Този факт се посочва, като една от причините, министерството на здравеопазванетро да публикува за обществено обсъждане проект на Програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години.
В проекта се прави анализ на настоящата ситуация като съгласно епидемиологичните проучвания се разкриват тревожно високоторазпространение на зъбния кариес сред децата.
Според представително национално изследване на оралното здраве (проведено през 2011 г., и допълнително проучване през 2020 г.) едва 28,87% от децата на 5–6 години са без кариес на временните зъби, т.е. над 70% от децата в предучилищна възраст имат поне един кариес. С възрастта ситуацията се влошава – само 21,31% от 12-годишните са без кариес на постоянните зъби, а при 18-годишните делът на незасегнатите от кариес постоянни зъби спада до 8,31%. Общо над 90% от подрастващите до 18 г. имат кариозни зъби, което значително надхвърля глобалните цели на СЗО за орално здраве. Средните стойности на кариес-индикаторите dmft/DMFT в страната са високи – например при 12-годишните средният DMFT достига около 3–4 (в някои области над 5) при целева стойност под 3 според международните стандарти. Данните показват и отчетливи регионални и социални неравенства – децата в големите градове имат по-добри показатели от тези в селските райони, а в някои области разпространението на кариес на 12-годишна възраст надхвърля 90%. Освен зъбния кариес, широко разпространени са и заболяванията на венците – приблизително 2/3 от 18-годишните имат гингивит или начален пародонтит, признак за незадоволителна орална хигиена. Тревожен е и фактът, че всеки четвърти 18-годишен има най-малко един изваден постоянен зъб в резултат на усложнения от кариес. Тези показатели потвърждават, че оралното здраве на българските деца изостава от желаното и налага продължаване и разширяване на профилактичните мерки.
Като фактори и причини за негативните показатели са посочени :
- неадекватната устна хигиена – макар и повечето деца да притежават четки за зъби, практическите умения и навици за ефективно двукратно ежедневночеткане с флуорна паста често липсват. Също така много малка част от децата посещават редовно зъболекар само за профилактични прегледи, а по скоро от необходимост от лечение на кариеса и неговите усложнения. От друга страна, проучванията показват, че редовната употреба на флуорирана паста за зъби води до осезаемо по-добро дентално здраве – децата, които мият зъбите си с флуорна паста, имат средно с един зъб по-малко засегнат от кариес в сравнение с останалите. Това подчертава необходимостта от засилено обучение на децата и родителите относно правилната орална хигиена и ползите от флуора.
- лошият хранителен режим с високо съдържание на дизахариди (бяла захар) е ключов рисков фактор за кариес при децата. Високата консумация на сладки храни и подсладени със захар напитки започва от много ранна детска възраст и допринася за бързото разваляне на зъбите.
През изминалия период 2015–2020 г. и 2021–2025 г. бяха реализирани редица дейности: организирани са стотици обучителни семинари/лекции в детските градини и училищата; национални и регионални кръгли маси за медицински специалисти, учители и родители, представители на местната власт; разработени бяха образователни материали, включително анимационен филм за орална хигиена; ежегодно са провеждани кампании за профилактично запечатване на фисурите (силанизиране) на първите постоянни молари при децата; разкрита е национална онлайн платформа (сайт и страница в социалните мрежи) за информираност по дентална профилактика. Благодарене на Национална програма над 180 000 български деца са получили безплатно профилактично покритие със силанти на зъбите си и над 650 000 зъба са били предпазени от кариес със силант.
В проекта като стратегическа цел е заложено Подобряване на оралното здраве на децата от 0 до 18 години в Република България чрез прилагане на всеобхватни профилактични мерки, образование и интерсекторни политики, намаляващи риска от орални заболявания.
Други основни цели са :
- Повишаване на информираността и знанията на децата, родителите, педагогическите специалисти, общинските ръководства, изпълнителната власти относно профилактиката на оралните заболявания.
- Формиране на правилни навици за устна хигиена и здравословно хранене у подрастващите.
- Намаляване на честотата и интензитета на зъбния кариес при децата чрез силанизиране на първите постоянни молари веднага след пробива им (във възраст 5–8 години), с цел предпазване от кариес на дълбоките фисури на тези зъби, които най-рано пробиват и са най-уязвими към агресивната среда в устата.
- Оптимизиране на локалната флуорна профилактика и предотвратяване на зъбната флуороза.
- Реализиране на интерсекторна мярка за намаляване на добавената захар в храните, предназначени за деца, с най-малко 5%.
- Мониторинг и оценка на оралното здраве на детската популация. В рамките на Програмата да се планира провеждане на епидемиологично проучване на оралното здраве на децата (през 2029 г.) за оценка на постигнатите резултати спрямо базовите стойности и формулиране на препоръки за бъдещи политики.
Предстои и създаването на Национален координационен съвет по профилактика на оралните заболявания, включващ представители на заинтересованите министерства, лекари по дентална медицина (ЛДМ), експерти по детска дентална медицина и други партньори.
