Повод за тази статия е сигнал от пациент за медицинската помощ, получена в българска болница. Това не е първият случай на оплакване от медицинското обслужване, но е много показателен как понякога на пациента се гледа, като на средство, а не на обект на медицинската помощ и грижа. Ето неговият разказ:
Като за начало искам да изкажа моето искрено уважение към работещите в сферата на здравеопазването, като хора с най-хуманната професия. Не желая да обиждам никого, нито да пренебрегвам професионалните компетенции. Все пак не съм лекар и може да греша в моите констатации.
В началото на месец януари получих обрив и отидох на преглед при дерматолог. Дерматоложката след прегледа ми предписа необходимото лечение, но ми каза, че най-вероятно имам повишено ниво на хеликобактерии и е желателно да си направя изследване и да се обърна към гастроентеролог.
Направих необходимите лабораторни изследвания и след като видях, че наистина са завишени резултатите записах час при лекар в ДКЦ. По време на прегледа освен изследванията казах на лекаря, че получавам често рефлукс. Той ми каза, че е необходимо да ми се направи гастроскопия и се записах.
При приемането сестрата ме попита дали гастроскопията да е с упойка и след като казах ДА, ми беше казано, че трябва да заплатя 160лв. на рецепцията за упойката (Няма проблем. След като не се покрива от НЗОК, трябва да се плати). На рецепцията попитах дали с ТЕЛК, вследствие на онкологично заболяване нямам право на намаление, за което ми бе казано, че здравната каса не покрива това.
Постъпих за лечение. При прегледа от лекуващия лекар (че ми е лекуващ лекар го разбрах по-късно, когато попитах друг лекар какво трябва да правя след гастроскопията) споменах за мнението на дерматоложката и за това, че имам лабораторни изследвания. Отговорът беше „Дерматоложката нищо не разбира. Не ми трябват изследванията.
В лабораторията при вземане на кръв попитах лаборанта за изследванията, но и той ми отговори с неуважение (въпреки, че е много по-млад от мен), че на него не му трябват. Да се обърна към лекуващия лекар (още не знаех дори кой е).
По- късно ме прие лекуващия лекар, беше ми обяснено, че имам гастрит и ми предписа лекарства по рецепта. И нищо за хеликобактериите. Казаха ми да дойда след 10 дни за да си получа епикризата. Лошо впечатление ми направи през тези 6 часа лошото отношение на голяма част от персонала (изключение правеха младите лекари) към пациентите. Постоянно някой крещеше, пациентите „пречеха“ на персонала да преминава. Въпрос на слаба организация.
След 10 дни отидох да си взема епикризата и за консултация с лекуващия лекар. Отношението отново беше отвратително. Докато подписваше епикризата на въпроса „Какво правим с хеликобактериите?“ ми беше отговорено, че не трябва да правим нищо и ако толкова искам да пия тези хапчета (написани на епикризата, а не на рецепта). Не споря за диагнозата, тъй като не съм лекар, но не мисля, че трябва да се отнасят с пренебрежение към пациентите.
И всичко не свършва до тук. Тръгвам си аз неудовлетворен от неуважителното отношение и на бариерата ми казват, че трябва да се върна да си платя за паркинг. Казах на охранителя, че на неговата будка ясно е написано, че хора с увреждания не заплащат паркинг за времето до 2 часа. Служителят започна да ми се кара, че трябва да се махам от там и че той няма да ме пусне.
Преглътнах и това отношение и се върнах на рецепция за да маркират билета. Уви, не било на тази рецепция в тази сграда, а трябвало да отида в централна рецепция. (никъде това не е пояснено, трябва да го знаеш). Отивам на централна рецепция (не е пригоден достъпа за инвалиди, тъй като има 7-8 стълби) и се отправям към гишето с табела за плащане на паркинг, но там няма никой. Питам служителката на съседното гише – тя не отговаряла. Идва служителка на гишето с табелата – и тя не отговаряла. Трябвало да попитам на друго гише. Интересно, ако аз имах проблеми с придвижването, как бих могъл да се справя с всички тези перипетии.
До тук бих казал само лоша организация и лошо възпитание
И от тук започва интересното:
Взех да чета епикризата и на какво се натъкнах?
1. Още в началото пише – дата на постъпване и дата на изписване, престой общо 3 дни. Аз не съм бил изобщо на стационарно лечение. Престоях едва няколко часа в болницата.
2. Изследвания: Кръвна група не е попълнена – а дали изобщо са правили изследване? Защо ли си задавам този въпрос? Сутринта, в деня на изследването дадох урина за изследване. Преди да изляза от отделението около 14,30часа отидох до тоалетната и видях, че контейнера с урината за изследване си беше още там.
