ПРАВО

Може ли пациент да бъде обезщетен за увреда при лечение без съдебно решение?
Featured

Може ли пациент да бъде обезщетен за увреда при лечение без съдебно решение?

В България не е възможно да се получи обезщетение от пациент за настъпила по време на лечение увреда без съдебно решение. Това е така, въпреки че както лекарите, така и лечебните заведения са задължително застраховани за такива случаи.

Казуистична рядкост е лечебното заведение и застрахователят да се съгласят да изплатят обезщетение без да има влязла в сила съдебно решение/присъда.
Каква е практиката в другите европейски страни?
В няколко държави от Европейския съюз съществуват системи за обезщетение на пациенти за причинени вреди при лечение, които не изискват водене на съдебен процес. Тези системи често се наричат "no-fault" (безусловни) компенсационни схеми, тъй като обезщетение може да бъде присъдено без да е необходимо да се доказва вината или небрежността на медицинския персонал.

Ето някои от страните от ЕС, за които е известно, че имат такива системи:

Швеция: Счита се за една от първите държави, въвели такава система през 1975 г. Шведската пациентска застрахователна система (Patientförsäkringen) предоставя обезщетение за вреди, причинени от лечение, без да се изисква доказване на небрежност.
Компенсацията обхваща както имуществени, така и неимуществени вреди, като сумите се определят ежегодно и се базират на индекс на цените. Процедурата е безплатна за пациента, но адвокатските хонорари не се покриват. Решенията на Администрацията за пациентски искове обикновено се спазват от застрахователите, въпреки че те са само консултативни.

Финландия: Подобно на Швеция, Финландия има система за обезщетение на пациенти (Potilasvakuutuskeskus - Patient Insurance Centre), която покрива медицински вреди без доказване на вина.

Дания: Датската система (Patienterstatningen) също предоставя обезщетение за пациенти, претърпели вреди по време на лечение, без да е необходимо да доказват небрежност.
Пациентите могат да подадат жалба чрез Националния съвет за жалби, където медицински експерти и съдии оценяват случаите. Процедурата е разделена от дисциплинарните действия срещу лекари и не включва финансови обезщетения.

Норвегия: Норвегия има подобна схема за обезщетение на пациенти (Norsk pasientskadeerstatning).

Исландия: Исландия също разполага със система за обезщетение без доказване на вина.

Франция: Франция въведе през 2002 г. система за обезщетение на пациенти за тежки медицински инциденти (ONIAM - Office National d'Indemnisation des Accidents Médicaux, des affections iatrogènes et des infections nosocomiales), която в определени случаи може да предостави обезщетение без доказване на вина. Процедурата е извънсъдебна и целта е да се осигури бърза и ефективна компенсация за пострадалите.

Белгия: Белгия също има законова основа за "no-fault" компенсация в определени ситуации.

Литва: От 2020 г. Литва въведе извънсъдебна система за компенсация на пациенти, пострадали от медицински инциденти. Пациентите или техните близки могат да подадат искане без да доказват вина. Комисия от седем души, включително представители на здравните институции и организации за защита на правата на пациентите, решава случаите. Процедурата е опростена и не изисква доказване на небрежност.

Германия: В Германия пациентите могат да подадат искане за компенсация чрез медиационни центрове, които са безплатни и предлагат медицинска и правна оценка на случая. Ако медиацията не доведе до споразумение, пациентите могат да подадат иск в съда. Процедурата е по-ефективна и по-малко скъпа в сравнение със съдебния процес.

Важно е да се отбележи, че въпреки че тези системи не изискват доказване на небрежност, обикновено съществуват критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде присъдено обезщетение. Тези критерии могат да включват тежестта на вредата, причинно-следствената връзка между лечението и вредата и други.

В други страни от ЕС обезщетение за причинени вреди при лечение обикновено се търси по съдебен път, където пациентът трябва да докаже, че е имало медицинска небрежност, която е довела до вредите.

За да се изплати обезщетение трябва да са налице следните условия:

1. Наличие на вреда (Damage/Injury):
Трябва да е настъпила физическа или психическа вреда на пациента. Това може да включва телесни наранявания, заболявания, увреждания, болка и страдание, както и психологически травми.
Обикновено се изисква вредата да е значителна или сериозна, за да бъде основание за обезщетение. Леки или незначителни неудобства често не се компенсират.
Някои системи могат да определят минимален праг на тежест на вредата, преди да бъде разгледано искане за обезщетение.

2. Причинно-следствена връзка (Causation):
Трябва да има пряка връзка между полученото медицинско лечение (диагностика, терапия, хирургическа интервенция и др.) и нанесената вреда.
Трябва да се докаже, че вредата е резултат от медицинското лечение, а не от естественото развитие на основното заболяване или от други несвързани фактори.
Това може да бъде един от по-сложните аспекти при разглеждането на случаите, тъй като често е необходимо медицинско експертно мнение, за да се установи причинно-следствената връзка.

3. Непредвидимост и/или предотвратимост (Foreseeability and/or Avoidability):
Въпреки че не се изисква доказване на небрежност, някои системи могат да вземат предвид дали вредата е била непредвидима или неизбежна при правилно проведено лечение.
Ако вредата е резултат от известен и неизбежен риск при дадена медицинска процедура, пациентът може да не получи обезщетение, особено ако е бил информиран за този риск и е дал съгласието си.
Обратно, ако вредата е резултат от необичайна или непредвидима усложнение, което не е било адекватно управлявано, може да се присъди обезщетение.

4. Извънредност (Exceptionality):
Някои системи могат да изискват вредата да е извънредна или необичайна в контекста на очакваните резултати от лечението.
Ако вредата е често срещано усложнение, за което пациентът е бил информиран, обезщетението може да бъде отказано.

5. Своевременно подаване на искане (Timeliness of Claim):
Съществуват срокове (limitation periods), в които пациентът трябва да подаде искане за обезщетение след настъпването на вредата или узнаването за нея. Тези срокове варират в различните държави.

Важно е да се подчертае:
Тези критерии са общи насоки и специфичните изисквания могат да се различават значително между отделните държави и техните законодателства.
Процедурите за подаване и разглеждане на искания също могат да бъдат различни. Обикновено се включва подаване на заявление, медицинска експертиза и решение от съответния компенсационен орган.
Дори в системите без доказване на вина, може да има изключения, при които се изисква доказване на небрежност (например при умишлени действия или груба небрежност).

За най-актуална и подробна информация относно конкретните условия и процедури във всяка държава, е препоръчително да се консултирате с правен експерт или да се свържете със съответните здравни власти или пациентски организации в съответната държава.

Центърът за защита на правата в здравеопазването може да ви предостави конкретна информация и насоки за това доколко основателни са претенциите ви за непозволена увреда и какви биха били най-подходящите начини за защита на вашите права в България. Можете да се обръщате към нас по такива въпроси по електронната поща или по телефона.


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин.

Можете също да споделите статията в социалните мрежи и да я коментирате там. Така помагате информацията да стигне до повече хора.

Право

В портал за обществени консултации е публикуван проект на наредба за нов медицински стандарт по...

Председателят на УС на ЦЗПЗ, д-р Стойчо Кацаров се е обърнал към Върховния административен съд с...

Заплаха за съдебен процес ЕК съобщи, че е взела решение да започне съдебна процедура срещу...

Министерския съвет е внесъл в народното събрание законопроект на за изменение и допълнение на...

Съборът на Българския лекарски съюз се събра да одобри нов Национален рамков договор за 2026-2028...