Като конкретни дейности с цели повишаване на информираността се предвиждат продължаване и разширяване на информационните кампании, насочени към различни целеви групи – деца в детски градини и училища, родители (включително на бебета и малки деца), учители и медицински специалисти, работещи с деца. Във всяка от 28-те области на страната ежегодно ще се организират семинари и кръгли маси по орална профилактика с участието на медицински специалисти (в т.ч. лични лекари, педиатри, медицински сестри в детски заведения), учители, представители на местната власт, медии и други заинтересовани страни. Ще бъдат разработени и разпространени актуализирани образователни материали, включително и в социалните мрежи – плакати, брошури, ръководства за родители и др. Съдържанието ще акцентира върху практически съвети (напр. как родителите да подпомогнат миенето на зъбите на малки деца, как да изберат паста с подходящо флуорно съдържание, как да ограничат сладките храни без да лишават детето от балансирана диета). Особено внимание ще се обърне на бременните жени и майките на бебета относно значението на ранната профилактика – от орална хигиена на кърмачето (почистване на устната кухина преди и след пробива на първите млечни зъби) до балансирано ограничаване на храните с добавена захар. Ще продължи поддръжката на уебсайт по орална профилактика и свързаните социални медии, където редовно ще се публикуват информационни материали, отговори на често задавани въпроси и интерактивно съдържание (напр. образователни игри, анимационни филмчета) за най-малките. Целта е да се изградят трайни познания и култура в обществото относно грижата за оралното здраве.
В проекта като приоритет е заложен също така силанизиране на първите постоянни дъвкателни зъби (молари). Ежегодно ще се провеждат кампании по поставяне на силанти на дъвкателните повърхности на първите здрави постоянни молари при децата. Обхванати са възрастите от 5 до 8 години, като силанизирането се извършва през първите две години след пробива на зъбите. Планът е ежегодно да бъдат силанизирани до 20 000 и повече постоянни здрави зъби, като брой на силазирани зъби е добре да се увеличава в годините, обвързано със съответно прогресиращо финансиране (приоритетно деца в последната група на детските градини и първокласници на ~6-7 г.). Изпълнители на дейността ще са лекари по дентална медицина, преминали специално обучение за работа по програмата (вкл. унифициран протокол за приложение на силанти). Силанизирането се предоставя безплатно. Очаква се чрез тази мярка значително да се снижи кариесът на постоянните зъби: запечатването на фисурите предпазва емайла от задържане на плака и развитието на кариозни лезии. Дейността ще се популяризира активно – чрез информационни кампании и разяснения към родителите за ползата и безопасността на силантите. Ще се води детайлна отчетност на броя силанизирани зъби и деца по региони, което да позволи оценка на обхвата.
Ще бъдат провеждани и ежегодни скринингови прегледи за децата в подготвителна група , в начална училищна възраст и в тийнейджърска възраст, които ще идентифицират децата с ранни признаци на кариес или ортодонтски проблеми и ще насочват родителите към предприемане на навременни мерки.
Предвижда се устната хигиена в детските градини да се е осъществява под наблюдението на учителите, възпитателите и медицинските сестри в детските градини, сутрин един час след закуска, като средствата за устна хигиена (пасти и четки за зъби) ще се осигуряват от родителите/настойниците.
Усилията ще се насочат към повишаване на осведомеността за различните източници на флуор и превенция на свръхдозиране при малките деца. РЗИ и личните лекари по материали, предоставени от НКС ще разясняват на родителите относно избора на питейна вода за бебета – ще се препоръчва да се избягва употребата на бутилирани минерални води с високо съдържание на флуор. В детските градини медико-педагогическият персонал ще бъде инструктиран с материали да информира родителите, ако местната вода или ползваната минерална вода има повишено съдържание на флуор. Ще се предоставят, чрез социалните мрежи, материали, обясняващи на разбираем език оптималната концентрация на флуор в пастата за различни възрасти и правилното количество паста при миене (напр. „колкото грахово зърно“ за малки деца). Всички тези мерки целят двупосочно действие – предотвратяване на максимална защита срещу кариес без риск от флуороза.
Производителите на детски храни и напитки ще бъдат привличани поетапно към доброволно намаляване на захарта в техните продукти. При нужда ще се обмислят и регулаторни мерки – въвеждане на изискване за максимум захар в определени продукти, насочени към деца, или данъчни/акцизни стимули за продукти с намалена захар.
В заведенията столово хранене и лавки в образователните институции ще бъде ограничавана продажбата на подсладени напитки и пакетирани сладки изделия в училищните лавки, замяната им с по-здравословни алтернативи (вода, пресни плодове, пълнозърнести закуски и др.), в съответствие с националните препоръки за здравословно хранене на деца.
Чрез брошури, социални медии и съдействие от страна на педиатри ще се популяризира разбирането на етикетите за хранителните стойности (колко грама захар съдържа порция от даден продукт) и значението на намаляването на захарта за денталното и общото здраве (вкл. превенция на затлъстяването). Също така, в колаборация с БАБХ и МИИ, ще се обмисли въвеждане на отличителен знак или етикет „По-малко захар“ за продукти, които отговарят на определени критерии (напр. минимум 5% редукция на захарта спрямо базовия продукт или под определено съдържание на захар). Този подход би стимулирал производителите да подобряват рецептурите си и би улеснил потребителския избор на по - здравословни опции.
Допълнителна информация може да намерите тук. Предложения и становища може да изпращате до 08.01.2026 г
