Днес Народното събрание е приело на първо гласуване законопроекта за промяна в Закона за обществените поръчки, според който всички частни лечебни заведения, с изключение на индивидуалните практики ще бъдат задължени да правят обществени поръчки.
Подчертавам лечебни заведения, а не само болници, както погрешно се представя от много медии. Вижда от самият текст на предложената поправка, който гласи:
„Публичноправна организация е и лечебно заведение по чл. 36-37 от Закона за лечебните заведения, което е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации.“
Парламентът приема, че лечебните заведения се финансират от НЗОК (с малки изключения над 50% от приходите им) и поради това трябва да правят търгове за всяка стока или услуга, която купуват над определените със закона прагове.
Само преди седмица излезе решение на Върховния административен съд по дело заведено по жалба на Национално сдружение на частните болници, към която са присъединени МБАЛ "Сърце и Мозък” ЕАД, Сдружение на общинските болници в България, "Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение" срещу лимитите на болниците и въведените изисквания за размер и съотношения на трудовите възнаграждения на персонала на болниците, въведени с НРД 2020-2022.
Не е изненада, че съдът за пореден път се произнася с решение с което отменя оспорените от жалбоподателите разпоредби за лимитите и регулацията на възнагражденията в НРД.
В мотивите си Върховният административен съд е обсъдил и въпроса за финансирането на частните болници, което има пряко отношение към темата за обществените поръчки. Ето какво казва съдът:
„Действително, след като заплащането по договора за извършени медицински дейности става с обществени средства по административен договор /категорично не можем да се съгласим, че става въпрос за финансиране на болничната дейност/, към извършването на тази дейност следва да има специални изисквания и контрол /особено по отношение на изразходването им/. Но болничните заведения не работят единствено и само с НЗОК, и формират приходи и от други източници. В този смисъл, да се задължат нормативно да използват определен процент от всички приходи за покриването на определен разход /какъвто е този за персонал/ е недопустимо. Не можем да не държим сметка, че болничните заведения са търговски дружества /независимо от собствеността на капитала им/ и задоволяват нужди от частен интерес, заради естеството на правото на здраве и характера на взаимоотношенията пациент-лечебно заведение. Тяхната дейност има търговски характер понеже носят риск за възможните финансови загуби, преследват генерирането на печалба и плащат данък печалба. Те не се издържат от държавата, а „финансирането“, което получават всъщност е насрещна престация за вече предоставени медицински услуги на пациентите /здравноосигурени лица/. Дружествата носят икономически риск за дейността си с оглед необходимостта да се стремят към възвращаемост, ефективност и рентабилност. Поради това следва да са оставени свободно да разпределят финансовите средства, с които разполагат, независимо от източника им, като държавата създава минимални стандарти, а не ограничения и санкции.“
Мотивите на Върховния административен съд се припокриват изцяло с тълкуването на Съда на Европейския съюз за това що е публично-правна организация по смисъла на Директива 2014/24/EС за обществените поръчки. В мотивите на Решение от 3 октомври 2000 г. по дело University of Cambridge, C-380/98 съдът казва:
„понятието за „финансиране в по-голямата част от публичноправни органи” означава прехвърляне на финансови средства без конкретна насрещна престация, с цел да се подкрепи дейността на съответното образувание.“
Съдът на Европейския съюз също така приема, че „съществуването на развита конкуренция може да представлява индиция в подкрепа на обстоятелството, че не става въпрос за нужда от обществен интерес без промишлен или търговски характер“, какъвто е случаят с лечебните заведения в България.
Извод:
Решението на Народното събрание да задължи частните лечебни заведения да правят обществени поръчки е основано на неправилно тълкуване на Директива 2014/24/EС за обществените поръчки.
Тълкуването и на Върховния административен съд и на Съда на Европейски съюз е точно обратно.
.
