На проведеното на 10 април заседание на НС на НЗОК са били приети Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2025 г. (Правилата). С тях НЗОК въвежда лимити за болниците и през 2025 година. Ето и конкретните текстове:
Според текста на чл. 1, ал. 1, буква б), НЗОК определя стойностите на разходите по изпълнители на болнична медицинска помощ (БМП), разпределена по месеци;
Според чл. 2. Утвърдените по реда на тези правила стойности стават неразделна част на договорите с изпълнителите на БМП.
Според чл. 11, ал. 2 Всеки изпълнител на БМП представя финансово-отчетни документи за дейности на стойност, до размера на съответната определена по реда на тези правила стойност за месеца.
Според чл. 11, ал. 4 Сумата на надвишението на стойността на отчетените през месеца дейности спрямо определената по реда на тези правила стойност за месеца, се посочва с отрицателен знак.
Ако не сте разбрали, смисъла ще поясним – както и до сега болниците ще имат месечен лимит и ще могат да издават фактури само до размера на този лимит. Сумите над лимита няма да се плащат. Същите Правила бяха в сила и през 2024 година. В края и останаха неплатени 146 милиона лева.
Да припомним Решение № 6/11.04.2024 КД № 15/2023 на Конституционният съд
Върховният административен съд поиска от Конституционния съд да обяви за противоконситуционен текста на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО, който гласи: „Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности“.
В мотивите за оспорване на ВАС се казва: „чл. 55а, ал. 2 ЗЗО ограничава възможността за достъпна медицинска помощ, която здравноосигурените лица „предварително са обезпечили“ чрез здравноосигурителните си вноски. Според съдебния състав системата на сключване на договори с изпълнителите на болнична помощ не може да бъде използвана за определяне на лимити в обемите и стойностите, което пряко би ограничило упражняването на основните права на гражданите по чл. 52 от Конституцията.“
В мотивите на КС четем:
Обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо.
Конституционният съд е оборил не само юридически, но и математически дежурните твърдения на бюджетарите, че не може да има бюджет без лимити:
„Разходът за лечението на едно конкретно лице ще бъде с еднаква тежест от гледна точка на общата разходна част на бюджета на НЗОК, без значение дали е било лекувано в лечебното заведение с „нарушени“ обеми и стойности по договор, или е трябвало да получи медицинска помощ от друг изпълнител на болнична медицинска помощ с „разполагаем обем“.
Въвеждането на лимити на отделните лечебни заведения не може да намали броя на пациентите (и разходите за лечението им), а само ги пренасочва от едно лечебно заведение, което е изчерпало определения му административно лимит към друго, което не е. Ето защо лимитите на извършваната от изпълнителите на медицинска помощ дейност не представляват мярка, която води до ограничаване разходите на НЗОК или до тяхното по-добро планиране.“
Според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционният съд: „Решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.“
