Пациенти

Германски проектът, наречен Виртуална болница, работи от март и има за цел да помогне на по-малките болници да поемат и да се грижат за пациенти с COVID-19, предотвратявайки претоварването на големите болници.

Христина Николова, Адвокат Христина Николова е родена в гр.София, завършва средното си образование през 1996г в английска гимназия в родния си град, а през 2001г завършва юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност магистър по право с две специализации „Правораздаване“ и „Публична администрация“. Вписана е в Софийска адвокатска колегия.

Преди месец в PubMed беше публикувано двадесетото поред проучване от началото на пандемията на научния колектив от Института по генетика и патология към Базелския университет, който се оглавява от проф. Александър Цанков. Той е ръководител на отделението по хистопатология и аутопсия към Института. Този път фокусът на учените е върху промените в белодробните лимфни възли на починали от COVID-19. Повече за проучването, проф. Цанков споделя пред Clubz 

След постъпило становище от Националната здравноосигурителна каса, министерство на здравеопазването е публикувало за обществено обсъждане промени, които касаят протоколите, издавани от Клиничната онкологична комисия по химиотерапия и за лекарствено лечение по хематология.

Обещанията за възможност за лечение в чужбина, на български пациенти, които имат нужда, се чуват от години, но станаха особено отчетливи, по времето, когато на министър Ананиев, който залича Фонда за лечение в чужбина и го вля в НЗОК. Тогава, в началото на 2019г., беше създадена и една наредба, която урежда тези въпроси.
Лечение в чужбина, но на ужким

Когато за пръв път ви изпратят на психиатър, най-честата реакция е на обида и отвращение. Обикновено се впускате да убеждавате близките си и лекарите, с които до момента сте се консултирали, че не сте „мръднали”, че наистина имате проблем, че не сте симуланти. Не разбирате, как един психиатър може да ви помогне, след като вашите проблеми не са въображаеми – те са съвсем истински. Чели сте безсмъртния Киси и не искате да станете участник в местна импровизация на „Полет над кукувиче гнездо” или нещо от сорта…

Мит 1: Психичната болест и умствената изостаналост са едно и също нещо

Факт: Това са две съвсем различни разстройства. Умствената изостаналост се характеризира основно с ограничение в интелектуалните функции и свързаните с това затруднения в изпълнението на някои основни дейности от ежедневието. За разлика от това, интелектуалното функциониране на хората с психиатрична инвалидност, е като на всички останали от общата популация.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.
Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам някой болен, като се предпазвам от всякаква волна неправда и най-вече от всякакви сластолюбия към жените и мъжете, били те свободни или роби.

Всеки пациент, който е бил принуден да заплати за проведеното му болнично лечение, поради това, че е достигнат лимита на лечебното заведение има право на иск срещу НЗОК за нанесените му имуществени вреди, в това число иск за обезщетение за забава и обезщетение за неизпълнение. Това е така, защото срещу задължението за здравно осигуряване, в закона стои задължение за НЗОК да заплати на болницата оказаната медицинска помощ.

Какво трябва да знае гражданинът преди да започне съдебно дело за нарушени права в здравеопазването?
Съдебните дела могат да бъдат водени в три направления: Административни, Наказателни, Граждански.
Административните дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов нормативен акт. Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.

Законът за здравето регламентира правото на пациента по всяко време на лечебния процес, да се откаже от продължаването му и да напусне лечебното заведение.  Изключение от този принцип се прави само в два случая, изрично описани в закона - когато има психично заболяване и болният е настанен за принудително решение с решение на съда и когато страда от заболяване, чието нелечение може да доведе до увреждане (заразяване) на други лица.

Като пациент всеки има право на „повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването“. Това гласи текстът на чл. 86(1), т.4 от Закона за здравето.

За всяко посещение при лекар или стоматолог, здравноосигурените лица заплащат потребителска такса. Потребителската такса е определена с ПМС № 193/2012 година  и ПМС № 312/2013 и е в размер на 2 лева и 90 стотинки.

Постъпването в болница може да бъде за планово лечение или по спешност. При спешни състояния, пациентът постъпва за лечение, насочен от Спешна медицинска помощ или след преглед в Спешния портал на болницата. При постъпване за планово леченние, на пациента се издава медицинско направление за хоспитализация от лекуващия лекар.
С него и наличната медицинска документация, пациентът трябва да се обърне към приемното отделение на избраната от него болница, от където да му бъде определен ден и час за постъпване.

Общопрактикуващият лекар или лекарят-специалист от лечебно заведение за извънболнична помощ може да издаде Направление за консултация и съвместно лечение. Направлението се издава по преценка на лекаря (не по желание на пациента), когато има необходимост от допълнителни изследвания и консултация с лекар с определена специалност.

От юридическа гледна точка, взаимоотношенията лекар - пациент се определят, като договорни. Договорът между лекаря и пациента е неопределен и по същество е най-близък до договора за услуга.

1. Настоящата директива установява правила за улесняване на достъпа до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване и насърчава сътрудничеството между държавитечленки в областта на здравното обслужване, при пълно зачитане на националната компетентност по отношение на организацията и предоставянето на здравно обслужване. Настоящата директива също така цели да изясни нейната връзка със същест­ вуващата рамка за координация на системите за социална сигурност — Регламент (ЕО) No 883/2004, с оглед прилагането на правата на пациентите. 

Прочети цялата...

Ако сте чужденец или българин, който за пръв път се среща с българската здравна система, следващите редове са за вас. Медицинската помощ в страната се оказва от лекари в спешна помощ, първична извънболнична помощ, специализирана извънболнична помощ и болнична помощ.
Спешна помощ можете да потърсите на телефон 112 или на място в центровете и филиалите, които се намират в по-големите градове.

Приемане и изписване от болница
Когато един пациент се разболее, компетентен да прецени дали трябва да постъпи в болница, е общопрактикуащият лекар, лекар-специалист от извънболничната медицинска помощ, към който е бил насочен или лекар от екип на „Център за спешна медицинска помощ“.

Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща.
Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо.