Закон

  • Парламентът гласува поправките в Закона за извънредното положение

    Парламентът гласува окончателно поправките в Закона за извънредното положение. В закона беше прието неплатеният отпуск от 90 календарни дни, взет заради пандемията, да бъде признаван за трудов стаж, което ще важи само за тази година.

  • Доц. Александър Симидчиев оглави Комисията по здравеопазване

    Доц. Александър Симидчиев ("Демократична България") беше избран за председател на Комисията по здравеопазване. В нейния състав ще влязат:

  • Здравната комисия върна стария ред за избор на болнични директори

    С 9 гласа „за“, 8 „въздържали се“ и без „против“ Комисията по здравеопазване в парламента прие на първо четене промените в Закона за лечебните заведения, предложени от председателя на парламентарната група „Изправи се! Мутри вън!“ Мая Манолова.

  • МЗ ще предложи промяна на забраната за заплащане с публични средства на имуноглобулини, прилагани off-label

    Днес, 9 юни, ръководството на МЗ прие на свое заседание проект на Закон за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. След приключване на процедурата по междуведомствено съгласуване проектът ще бъде публикуван на сайта на МЗ за обществено обсъждане.

  • Отчет на министъра на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров

    Ø Продължителността на живота у нас е най-малка от всички в ЕС, а детската смъртност е сред най-високите. Пациентите доплащат от джоба си почти половината от стойността на оказаната им медицинска помощ. Ние сме втората страна с най-малък брой медицински сестри.

  • Управленската програма в сектор „Здравеопазване“ - нов начин на финансиране на здравните услуги

    Промени в стойностите на клиничните пътеки и гарантиран достъп до здравни грижи, дори и в отдалечени на страната. Това е само част от предвидената програмата за управление на новото правителство в сектор „Здравеопазване“.

  • Може ли да си тръгнем от болница по всяко време или трябва да платим за това

    Колко ще трябва да платя, ако реша да си тръгна от болницата - този въпрос си е задавал всеки попаднал в подобна ситуацията. Правото на пациента да прекрати лечението, да го откаже или сам да избере лечебното заведение, в което да се лекува е заложено в чл. 90 на Закона за здравето:

  • Министерството на здравеопазването поставя в неравенство лечебните завденеия

    1.В „Държавен вестник“ бр. 33 от 29.04.2022 г. Министерството на здравеопазването (МЗ) обнародва Наредба за изменение и допълнение на Наредба номер 3 от 2019 г. за медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения (обн. ДВ бр. 29 от 2019 г, с последващи изменения и допълнения.)

  • Mедицината - придатък на медицинското правo

    От древни времена медицината е най-важната, най-трудната и отговорна професия. Медицина се учи най-продължително време. В сравнение с другите специалности, в медицинските факултети се влиза най-трудно, конкуренцията е най-голяма, държат се изпити, няколко кандидати се борят за едно място и се влиза с висок бал.

    През последните 20 години животът нa медиците още повече се усложни. Към обемната медицинскa наука, която все повече се развива като знания и умения, се присъедини и правото. Медицинската дейност, организацията й, здравеопазването станаха обект на широкомащабна правна инвазия. Правото се вклини в медицината и внесе своите субективистични нагласи.

  • Предстоящи промени в правния режим на кръводаряването

    Кръводаряването е доброволно и безплатно. То е акт на хуманност към нуждаещите се от животоспасяващо кръвопреливане. Но трябва да се предвиди обезщетение за разходите, които кръводарителят прави, за да осъществи този алтруистичен акт. Кръводарителят може да е направил транспортни разходи – да се е придвижил с обществено превозно средство до съответното лечебно заведение, където е трябвало да дари кръв. Той отсъства от работа. Ако е на трудов договор отсъствието му следва да бъде документирано пред работодателя и вместо работна заплата следва да получи обезщетение във формата на пари или на ваучер.

