Изминаха вече шест месеца, откакто Конституционният съд беше сезиран от Върховния административен съд с искане за обявяване на противоконституционност на текстовете на член 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от Закона за здравното осигуряване.
Искането беше направено с Определение /29.10.2024 АД №10774/2023 ВАС.
Самото дело пред ВАС се води по жалба на Националното сдружение на частните болници, Сдружение „Българска болнична асоциация“, "Сдружение на общинските болници в България" и Сдружение "Асоциация на университетски болници в Република България“, подадена срещу разпоредбите на чл. 397, чл. 398, чл. 392 и чл. 374, ал. 1, т. 6 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности.
Оспорените пред КС текстове на ЗЗО гласят:
чл. 55, ал. 2, т. 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване";
чл. 55, ал. 2, т. 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) методика за финансиране осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и в лечебни заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а;
Ето и част от мотивите на Върховният административен съд:
„Оспорените разпоредби противоречат на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Правилото на сочената конституционна разпоредба държавата да се управлява според Конституцията и законите на страната е основно начало на конституционния ред, основата на правното регулиране на всички обществени отношения. Принципът на правовата държава осигурява на гражданите и юридическите лица равни права. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от КРБ определя, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.“
„С изискването за определяне на размера на основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти и съотношението между тях в съдържанието на националните рамкови договори, финансирани от НЗОК и финансирането също от нейния бюджет на лечебни заведения, определени не от закона, а чрез методика, като част от съдържанието им, законодателят е нарушил изискването на чл. 19, ал. 1 от КРБ и принципа на правовата държава, защото не е въвел ясни критерии за предоставяне на паричните средства.“
„Липсва териториален или количествен признак, който да определи дали конкретно населено място е в отдалечен район. Не става ясно защо, ако лечебното заведение се намира в „отдалечен район“ или е единствено в общината, но населеното място не е в труднодостъпен район, НЗОК следва да осигурява финансиране.“
„Недопустимо е с подзаконов нормативен акт да се определят критерии за приоритетни многопрофилни болници, за чийто медицински персонал, законодателят е регламентирал финансиране от бюджета на НЗОК.“
„Здравното осигуряване се изгражда на фондов принцип, което означава, че паричните средства, които то набира, са от точно определени източници. Те се използват за определени плащания и това са осигурителни престации. Здравноосигурителните вноски имат изключително целево предназначение - само и единствено за здраве и за нуждите на здравноосигурените лица (чл. 2, ал. 1 от ЗЗО).“
„Практиката на Европейската комисия и Съда на Европейския съюз приема за безспорно, че „дейността по предоставяне на болнични грижи се квалифицира като стопанска, като се счита, че същата трябва да се разграничи от „управлението на националната система за здравеопазване“, осъществявано от публични органи в рамките на властническите им правомощия“.
„Когато помощ, предоставена от държава членка, укрепва позициите на едно предприятие, по отношение на другите предприятия, които са в конкуренция с него и които функционират на пазара на ЕС, следва да се счита, че тази помощ е оказала влияние върху тези предприятия. Пазарът на медицинските услуги е конкурентен, следователно това държавно финансиране на определени лечебни заведения може да засегне стопанската дейност и конкуренцията на пазара.“
„НЗОК няма компетентност да регулира стопанската дейност на изпълнителите на медицинска помощ, като заплаща разходи на персонал на определени в методика лечебни заведения и да създава критерии, въз основа на които да получат финансиране.“
С Определение от 10 декември 2024 г. Конституционният съд е допуснал дело № 32/2024 година за разглеждане. В Определението се казва:
"Конституционният съд отчита, че допустимостта на искането е обусловена и от формиране на извод за приложимост на решението на Конституционния съд по делото, във връзка с което е направено искането (Определение №5 от 2022 г. по к.д.№12/ 2022 г.). Тази предпоставка в случая е налице, тъй като, макар и законосъобразността на НРД 2023-2025 г. като нормативен административен акт (чл. 4а ЗЗО) да следва да се преценява съобразно закона, действал при неговото издаване (чл. 142, ал. 1 АПК), необходимостта да се гарантират върховенството на Конституцията и нейното непосредствено действие обвързва и задължава съда, сезиран с жалба срещу него, да не прилага този закон, ако същият е обявен за противоконституционен, докато процесът е висящ и е бил спрян до произнасянето на Конституционния съд (Решение № 4/2020 г. по к.д. №9/2019 г)."
Докладчик по делото е съдия Красимир Влахов. На Интернет страницата на съда могат да се видят становищата и на всички заинтересовани страни.
До този момент обаче, 6 месеца по-късно няма произнасяне. Не можем да знаем на какво се дължи забавянето и кога ще се произнесе съда.
Междувременно Народното събрание прие в Закона за бюджета на НЗОК същите текстове, които са висящи пред Конституционният съд. Вижте сами и ги сравнете с цитираните по-горе текстове на чл. 55, ал. 2, т. 3Б и 3в:
Закон за бюджета на НЗОК за 2025
"Чл. 7. (1) Националната здравноосигурителна каса финансира осигуряване на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения, в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.1, ред 1.1.3.2, ред 1.1.3.4 и ред 1.1.3.7.2 за прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 3в, буква "а" от Закона за здравното осигуряване.
(2) Националната здравноосигурителна каса финансира изпълнителите на болнична медицинска помощ, определени по критерии от наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето за класифициране на приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, които осигуряват достъп до дейности от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.7.3, за прилагане на чл. 55, ал. 2, т. 3в, буква "б" от Закона за здравното осигуряване."
Практически народните представители показаха, че не се противопоставят на на решенията независимата съдебна власт и няма да се съобразят с решенията на Конституционния съд и на Върховния административен съд.
При така описаната правна и фактическа обстановка, както обичат да се изразяват магистратите, предстоящото решение на КС по дело № 32/2024 година ще ни даде информация не само за правилата на здравното осигуряване, но и за върховенството на закона и правовата държава.
Д-р Стойчо Кацаров
