Световната здравна организация отбелязва всяка година, през месец септември денят на пациентската безопасност, тази година денят е посветен на лекарствената безопасност. Световната общност разпределя отговорността по равно между участващите в системата на здравеопазване.
Отговорността на институциите и на ръководителите на здравните системи е да се уверят в безопасността на лекарствата, които се предлагат на пазара, да проследят тежестта на вредите от лекарства, в страната, да бъдат създадени системи за докладване на вреди от лекарства и да проследят въздействието на програмите за безопасност, да Разработят и приложат на стандартни оперативни процедури за безопасна употреба на лекарства, като се вземе предвид рискът от човешка грешка, да осигурят обучение за персонала за безопасна употреба на лекарства, приоритетно да се разглеждат случаи, в които е по-вероятно лекарствата да нанесат вреда – високорискови ситуации, преходи от едно лечение към друго и полифармация ( приемане на няколко фармацевтични продукти).
Здравните работници, също носят голяма отговорност, препоръките към тях са поддържат уменията си, да ангажират пациентите, чрез споделено взимане на решения, чрез така наречените 5 Moments for Medication Safety , да докладват всички случаи на нежелани реакции и да имат предвид ситуации, в които рискът от лекарствена вреда е висок.
Пациентите носят не по-малка отговорност за своята безопасност. Тяхна отговорност е да зададат всички въпроси, които ги интересуват, касаещи тяхната лекарствена терапия на медицинските специалисти, да информират за всички лекарства, които приемат, да ги приемат точно както е предписано и в съответната доза и т.н
Така международна общност обобщава усилията, които всеки трябва да положи за да бъде гарантирана безопасността на пациентите. Къде е България, българските институции и българските здравни специалисти в това отношение е друг въпрос.
Българските институции не са особено публично ангажирани с лекарствената безопасност на пациентите. Ако не беше пандемията, вероятно по-голяма част от обществото нямаше да е чувало за етапите на клинични изпитвания на лекарствените продукти. А благодарение на ваксините срещу Ковид, поне една част от обществото разбра, че има възможност да докладва за нежелани ефекти от лекарствата.
Всеки лекарствен продукт преминава през 4 етапа на изпитване, в четвъртия, последен, етап медикамента вече е разрешен за употреба и е под наблюдение. В този период е изключително важно, всички нежелани реакции да бъдат докладвани на лекарствения регулатор, в България този регулатор е Изпълнителна агенция по лекарствата. Няма да сгрешим, ако кажем, че българските институции не правят почти нищо, особено ако изключим COVID, за да повишат информираността сред пациентите и да подчертаят важността да докладването на нежелани лекарствени реакции, не само през периодите на изпитване, но и през целия период на съществуване на лекарството. Отговорността за тази информираност на гражданите е на ръководителите на здравните системи и на институциите. Информираност обаче – няма.
{module title="Подобни статии"}
До колко медицинските специалисти се грижат пациентската лекарствена безопасност е трудно да се обобщи, но пример за лекарствена небезопасност е безкомпромисното и буквално прилагане на протоколите за лечение на Covid, без значение възрастта на пациента, хроничните му заболявания и лекарствата, които приема. Протоколите, които бяха създадени за да улеснят медицинските специалисти, в някои случаи бяха използвани за снемане на отговорност и прехвърлянето и някъде другаде.
Несъмнено обаче, отговорен за собствената си безопасност е и самият пациент, а българският пациент, в общия случай, е далеч от поведение, което би му гарантирало безопасност. Той обикновено се лекува сам, между три месеца и няколко години и едва в краен случай, решава да посети лекар. Дори тогава обаче, не споделя колко и какви лекарства е вече е изпил, за да не му скарат. Най-често задавания въпрос, относно страничните ефекти е „може ли да се приемат и да се пие алкохол“, а ако не може, а много по-възможно е да спре терапията.
Малко вероятно е и пациентът да получи необходимата информация за лекарствата, които му се предписват от лекаря, още по-малка е - решението за терапията да бъде взето с негово участие.
От където и да го погледнем, далеч сме от международните цели и приоритети, но все пак може, всеки да поеме своята отговорност и да направи поне една малка крачка, която ще ни доближи до лекарствената безопасност, защото вредите са поне наполовина предотвратими. България продължава да бъде една от страните в ЕС, с най-голям прием на антибиотици, голяма част от които предписани без антибиограма, ако изобщо са предписани, защото пациентът често си ги назначава сам, а това означава, че все пак му ги продават. И докато чакаме някой да „оправи здравеопазването“, можем да поправим това което зависи от нас – да докладваме нежалните реакции, да попитаме и да се уверим, че сме разбрали как и какви лекарства приемаме и заедно да се погрижим за безопасността на пациентите.
{module title="Абонамент"}{module title="Анкета"}