  • Промени в правния режим на неразрешените лекарства

    В брой 40 от 31.05.2022 г. на „Държавен вестник“ беше публикувана Наредбата за изменение и допълнение на Наредба номер 10 от 2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарставени продукти и лекарствени продукти за състрадателна употреба, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

  • Актуализират бюджета на НЗОК с 1,1%

    Бюджета на НЗОК ще бъде увеличен от 6 милиарда и 51 милиона лева на 6 милиарда и 116 милиона лева. Увеличението е в размер на 65 милиона лева или 1,1%.
    Всъщност увеличението на приходите от здравни вноски е със 111 милиона лева. Освен от тях, приходите в бюджета се формират и от трансфер от държавния бюджет, с който се покриват осигуровките на пенсионери, деца, работещите в съдебната система и държавните служители. Въпреки, че пенсиите и заплатите на цитираните категории растат през тази година, вместо увеличение на трансфера от държавния бюджет, в проекта на закон се предвижда намаление с 44 милиона лева.

  • Трагикомедия в Закона за здравето

    Писан на коляно, по нечие внезапно хрумване и вероятно късно вечер – така може да се определи накратко внесения проект за изменение на Закона за здравето. Текстът е не просто възмутителен, но и олицетворява всички недостатъци на нормотворчеството в българското здравеопазване.
    Текстът за изменение е внесен от председателя на Комисията по здравеопазване - Антон  Тонев, както и д-р Александър Симидчиев; Антоанета Цонева, Зарко Маринов, Иван Димитров и Петър Маринов.

  • Смъртта на Марадона – причинена от неполагане на медицински грижи

    1.В Аржентина държавните обвинители смятат да започнат съдебен процес заради смърт, причинена на Диего Марадона по непредпазливост. Интересното на казуса е, че обвинението е срещу 8 лица и е свързано със смъртта на футболната икона Диего Марадона през 2020 г. Обвинителнителните актове бяха предадени в съда на 22.06.2022 г. и са насочени срещу медицинския персонал, който е полагал медицински грижи за световно известната личност. В основата на обвинението са бездействия и злоупотреби, допуснати от 8 човека, които са били компетентни изпълнители на медицинска помощ. Тяхната вина е че са го поставили в „ситуация на безпомощност“, според информация на аржентинската новинарска агенция Телам, която възпроизвежда данни от съдебните актове.

  • Проф. Поля Голева: Законите трябва да се коват, а не да се подковават

    Бих искала в настоящия си кратък анализ да се спра на законодателния подход, засягащ само един закон – Закона за дравето, защото той онагледява картината на законодателната дейност на 47-то Народно събрание и е доказателство за това, как не бива да се осъществява технически законодателният процес в един парламент.
    По начало основният нормативен акт, чрез който парламентът регулира обществените отношения и изразява своята воля, е законът. Според дефиницията на Закона за нормативните актове – чл. 3, ал. 1 законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.

  • Заблудата за търговския статут на болниците

    Една от най-широко разпространените заблуди в нашето здравеопазване е, че болниците трупат дългове, защото са търговски дружества. В следствие на това имаме лоша медицинска помощ. Посланието „Вън търговците от храма!“ добави библейски аргументи за посоката на реформа.

  • Честваме 30 години от ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека

    На 25. 10. 2022 г. се навършиха 30 години от членството на България в Съвета на Европа и ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
    Решенията на съда в Страсбург са задействали множество реформи в България.

  • Проф. П. Голева: Арбитражът между лечебните заведения и РЗОК в сегашния му вид е правен абсурд

    Арбитражът е извънсъдебно алтернативно средство за разглеждане и решаване на спорове между две страни. Допустим ли е той и в отношенията между НЗОК, респ. РЗОК от една страна и изпълнителите на здравни услуги, които обслужват здравноосигурени пациенти, от друга страна?

  • Предлагат се изменения в Закона за здравето, които са ненужни и в противоречие с основни правни принципи

    Сдружение за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ) – Национално представителна организация на пациенти, разпространи Становище по внесения от н.п Симидчиев и група законопроект за изменение на Закона за здравето № 48-254-01-2. Становището е част от традиционните обществени обсъждания на законопроектите, внесени в парламентарната здравна комисия, които се организират от нейния председател доц. д-р Антон Тонев.. В него се казва:

  • Да има ли Стратегически здравен съвет в Народното събрание?

    На 19.10.2022 г. група народни представители внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. С него те предлагат да се създаде нов държавен орган, който да е част от Народното събрание. Наименованието му е Стратегически здравен съвет.

Страница 1 от 2