Днес представяме на вниманието ви кратък коментар по интересно дело от областта на медицинското право. Делото е за непозволена увреда, заведено от бащата на починало след раждането дете. С това решение, Софийският апелативен съд потвърждава осъдителната присъда на Софийски градски съд (СГС) срещу болница.
Спорът касае отговорността на болницата за смъртта на новородено дете, близначката С., която умира 10 дни след раждането си поради липса на оформени бъбреци и други тежки малформации на отделителната система. Съдът приема, че непозволената увреда е пряк резултат от виновно и противоправно поведение на проследяващия лекар, изразяващо се в:
1. Неточна диагностика и пропуск да бъдат установени малформациите на жизненоважни органи, въпреки че са били видими на ултразвук в 20 г.с.
2. Нарушаване на правото на родителите на информиран избор, като не са били уведомени за тежката патология на бременността (едноплацентни, едносакови близнаци) и рисковете за плодовете.
Цитат от мотивите на съда: „След като, както твърди наблюдаващият лекар, надлежното визуално изследване е проведено, то безспорно се касае до неточна диагностика и пропуск да се установи, че в случая ембрионите имат неразвитост на жизнено важни органи. Това налага категоричният извод, че се касае до допусната грешка при провеждането на скрининг на органите на бебетата, в частност на починалата Освен че не е отбелязано, по делото няма и данни на родителите да е било разяснено за рисковете от тази патологична бременност. Ако това е било сторено, както вече се посочи, те са можели да разполагат с възможност за информиран избор как да подходят при проследяването и наблюдението на самата бременност, а така също и да подберат (вкл. и по свой избор) съответен набор от изследвания и скрининг, с който да установят, евентуално и да игнорират, наличието на неблагоприятни за развитието на ембрионите фактори. Така е било нарушено правото им по чл. 86, т. 4 ЗЗ, който им дава възможност да потърсят повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на дадено медицинско състояние.“
Ключовият момент: Дължимата грижа при високорискова бременност
Най-важният извод на САС, базиран на заключенията на експертите (СМЕ и КСМЕ), е че е налице грешка при провеждането на скрининг на органите на бебетата.
Налични малформации: Доказано е, че един от близнаците е роден с един бъбрек и хидронефроза, а починалата – без оформени бъбреци. Експертите потвърждават, че бъбреците са лесно видими при ултразвук след 20 гестационна седмица.
Особена грижа: Лекарят е бил наясно, че бременността е патологична (близнаци – с една плацента и един сак). Тази специфика задължава наблюдателя да извърши диференциран и детайлизиран скрининг на всеки плод.
Ирелевантност на защитата: Болницата твърди, че липсата на намалена околоплодна течност не е дала сигнал за проблем. Съдът категорично отхвърля този довод, посочвайки, че при двуплодна бременност (с обща плацента) здравият близнак може да отделя достатъчно урина, за да поддържа нормално количество околоплодни води, и по този начин да маскира проблема на втория плод. Следователно, лекарят е бил задължен да проследи детайлно отделителната система на всеки един от близнаците.
Нарушеното право на информиран избор
Съдът отдава изключително голямо значение на факта, че родителите не са били информирани за критичното състояние на бременността и малформациите.
Отнето право на второ мнение: САС подчертава, че това е нарушение на чл. 86, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), което гарантира правото на пациента на повече от едно медицинско становище, и чл. 86, т. 8 ЗЗ за право на ясна информация.
Психологическа травма: Липсата на информация е лишила родителите от възможността да:
Вземат информирано решение за продължаване или прекъсване (селективна редукция) на бременността (дори с риск за здравия плод, за който също се оказва, че е с малформации).
Да се подготвят за раждането и грижите за дете с малформации, да потърсят предварително специализирана помощ и да намалят шока от трагичния изход. Съдът категорично отхвърля възражението на болницата, че за 10 дни не може да се изгради връзка между бащата и детето. Напротив, признава се, че родителят е понесъл тежък психо-емоционален удар от неочакваната смърт на дългоочаквано дете (още повече, че са имали предишен спонтанен аборт).
Изводи
Това решение на Софийския апелативен съд е знаково и има пряко отношение към стандарта на медицинската грижа в България.
1. Задължителна прецизност при проследяване: При всяка патологична или високорискова бременност лекарят е длъжен да приложи по-висок стандарт на грижа и да извърши изключително детайлен и индивидуализиран скрининг, независимо от това дали общите показатели (като околоплодна течност) са в норма.
2. Правото на информация е абсолютно: Решението потвърждава, че пълната, ясна и своевременна информация за състоянието на плода е основно право на пациента и нарушаването му само по себе си е противоправно поведение, което води до обезщетение.
3. Отговорност на лечебното заведение: Съдът потвърждава широкия обхват на отговорността на болницата (чл. 49 ЗЗД) за действията на нейни служители, дори когато те са работили по граждански договор или в дъщерно дружество (Медицински център).
Размер на обезщетението: Сумата от 60 000 лв. е присъдена по справедливост, като е отчетена не само загубата на детето, но и фактът, че бащата е бил лишен от възможността за информирано решение, което е причинило допълнително чувство за вина и угризения.
Делото е интересно и в един друг аспект. Проследяването на бременността и раждането са осъществявани от един и същи лекар, който е работил едновременно в болницата и медицинския център създаден от нея. Въпреки, че проследяването е извършено от лекаря, като служител на медицинския център, съдът осъжда болницата, тъй като приема, че „отговорността на възложителя е налице и когато работата се извършва от служители на предприятието-подизпълнител – в случая Медицински център като еднолично ООД, дъщерно за ответника“.
