Въпросът е поставен в писмо до нас, което гласи следното:
„Здравейте, Искам да помоля за компетентен отговор по следния казус. Личния лекар ми отказва да изпише електронна рецепа, за лекарства получавани по здравна каса. Със сърдечен проблем съм (вземам няколко медикамента), а не вземането на един от медикаментите за повече от 3 дена може да бъде животозастрашаващо. Също така е много скъп за мен, за да го закупя без рецепта. Има ли право или правата ми на пациент са нарушен?
На кратко, от няколко месеца живея в много отдалечен район на страната, но планирам да се върна за постоянно в населеното място където съм регистрирана по постоянен адрес. Поради тази причина не желая да сменям личния си лекар. За месеците през които живея в настоящето населено място няколко пъти личния лекар ми е изписвал електронната рецепта след позвъняване по телефона.
На 71 години съм, инвалид 85%, без лично МПС, разстоянието до кабинета на личния лекар е около 320км, трябва да сменя два автобуса за да отида до кабинета, а за разходите да не говоря.
За това се интересувам дали личния лекар има право да ми откаже рецепта?
Не мога да си сменя и личния лекар, понеже сме в месец януари, нали?“
Ето и нашият отговор:
Здравейте, правата Ви като пациент не са нарушени, защото съгласно чл. 49 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2023-2025 (НРД),
,,Лекарствените продукти, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели се предписва след извършен медицински преглед/консултация от лекар, който документира в амбулаторният лист и се удостоверява с подпис от здравноосигурено лице (ЗОЛ)“.
Наличието на ТЕЛК решение не дава никакви допълнителни улеснения по отношение на предписването на лекарства. Единствено в хипотезата на ал. 3 на чл. 49 от НРД за МД от 2023 – 2025, по време на хоспитализация на пациенти с хронични заболявания, лекарят може да изпише лекарството и без да извърши преглед.
Максималният срок за изписване на лекарствени продукти за лечение на хронични заболявания е 100 дни, съгласно чл. 27, алинея 1, т. 2 от Нaредба № 4 от 4 март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, който гласи „за лечение на хронични заболявания - лекарствени продукти за не повече от 100 дни, предписани на до три отрязъка от рецептурна бланка (образец МЗ - НЗОК № 5А по приложение № 7) или на рецептурна бланка (образец МЗ - НЗОК № 5 по приложение № 6).“
В случаи, когато се намирате далече от вашия личен лекар, нормативната уредба дава допълнителна възможност - за временен избор на общопрактикуващ лекар, съгласно чл. 131, ал. 5 от НРД, който гласи - „Лицата, временно пребиваващи за срок от един до пет месеца извън здравния район, в който са осъществили постоянен избор, могат да направят временен избор с регистрационна форма за временен избор“.
Може би това е подходяща възможност за случай, като Вашия. Образец на регистрационна форма за временен избор можете да намерите на Интернет сайта на НЗОК.
Както и Вие отбелязвате в писмото си, за съжаление не може да извършите смяна на личния си лекар, тъй като чл. 131 Националният рамков договор за медицинските дейности 2023-2025 год. гласи, че „здравноосигурените лица могат да променят избира си на общопрактикуващ лекар в периода от 1 до 30 юни или от 1 до 30 декември“.
Накратко казано правата ви не са нарушени от това, че вашият лекар иска да се явите за предписване на рецепта, макар да са едни и същи лекарства за хронично заболяване. Той длъжен да издаде амбулаторен лист за преглед на същата дата, на която е предписал лекарствата, съгласно чл. 25 от Наредба №4.
Нашето мнение е, че правилата трябва да са по-гъвкави и да улесняват, а да не затрудняват пациентите и техните лекари.
Така например, при пациенти с хронични заболявания, които в продължение на месеци или години вземат едно и също лекарство в една и съща доза, не е необходимо да бъдат преглеждани всеки три месец само заради предписването на поредната рецепта. Такъв преглед би могъл да се изисква веднъж на 6 месеца или дори веднъж годишно, ако няма промяна в състоянието. Това ще улесни не само хората, които се намират в различни райони на страната, но още повече, такива, които пътуват извън страната за по-дълъг период.
Това би било правилно не само от административна, но също от медицинска гледна точка, защото така ще се намалят контактите между болни от заразни болести и болните с хронични незаразни болести в чакалните на лекарските кабинети и центрове и ще се ограничи предаването на заразни болести особено през есенно-зимния период.
Смятаме също така, че пациентът трябва да може да се прегледа при който и да е общопрактикуващ лекар и да има право да избира това все път, когато има нужда от медицинска помощ, а не два пъти в годината. Закрепостяването на пациентите към личните им лекари е отживелица, широко прилагана през 19 и 20 век, но в съвременното информационно общество е ненужна и само пречи без да помага нито на лекарите, нито на пациентите.
Центърът за защита на правата в здравеопазването, заедно с нашите партньори от национално представителната пациентска организация – „Сдружение за развитие на Българското здравеопазване“, ще продължим да търсим широка обществена подкрепа за тези и други промени в нормативната уредба, които да улесняват достъпа на пациентите до качествена и своевременна медицинска помощ.
Ако нещо от написаното се нуждае от допълнително обяснение или имате въпроси, не се колебайте да ни пишете.
С уважение,
Адриана Анастасова – юрисконсулт, ЦЗПЗ
