Прокуратурата съобщава:
„По повод зачестилото предлагане на т. нар. „бързи тестове“ за диагностициране за възможно заразяване с коронавирус, Върховната административна прокуратура (ВАП) изиска информация от министъра на здравеопазването - как Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) осъществява контрол при използването на въпросните медицински изделия.
Действията на прокуратурата са във връзка с ангажиментите й по спазване на законността и защита на обществения интерес и са свързани с недопускането на възможни злоупотреби, включително продажбата на фалшиви тестове за COVID-19.
Според законодателството право да предлагат тези изделия имат регистрирани юридически лица. ИАЛ следва да извърши проверка - регистрирани ли са съответните медицински лаборатории и/или здравни заведения, които предлагат т.нар. „бързи тестове“, както и дали работят със сертифицирани реактиви, съдържащи инструкции за употреба и етикет, дали спазват вътрешния контрол и дали отговарят на съответния стандарт.”
Не можем да отправим упрек към прокуратурата, за това че извършва проверки – на нея това ѝ е работата. От вида и мястото на проверките, обаче можем да си направим изводи, за целите им.
{module Подобни статии}
Инициативата на прокуратурата би била чудесна, ако преди да провери за фалшиви тестове на пазара беше проверила кой пречи на вноса и разпространението на бързи тестове и възпрепятства населението да се тества и лабораториите да извършват.
Много полезно би било прокуратурата да провери и защо се правят толкова малко „бавни” тестове, кой има интерес от това и дали заради нездрав интерес не се оставя на риск общественото здраве.
В тази връзка прокуратурата би могла ако иска и да провери НЦЗПБ и ВМА кога и какви тестове са купували и на какви цени.
Само предлагаме, прокуратурата сама ще реши какво и кога да проверява.
Ако проверките са избирателни ще остане съмнението, че целта на проверките не е да се помогне на общественото здраве.
{module Анкета}
