Медицината и неписаните правила – уроци, които сте научили, които не се намират в учебниците, но са от решаващо значение за това да станете състрадателен и ефективен лекар
Парамедик от неотложна помощ води на носилка пострадал пациент в спешно отделение. Лекарят пита:
Какво ми водиш?
В суматохата, създала се от преместване на пациента от носилка на легло и окачването му на системи, той не получава бърз отговор.
Какво ми водиш? – повтаря и потретва лекарят.
Човек! – отговорил пациентът.
Медицината като научна дисциплина има за задача да помогне на човека като излекува болестта. Лекарят обаче не е изправен пред болестта в нейния чист биологичен вид, а среща човекът, носител както на заболяването, така и на неговия вътрешен свят и социална фигура. Индивидуалният подход във взаимоотношенията между лекаря и пациента е необходим за успешното оздравяване на тялото и развитие на духа. Болният или пациентът е носител на съвършено различен свят от този на здравия човек. Това е светът на смислите и значенията, придавани от него на симптомите и болестта, на опита му да живее с тях, на ролята и мястото им в неговата биография и влиянието на траекториалните процеси върху нея.
Ето защо хуманната медицина е комплексна професия със значение отвъд предвидимото и изискващо комплекс от личностни качества, които се възпитават в процеса на професионалното развитие и опит. Такива са организационните умения и рационалното усвояване на графика, груповата динамика и работа в екип, комуникацията между лекар и пациент, емпатията към болния и близките му, както и изкуството да чуваш отвъд думите.
Като студент от четвърти курс се чувствам особено ангажиран с историите на онези пациенти, които са близко до моята възраст. Когато млад човек постъпи с тежка увреда и лечението е радикално, е от изключителна важност да се оцени отношението между ползата и риска, който не обременява качеството на живот. Знаете ли... видях момче на 20, чийто крак беше ампутиран, видях го преди и след тази фатална, но необходима операция. Когато си помисля, че на негово място можех да бъда аз, си дадох сметка каква сила на характера и оптиммизъм са нужни, за да живееш и да продължиш да градиш живота си с вечен товар. А примерът за младежите, които злоупотребяват със забранени субстанции е изключително актуален. В болницата се намират деца, предозирали с моментно щастие, което може да ги доведе до перманентно нещастие в инвалидна количка. Именно за тези пациенти съхраняването на качеството на живот и душевното успокоение са приоритет. Срещата с такива случаи напомнят колко крехък е животът и колко непредвидимо лесно човекът може да стане жертва на непремислените действия. Това, което не курса на обучението, а стажът в клиниките и малкият опит ме научиха, е колко е важно да се отнасяме с необходимия такт и отношение към всеки индивидуален пациент и да търсим неуморимо най-ефективния и най-щадящия начин за излекуване и подкрепа на болния, съобразвайки се с неговата личност, перспективност и мечти.
Съществуват три термина със специфилно значение, описващи феномена болест: disease, illness, sickness. Те изразяват професионалната, пациентската и социалната гледни точки или основните аспекти на феномена болест. Липсата на здраве се изразява в нарушение на кое да е от трите аспекта. Disease е патологично състояние на организма, най-често от анатомичен или физиологичен характер – може да се види, да се измери, да се проследи и да се изследва. Illness – чувството на дискомфорт, опита с болестта, преживяването и, живота с болест – е субективното усещане за недобро здравно състояние, което редуцира вьзможностите на човека да функционира. Това e лично преживяване, което скрито от обществото и от лекаря, въпреки че може да бъде преживяно заедно на базата на емпатия. Sickness е болестта в социален аспект. Боледуването се свързва с поемането на определена социална роля – роля на болен, роля на човек с инвалидност, която се основава на убеждението, че обществото трябва да помогне на болния човек да постигне възможно най-доброто здравно състояние, като за целта го освобождава от типичните за инивида социални роли, задачи и задължения.
Доминирашият биомедицински модел на болестта игнорира до голяма степен второто и третото измерение и приема за свой предмет болестта в смисъла на disease. А лекарят има за задължение да се занимае само с тези болести, за които има наименование и са готови да се лекуват само в случаи, когато са наясно с какво си имат работа. Но медицината на съвремието не е ли вече напреднала достатъчно, за да адресира различните прояви на едно заболяване – както физическата, така и душевната? Убеден съм, че е така.
И въпреки че тези уроци не са част от нашия конспект за изпит, ние всеки ден си ги припомняме, и когато завършим, те ще бъдат най-сигурното ни знание и инструмент за успешна, ефективна и състрадателна професия.
