациентът е част от теб. Не ни учи как да държиш ръка, която няма сили да държи твоята. Не ни учи да чакаш пред операционната зала и да броиш минутите като часове. Това беше моят урок. Урок, който го няма в учебниците. Онази нощ ме научи, че да си лекар, не означава да поставяш само диагнози, не означава да лекуваш само телата на пациентите, а да лекуваш съдби. Точно в тази нощ аз научих нещо, което не пише в учебниците, че медицината не е само знание, а е грижа, търпение, разбиране. Аз като бъдещ лекар искам на всеки пациент да помагам не само със знанията си, но и със сърцето си. Защото вече знам, какво е да бъдеш от другата страна.