3. Биопсия за хеликобактер – това не знам дали също е правено
4. Контрастно – усилена ехография - …… органът пое контраста и остана хомогенен по време на цялото изследване – не зная за какъв контраст изобщо става въпрос. Сигурно трябва да съм забелязал кога ми е поставено контрастното вещество? (Контрастно усилена ехография (КУЕ или CEUS – contrast enhanced ultrasonography) Чрез използване на специфично за ултразвуковата диагностика контрастно вещество се наблюдава динамиката в контрастирането на чернодробни лезии. Контрастното вещество се въвежда през периферен венозен източник.)
5. Хистологичен резултат – за това също не съм осведомен.
6. Терапия: Терапия не ми е провеждана, но според епикризата е!
7. Изход от заболяването: Изписва се в подобрено общо състояние при липса на риск от приключване на болничното лечение????
8. Становище и временна неспособност: Трудоспособността е временно изгубена. ?????
Нито имам болничен лист, нито някой ми е казвал, че не трябва да ходя на работа, тъй като съм нетрудоспособен.
9. Препоръки за ХДР и назначения: Дадени съвети и указания за хранително -диетичен режим – „Ела след 10 дена за документите“.
Обсъждане: По- точно упрекване, че досаждам. Дори не са записани лекарствата по рецепта.
10. Важна забележка: Личният лекар е пряко отговорен за лечението……… - За кое лечение? Какво да му кажа на личния лекар? Че някой си измисля лечение и после аз да изисквам от него проследяване????
11. От любопитство погледнах платежния документ (фактура) за платената упойка (както ми беше казано). И на какво се натъквам? Избор на екип за горна ендоскопия???? Нито съм избирал екип (разбрах около 13ч., че лекуващ лекар ми е този, който ми е правил ехография).
12. За резултатите от гастроскопията не ми е даден диск или друг носител от изследването. След като го поисках ми беше казано, че не пазят архив. Трябвало предварително да го заявя. И от тук още един въпрос. Дали не пазят архив за да могат да крият неизвършени дейности?????
Бих желал да разбера колко пари са усвоени незаконно само за моето „лечение“. А не знам и колко други са минали по същата система за усвояване на средства.
Бих желал да ми бъдат възстановени незаконно поисканите от мен 160лв за „Избор на екип“.
И не на последно място бих искал едно достойно отношение към пациентите.
Може дълго да се пише и коментира, казаното в сигнала. Ето някои по-съществени бележки:
По отношение на отчетения 3-дневен престой.
Много болници го правят - отчитат горната/долна ендоскопия по клинична пътека (КП), която е с минимален престой 3 дни, вместо по Амбулаторна процедура - с престой 1 ден, заради значително по-високата цена на КП. Това е нарушение на Националния рамков договор. И може да доведе до санкции.
По отношение на липса на информация за изследвания – кръвна група, биопсия и др.
Законът задължава лечебните заведения да водят медицинска документация. Ако в медицинските документи не са отразени изследвания и процедури, то това означава, че не са направени. Ако тези изследвания са включени в минималните изисквания на алгоритъма на КП, то при проверка, заплатените от НЗОК суми може да бъдат удържани.
По отношение на заплащането за избор на екип
Изборът на екип е правно-регламентитрана дейност, за която лечебното заведение може да изиска такса (в максимален размер до 900 лева). Избор на екип се прави само по инициатива и желание на пациента, след като бъде запознат с всички възможни екипи и подпише документ за направения информиран избор (лекуващият лекар не може да бъде избиран). Ако не сте осъществявали такъв избор и не сте подписвали документ за избор, лечебното заведение дължи възстановяване на платената сума и може да бъде санкционирано за това
По отношение на болничния лист
Временната неработоспособност е състояние, а болничният лист е документ,с който се удостоверява. Болничният лист се издава от лечебното заведение по искане на болния. Това е така, защото самият болен може да не се нуждае от болничен лист (например защото не работи) или не желае да получи такъв. Лечебното заведение в случая, при поискване от ваша страна, е длъжно да ви издаде болничен лист най-малкото за времето на престоя в болницата.
По отношение на записа на резултата от ендоскопското изследване
Лечебното заведение няма задължение да съхранява записа. Националната здравноинформационна система също не съхранява запис от изследвания. Болницата има задължение за съхраняване на ехографския запис. В повечето случаи, болниците предоставят записи от ендоскопски изследвания при поискване и срещу заплащане от пациентите.
По отношение на наличието на неверни данни в епикриза
Твърдите, че в епикризата са описани изследвания (с контраст) и терапия, които не са правени. Данните от минали заболявания, диагностика и терапия са много важни при последващо заболяване и лечение и ако не е вярна, може да подведе лекарите и да доведе до сериозни проблеми. Отделно от това Епикризата е официален писмен документ/изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК. Това означава, че на длъжностното лице може да бъде потърсена отговорност за съставяне на официален документ с невярно съдържание.
Останалите оплаквания относно паркоместа и приспособления за хора с увреждания, не са уредени нормативно в здравното законодателство и са свързани с организацията на обслужването в конкретната болница
Лошо отношение на персонала е предмет на етиката на медицинското обслужване. Това не означава само липса на добро възпитание, но е нормативно уредена с Кодекса за професионална етика на лекарите.
