Медицината и неписаните правила – уроци, които сте научили, които не се намират в учебниците, но са от решаващо значение за това да станете състрадателен и добър лекар
Да си лекар не е просто титла или професия. Дори и призвание е непълен термин, за да се опише. Това е истинско изкуство. Докторите са тези, на които трябва да се доверяват всички хора с тялото си, психиката си, емоциите си или най-общо казано с душата си.
Освен огромното количество информация, с която разполага всеки уважаващ себе си и околните доктор, той трябва да има и в арсенала си няколко книги. Тези четива не са нещо физическо, което може да се докосне с пръст, а чисто и просто морални наръчници, намиращи се в съзнанието на всеки състрадателен и добър лекар без които той просто не може да се докаже в изкуството на медицината.
Първата книга е изцяло изписана с вътрешния морал на медицинския специалист. В това са включени причините да се занимава с професията, неговите предразсъдъци, вътрешни желания, емоции, личен живот и премеждия и т.н. Един истински специалист трябва да е способен да владее същността си, да контролира желанията и емоциите си и да взима трезвени решения извън лични заключения. Една от най-честите причини, хора да избират медицината като кариерен път, е доходите, които лекарите получават като възнаграждение за работата си. Това се вижда като нещо нормално и разбираемо, защото малко или много парите са нещото, което дава най-много свобода на действие. Но наистина ли това трябва да е есенцията на един истински лекар? Хора, решили да изберат това призвание, не трябва да желае нещо странично от това да извърши самата помощ. Франсис Бейкън е казал „Парите са добър слуга, но лош господар.“ Човек, който е в преследване на пари, е вече роб на тях, ако се добере до възможността да лекува чужда душа, би само ѝ навредил.
Освен спокоен вътрешен свят, който е необходим за всеки лекар, е необходимо да се поговори за морала свързан с отношенията с пациента. Тази връзка между болния и доктора е изключително деликатна, лична и неподправена, в която всяко едно действие, дума, поглед или лечение могат да успокоят или навредят на душата на човека, на когото се помага. В такива ситуации изслушването, емпатията, разбирането без осъждане, натрапване и омаловажаване са незаменими умения. Хората често забравят силата на думите и способността им да променят другите във всякакъв аспект, било то физически или умствен. Това е тежка задача за много хора, а тя става още по-сложна и деликатна, когато лекар, фокусиран да реши един специализиран проблем, трябва да следи и за това. Но е наложително. Често зашиването на една рана може да отвори друга. Германският изобретател Джоузеф Пилатес е казал „Умът и тялото не са отделни. Това, което влияе на едното, влияе на другото.“ Медицинските специалисти трябва да
внимават какво говорят, когато се обръщат към пациента и още повече да слушат какво говори той, защото неглижирането на човек е най-лесният начин да го отровиш.
В последната книга не е писано какво лекарят трябва да даде или постигне, за да бъде състрадателен и добър, а се разглежда отношението медицинско лице – общество като симбиоза. Всяка от двете страни трябва да се грижи за доброто на другата дори извън професионален план. Докторът трябва да бъде готов да помогне на всеки дори извън кабинета му. Дали става въпрос за нещо малко като плачещо дете на улицата, или за нещо голямо като борба срещу потисници на свободата на себеизразяването е без значение. Той трябва да се бори по някакъв начин за правдата, знанието и щастието за всеки в обществото, когато може да го направи и смята, че е редно. Думите на Питагор описват най-добре какъв трябва да е лекарят в света на хората – „Две неща правят човека богоподобен: животът за благото на обществото и искреността.“ И двете са задължителни черти за такъв човек. Но и за тези негови усилия са необходими правилните възнаграждения и среда, за да може да бъде действително полезен на останалите и да има желанието да го прави. В крайна сметка лекарите също са хора и като всеки и те имат нужда от стимул, който да ги кара не само да обичат работата си, но и да вдъхновяват повече младежи да избират това бъдеще. Нарушили се симбиозата нито лекарят може да е лекар, нито обществото може да бъде общество.
Хора без които не можем. Хора без които нямаше света да бъде това, което е. Истински магьосници на човешката душа във всякакво естество. Лекарите са отдали животите си в това да помагат, да развиват себе си не само умствено, но и морално. Те не спират да ни дават сигурност и спасение дори и при най-тежките ситуации. Но и ние като общество не трябва да забравяме, че те са хора и че трябва да показваме уважение и обич към тях, защото един истински лекар не ни помага от желание за печалба. Прави го от чиста, неподправена любов към човечеството. Те може да не са божества, но са хора с остър ум и кристално сърце.
