Пандемията отне живота на 1254 човека, по официални данни на министерство на здравеопазването. В това число не влизат косвените жертви. Пациентите, които не са оперирани навреме, децата, които няма да пораснат, състояния, които безвъзвратно ще влошат.
Правото на живот е над всяко друго право и единственото, което не търпи дерогация никога, дори при война. Правото на живот, също е така е пряко с вързано с други права, едно от които е достъпът до медицинска помощ.
Правата на пациента днес са потъпкани по редица параграфи, до толкова че един министър спокойно да може да каже, че въпреки някой не успяват да получат медицинска помощ, по-важно е, че повечето са я получили.
"Този алгоритъм работи и ако тръгнем да обикаляме болниците да видим колко хора са приети, на колко хора е оказана медицинска помощ, ще видим, че този алгоритъм работи. Системата е претоварена и това, че някъде има проблем, един човек, да това е проблем, но не означава, че системата не работи.."
Работи ли за тези, които не успяват да дочакат линейката, не намират място за хоспитализация или не успяват да си на правят PCR тест е риторичен въпрос. Защото това не е война, а и да беше всеки живот би трябвало да е еднкво ценен за всеки човек.
Според закона за здравето Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;
За своевременност е трудно да се говори, дори в „ мирни време“, но напоследък ставаме на свидетели на твърде много случаи на пациенти, които вместо да бъдат лекувани са размятани като чувал с зараза, заради липса на легла, липса на специалисти, липса на организация, липса на контрол. Все отговорности, които не лежат на плещите на лечебните заведения, нито Спешна помощ. Отговорността е на тези които управляват системата и които въпреки собствените се предупреждения, я докараха до там пациенти да бъдат унижавани, вместо лекувани и гонени вместо посрещани с милосърдие.
Достъпността е повече от смачкана, с отмяната на плановия прием и плановите операции. И лишено от всякаква логика е да се твърди, че е важно от какво ще умреш или от какво те боли. Равнопоставеността при оказване на медицинска помощ може да бъде отменено право, точно колкото и правото на живот. И законът е категоричен:
„На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.“
Правото на достъп до медицинска помощ беше нарушено многократно с изискването пациенти да предоставят тест за Ковид, преди да бъдат приети е болница. Казус, по който Министерство на здравеопазването беше категорично, казус, който няколко месеца по-късно няма решение и по който няма нито една наказана болница.
Липсата на информирано съгласие е изключителен проблем, особено в условия на пандемия, когато всяко лечение е експериментално. По принцип това право в България се упражнява фиктивно и обикновено не включва подробни обяснения за ползите и рисковете от дадено лечение, както е прието в редица държави с добре развито здравеопазване.
Пример за настоящето усложнение е случаят с починалото от Ковид, 19-годишно момче във Великотърновска болница. От изнесената пресконференция стана ясно, че ИАМН намира за пропуск, че информираното съгласие за провеждано лечение не е подписано, но не са наложени санкции към болницата и лекуващият лекар. Нещо повече, по време на брифинга директорът на болницата казва:
„Искам да добавя нещо. Представете си, че човек не е в съзнателно състояние, ние трябва ли да му приложим медикамент или трябва да го накараме да се подпише? Няма такива варианти – влязъл ли е в болницата, ние отговаряме за здравето му. Аз лично съм убеден, че дори той да се противопоставя на някакво лечение, ние сме длъжни да го приложим ако ще допринесем за неговото оживяване. Длъжни сме“, категоричен бе д-р Рашков.“
Убежденията на д-р Рашков са валидни само при оказване на спешна помощ, в животозастрашаващо състояние, във всички останали случаи важи законът :
„Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.“
Нещо повече, лекуващия лекар е категоричен, че пациентът е бил адекватен, а информирано съгласие не е подписано, защото в Ковид сектора на реанимация не внасят документи, тъй като няма указания как да се дезинфекцират. Което неминуемо поставя въпроса: Означава ли това, че нито един пациент в Ковид отделенията не подписва такова съгласие?
От протоколът от проверката на медицински надзор става ясно и друго, лечебното заведение е пропуснало само някои подписи. Този за източника на заплащане на диагностиката наличен и е на единия родил на пациента.
Пациентът, също така има право да откаже лечение, но в животозастрашаваща ситуация все пак да бъде лекуван, след решение на директора на болницата. Затова основният въпрос не е дали е бил или не е бил съгласен, а изобщо даден ли е избор, информиран ли е как се доказва това. Най-големият пропуск е, че ИАМН не прилага закона макар, че констатира пропуск :
Длъжностно лице, което не информира пациента относно обстоятелствата по чл. 88, ал. 1, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до една година.
(2) Който окаже медицинска помощ без информирано съгласие на пациента или в нарушение на изискванията за даване на информирано съгласие от пациента, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до 1 година.
{module Подобни статии}
С горните случаи не се изчерпват примерите за потъпкване правата на пациента, които тепърва ни предстои да видим. И най-притеснителното е, че тези случаи се подминават, смятат се допустими и ненаказуеми, а и по този въпрос законът дава право, което не бива да бъде отстъпвано.
Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или упълномощено от тях лице има право да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Регионалната здравна инспекция в 7-дневен срок прави служебна проверка по жалбата или сигнала.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При констатиране на административно нарушение проверяващият служител на регионалната здравна инспекция съставя акт за установяване на административното нарушение, а директорът на регионалната здравна инспекция издава наказателно постановление по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Друг е въпросът, дали пациентите и техните близки намират смисъл, да отстояват правата си в система на здравеопазване, в която институциите са склонни на големи компромиси, в повечето случаи едностранни.
{module Subscribe}{module Анкета}
