Есе на тема: „Медицината и неписаните правила – уроци, които сте научили, които не се намират в учебниците, но са от решаващо значение за това да станете състрадателен и ефективен лекар“
Денят е 16 юли, часът – 6 сутринта. Слънцето се показва на хоризонта, но все още скрива горещата си снага. Затова се радвам на лекия полъх хладина и с усмивка на лице потеглям.
И то не къде да е, а там, където винаги съм искала да бъда – болницата. Достатъчно съм боледувала като малка и вече е време да обърна монетата на живота. Вместо пациент, аз вече съм медицинско лице. Обличам екипа си и да видим…
А сега? Как да вляза - да почукам ли, или да изчакам? Как да застана – с повдигната брадичка или с приведена глава? Как да говоря – бързо или бавно, със запетайките? Тихо, за да ме чуват само моите уши или силно, за да ме усетят всички?
Първи урок: смелост
Няма да го мислиш. Не се срамувай и заяви своята детска мечта. Иначе се отдалечаваш, скъпа моя. От доброто първо впечатление. А колко ще си патиш само! Ето, ще ти дам пример. Няма как да не си запозната с делата на шведската екологична активистка Грета Тунберг. Не ѝ е било никак лесно, особено когато е била многократно подценявана ученичка. Това спряло ли я е? Не, не и не! Нейната инициатива за опазване на околната среда започва още от вкъщи. След това разширява хоризонта си на европейско ниво, като провежда различни публични изказвания и протести. Тя бива призната като млада личност, даваща гласност на важни проблеми. Виждаш ли колко вдъхновяващ може да бъде един човек? Няма как да успееш в кариерата си, без да бъдеш категорична в това, което искаш да предадеш на околните като морал, ценности и знания.
Последвах твоя съвет и излязох от зоната си на комфорт. Запознах се с колкото се може повече от колегите си. Те се впечатлиха от амбициите ми и ми обещаха, че тук ще науча много. След визитацията обаче усещам, че настъпва абсолютен хаос. Настроението спада. Тогава осъзнавам, че имам проблем – темпото. Уча се бавно на манипулации, все пак ми е за първи път. Медицинските сестри не са доволни от това, особено когато са им възложени голям брой задачи. И започвам да се притеснявам.
Втори урок: спокойствие
В такива моменти никога не трябва да действаш емоционално. Вместо това затвори очи и си представи следната картина. Отишла си на планина, напълно сама. Отделена си от светското напрежение. Вървиш по една пътека, която толкова малко хора са преминавали, че е осеяна с неравна пръст, камъни и тревиста площ. Забелязваш ли, че с всеки изминат метър виждаш различни неща? На едното място катеричка пълни хралупката си с жълъди, а на другото – ручейче вода излива капките си в хармонично движещата се река. И над всичко това се разпростира необятната небесна синева. Чувстваш, че се сливаш с цялата тази живопис. Ето защо качеството се крие в спокойствието. А него го намираш в простичките неща.
Чудесно, напрежението вече не е мой пречещ фактор. Успявам хладнокръвно да се справя с трудностите. Но какво да правя, когато не съм доволна от себе си? Знаеш, че съм самокритична и желая да успея от първия път. Как ще се отърся от моментите, в които пациентите спират да ми имат доверие, защото имам малък стаж? Чувствам се виновна, че не мога да бъда максимално полезна.
Трети урок: търпение
Стъпка по стъпка, това е решението. И пак ще ти дам доказателство. Колко време според теб се е планирало Освобождението на България? Ще бъдеш изненадана. Българите започват да водят активната си борба още през първата половина на деветнадесети век. След този период българите се организират и създават собствени бунтове срещу Османското владичество. И не си мисли, че всички тези опити са били успешни. Точно обратното. Много борци за свобода стават жертви. Но тяхното дело, особено след Априлското въстание, получава широк отзвук и придобива безсмъртност. Точно тогава България успява да се откъсне от почти петвековната робска окова. Каква е причината за това постижение? Търпението. Затова грешките, които правиш сега, трябва да бъдат само и единствено причина да продължиш. А и ти сама каза, че си начинаеща. Ако не успееш, даваш на някой напреднал. Наблюдаваш го и така разбираш какво не ти е достигнало.
Скъпо бъдещо Аз, благодаря ти! Отговори ми на всички вътрешни въпроси. Днешният ден определено беше изпълнен със смисъл, точно както исках. Нямам търпение да дойде момента, в който ще съм смела, спокойна и търпелива като теб.
Няма за какво, минало Аз. Радвам се, че успях да ти предам своя малка частица. Но повярвай ми, има още на какво да те науча. И не, няма смисъл да ровиш по учебниците. Настани се удобно и си приготви пуканки. Предстои да ти пусна филм. И то не какъв да е, а този, който перфектно илюстрира приключенията на един бъдещ лекар…
