Решението на Конституционния съд (КС), с което се обяви за противоконституционна забраната за плащане на надлимитни медицински дейности, вчера беше обнародвано в Държавен вестник (бр. 36/23.04.2024г.). Какви ще бъдат последиците и ще промени ли това практиката на НЗОК да заплаща ежемесечно само утвърдените стойности на разходите за здравноосигурителни плащания?
Отмяната на изричната забрана за плащане на оказана медицинска помощ, в надвишение на определени обеми и стойности, не означава отмяна на лимитите.
Влизането в сила на цитираното решение на КС не е достатъчно, за да бъде заплащана цялата изработена и отчетена дейност от лечебните заведения ежемесечно, независимо то утвърдените стойности. Това е така, защото законодателят е въвел правилото за определяне на обеми и стойности, в рамките на които НЗОК плаща, и в други текстове на Закона за здравното осигуряване, както и в Закона за бюджета на НЗОК. Т.е. правното основание за определяне на лимитите не е отменената разпоредба.
В чл. 15, ал.1, т. 5а ит. 5б от ЗЗО е предвидено правомощие на Надзорния съвет на НЗОК да утвърждава годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания за всяка РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година, както и да утвърждава стойности на тези разходи, разпределена по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, по предложение на директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за годината. Съгласно чл. 55а, ал. 1 от ЗЗО, НЗОК планира, договаря и закупува медицинска помощ само в рамките на договорените обеми. В Закона за бюджета на НЗОК за 2024г., в чл. 4 също е записано, че НС на НЗОК утвърждава за всяка РЗОК годишни стойности на разходите, разпределени по месеци и утвърждава стойности на тези разходи по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци.
КС прие, че ограничаване на дейността на болниците с лимити на заплащането, противоречи на Конституцията и конкретно нарушава правото на здравно осигуряване по чл. 52, ал. 1 от КРБ. Важни са мотивите на решението, в което е ясно изразена волята на съда. В тях се посочва, че „щом като медицинската помощ е престирана на здравноосигурено лице при спазване на разпоредбите за отчитането й, държавата чрез специализирания публичен орган НЗОК носи отговорност за финансово обезпечаване на удовлетворения интерес в рамките на бюджета на касата“, както и че превръщането на прогнозните обеми и стойности в императивни с фиксиран максимум е противоконституционно.
Задължение на Народното събрание да възстанови нарушения конституционен ред
За да бъде спазено изискването за съответствието на законите с Конституцията и да се зачете обвързващата сила на решението на КС за всички съдилища и органи, следва Народното събрание да преуреди нормативната база съобразно мотивите на КС като измени всички закони, свързани с тази материя. Конституционният съд е имал повод в свое решение от 2012г., да припомни, че „той е създаден, за да охранява върховенството на Конституцията, поради което и парламентът е задължен да изпълнява решенията му“ и че „решенията са задължителни и за Народното събрание като висш държавен орган.“
Законодателството предвижда и конкретна процедура и срок, в които НС да изпълни това свое задължение.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд (ЗКС), възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт, се уреждат от органа, който го е постановил. Съгласно Тълкувателно решение 1 от 20.04.23 по тълк.д. №.1/22, ОСГТК, приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение на Народното събрание и представлява деликт, тъй като е противоправно действие. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС, чрез която се осъществява баланс между принципа за правна сигурност и принципа за правна справедливост, установява задължение на Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да възстанови нарушения конституционен ред. Срокът, в който следва Народното събрание следва да преуреди правните последици е посочен в чл. 91, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и той е двумесечен от влизане в сила на решението на КС.
И в Закона за Конституционния съд, и в Правилника за дейността на НС, се вменява задължение не просто за коригиране на конкретния обявен за противоконституционен текст, а за „преуреждане на правните последици“. Това дава правна възможност, задължава НС да направи необхдимите законодателни промени без да са непременно свързани с конкретен закон, за да може действително да се спази тълкуването на КС.
В решение от 2023г. Конституционният съд отбелязва, че незачитането на неговите решения засяга един от основните принципи, а именно че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. Посочва, че „окончателността на решенията на Конституционния съд като гарант за върховенството на Конституцията е съществена преграда срещу последваща правна уредба, възпроизвеждаща установена с акт на Конституционния съд противоконституционност“. В същото решение КС обръща внимание и че при изпълнение на задължението си за преуреждане на правните последици, органът не следва да „приема/издава какъвто и да било акт, възпроизвеждащ установения от конституционната юрисдикция порок.“
Очакваме Народното събрание да зачете решението на Конституционния съд и в следващите два месеца да изпълни задължението си за преуреждане на правните последици в унисон със същото.
Адв. Силвия Величкова
