В началото на седмицата на пресконференция на Министерство на здравеопазването, между информацията за финансовите състояния на държавните лечебни заведения и нечии облагодетелствания, беше изнесена и една друга информация, която сякаш не получи вниманието, което заслужаваше.
Вързаните деца в Сливенската болница
Доц. Пандов го обясни простичко, (много по-простичко отколкото всъщност е), три проверки и при трите децата са намерени вързани, посочи виновния – директора на лечебното заведение и сложи похлупака – болницата е регламентирала във вътрешния си правилник връзването.
Това, въпреки че е истина, съвсем не е цялата истина и всъщност не показва нито всички отговорни, нито пък изобщо споменава причини, които в края на краищата са в основата на всичко.
Правилникът за вътрешния ред
Е регламентиран в Наредба на министерство на здравеопазването ( Наредба 49 от 2010 г. ) и всъщност определя, че правилата относно организацията по приема на пациенти, тяхното лечение и изписване от лечебното заведение се регламентират именно в този правилник и пациентът се съгласява с тях с постъпването в лечебното заведение. Правилникът се утвърждава от този, който го изготвя – ръководителя на лечебното заведение и макар че в Наредбата изрично е записано, че Лечебните заведения за болнична помощ осъществяват дейността си при спазване правата на пациента и в съответствие с медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, контрол на практика няма.
Медицински надзор
{module title="Подобни статии"}
Контролния орган на Министерство на здравеопазването, няма задължение да проверява правилниците за вътрешния ред, нито да ги утвърждава, за да се избегнат противоречията с правата гарантирани в Закона за здравето, но пък за сметка на това Законът за лечебните заведения ги задължава да извършват планови проверки на лечебните заведения на всеки две години. Извършените планови проверки са публикувани на сайта на ИАМН и е видно, че от юли 2019 до края на 2021 болницата в Сливен не е проверявана. Данни за първата половина на 2019 не са публикувани.
Върхът на този случай, е именно обявеното от доц. Пандов, че Лечебното заведение е регламентирало във вътрешния правилник връзването на децата. Това изказване получи търсеното възмущение, но съвсем не изказа цялата истина, така измежду възмутените се оказа и един изненадан – директорът на Сливенската болница. Д-р Васил Петров. Той изрази позицията си веднага след брифинга, но тя не получи същото медийно отразяване. В своето изказване той пояснява: „..След този случай беше извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Държавната агенция за закрила на детето. Бяха дадени препоръки какво допълнително можем да включим към Правилника за вътрешния ред на болницата, за да се регламентира ясно защо, кога, как и за колко време може да бъде фиксирано дете при венозна инфузия. Направихме корекции на всички документи. Изготвихме изцяло нов правилник, в който подробно описахме всичко това и не виждам защо бивам обвинен, че в нашите правилници това го има…“
Наистина въпросът, защо бива обвинен, щом именно подопечната агенция на МЗ го е посъветвала да го направи, е резонен, а фактът че го е направила е повече възмутителен. И неминуемо ще доведе до последствието, такова регламентиране да бъде въведено и в други лечебни заведения.
Ето това им има на българските болници – от горе надолу и наобратно, когато има проблем не се търси решение, а начин проблемът или да се скрие или да се узакони. Връзването на пациентите е допустимо са при психиатрични случаи и се разрешава от комисия, всяко друго връзване, независимо в чий правилник съществува противоречи на закона, накърнява правата на пациента, правата на човека, а в този случай и на децата.
Така здравните власти, вместо да гарантират, че това никога повече няма да се случи, допуснаха да се регламентира, под зоркия поглед на контролния орган им и тенденциозно размаха пръст към всекиго, само не и към себе си.
{module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}
