Един от най-често срещаните проблеми пред хората с трайно намaлена работоспособност (ТНР), е че всъщност работодателят отказва да ги наеме, когато разбере за тяхното заболяване, макар и това да не се съобщава официално като причината за отказа. Нещо повече, според сега действащите разпоредби, що се касае до пациентите с ТЕЛК, на бъдещия работодател се предоставя точната диагноза, а в случай, че е действащ ( настоящ работодател) цялото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Има ли всъщност право работодателя да знае диагнозата на работника и необходима ли му е действително тази информация?
Общият регламент за защита на личните данни (ОРЗЛД), ясно дефинира здравната информация като „Специална категория лични данни“, в чл. 9 е записано следното:
Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.
Регламентът, обаче допуска изключения още във следващия параграф, едно от които са случаите, когато лицето е дало съгласието си за обработване на тези данни. Други допустими изключения са случаите, когато данните се използват за защита жизненоважните интереси на лицето, когато те вече са станали публично достояние, когато са в обществен интерес и тн.
Извън контекста на регламента и личните данни, здравословното състояние на човек и правото му да го запази в тайна, попада в онази група информация, включваща се в понятията „личен живот и право на неприкосновеност“. В тази връзка и европейската конвенция по правата на човека е категорична:
Член 8 Право на зачитане на личния и семейния живот
1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.
2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Лекарската тайна
обхваща в частност информацията, която е станала известна на здравния работник при изпълнение на неговите служебни задължения и която същият е получил от обърналото се към него лице, също е обвързана по същество с правата описани по-горе. Лекарят е задължен да пази тайната, дори от членове на семейството, а в чл. 52 от Кодекса по професионална етика e изрично записано:
Чл. 52. Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени консултации.
По- нататък кодексът освобождава лекарите от отговорност, в случаите, когато информацията се изисква от институции и това е законово регламентирано.
Чл. 55 Лекарят е задължен да дава информация за състоянието на своите пациенти на съответните институции в регламентирани от съществуващото законодателство случаи. В тези случаи лекарят се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.
В Бълагария
В България, която би следвало стриктно да спазва ОРЗЛД и Конвенцията, обаче (и както обикновено) действителността е по-различна. Пациентът с ТЕЛК често се оказва принуден още преди постъпване на работа да сподели конкретна здравна информация, а лекарят се оказва принуден да наруши тайната.
За самото съществуване на експертно решение на ТЕЛК/ НЕЛК и заболяването на лицето, работодателят научава още преди постъпване на работа на лицето, тъй като изисква да се представи медицинско свидетелство, където тази информация е вписана
Този въпрос е уреден в Наредба 3 от ( забележете) 1987г., където подробно е описано кога лицата подлежат на задължителен преглед, измежду които задължения попада и постъпването на работа:
Чл. 2. (1) На задължителен предварителен медицински преглед подлежат:
1. лицата, които постъпват на работа за първи път;
………
3. лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца.
или с други думи, всички лица постъпващи на работа. тези задължитрлни прегледи се удостоверяват, чрез т. нар. „медицински свидетелство“ , което се изготвя по утвърдена бланка към същата наредба, която трябва да се посочи – инвалидност, група и причина.
От бланката на медицинското свидетелство става ясно, че предоставянето на тази част от здравната информация е изискуема и е условие за започване на работа, а от това всъщност следва, че правото на пациента да не споделя диагнозата се отменя или съществува само на теория.
И ако преди започване на работа се предоставя само медицинско свидетелство, то след това работодателят получава копие от цялото експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК при всяко редовно освидетелстване/преосвидетелстване.
Това е разписано в Правилника уреждащ дейността на органите на медицинската експертиза ( ПУОРОМЕРКМЕ):
Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2011 г., бр. 55 от 2014 г.) След вземане на решение ТЕЛК връща в РКМЕ медицинското експертно досие заедно с експертното решение за досието, за работодателя (ако лицето работи), за ТП на НОИ, за Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и за други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай.
И така, макар че работодателят ( дори все още бъдещ) няма право да знае конкретната диагноза на работника, която е установена по време на медицинска експертиза, тъй като тази информация е поверителна и подлежи на защита на личните данни и медицинската тайна, той всъщност я получава, дори да не я иска, а пациентът и лекарят също са задължени да я споделят, дори и да не искат.
Необходимо ли е?
Работодателят може да получи обобщена информация от лекарите, които извършват медицинската експертиза, относно работоспособността на работника, препоръки за адаптиране на работата или друга подходяща информация, която да му помогне да осигури безопасни условия на труд за работника. Предоставянето на конкретната диагноза в медицинското свидетелство, освен че се счита за поверителна информация, сама по себе си не е достатъчен ориентир, освен ако работодателят не е с медицинско образование.
В другата Европа
Една добра практика в европейското законодателство относно разкриването на информация за здравното състояние на работника на работодателя може да бъде наблюдавана в някои страни-членки на Европейския съюз, където законодателството е по-ясно регулирано и дефинира правата и задълженията на работодателя и работника.
Например, в Германия законодателството (Закона за осигуряване на труда и социалното осигуряване - SGB IX) урежда ясно каква информация за здравното състояние на работника може да бъде предоставена на работодателя. Според германското законодателство, работодателят може да получи информация от лекарите или медицинските специалисти относно работоспособността на работника, необходимите мерки за осигуряване на безопасни условия на труд, както и препоръки за адаптиране на работните задачи. Тази ясно дефинирана правна рамка помага както на работодателя, така и на работника, като осигурява баланс между необходимостта от информация за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и защитата на личните данни и медицинската тайна на работника.
Много са примерите за това как и каква ясно определена нормативна рамка е необходимо да има за да може и работодателя да получи само необходимата му информация и тайната на пациента да остане тайна. Но както често се случва у нас, връзката между отделните разпоредби е накъсана, а пациентите си остават с права предимно на теория.
