За пореден път, бюджетът на здравната каса се мярна като мимолетен обект на общественото внимание. Въпреки изключителната важност на проблема, въпреки че „от всички форми на неравенство несправедливостта в здравеопазването е най-шокиращата и най-нехуманната“, както се провикна Мартин Лутер Кинг.
Всички централни медии поканиха представители на Касата, със стандартния въпрос – „ще се подобри ли здравеопазването в България, след като още 395 милиона лева се изсипат в нереформираната система?“. Отговорът беше „безапелационно НЕ!“. В студиото на "Още от деня" проф. Григор Димитров, главен експерт в БСК и член на Надзорния съвет на НЗОК отбеляза, че в приетия бюджет няма нищо ново. „Структурата е от последните шест години, съотношенията са същите, относителните дялове са същите, т.е. нищо ново не се случва и тези пари ще се разпределят по същия начин“.
Адвокат Андрей Дамянов – също член на Надзорния съвет на НЗОК и представител на Националната пациентска организация заяви пред БНР, че силно се съмняват, че този бюджет ще работи в полза на пациента, защото харченето на тези средства е поставено под въпрос.
Единодушно е мнението, че е изградена икономически неефективна здравна система, в диаметрално противоречие с всички съвременни научни, организационни, административни и икономически тенденции за редуциране на болничните легла и провеждане на лечението на извънболнична основа. Според проф. Григор Димитров – „80 на 100 от разходите на Здравната каса са за болнична помощ и за лекарства. В страните на ЕС средствата, които са за болнична помощ, не са повече от 27-28%, в България 60 %. Средствата за лекарства в другите страни са между 18 и 20%, в България са 30%, т.е. ние парите за Здравната каса ги даваме главно за болнична помощ“.
Преди повече от две години, общопрактикуващият лекар д-р Гергана Николова обяснява пред Bloomberg TV Bulgaria, много ясно, организацията на „здравните грижи“ - "Обърнатата пирамида" в здравната система води до тежко натоварване на болничната помощ, защото в болниците се извършват елементарни неща, които биха могли да се направят и в извънболничната помощ. Доболничната помощ е много осакатена от дейностите, които може да осъществи, от лимитите, които при нас се налагат първично и няма как да бъдат нарушени по никакъв начин. Като свършат парите от какво почваме да пестим – от профилактика и превенция. Всичко това води до свръххоспитализации и влече след себе си милионите, които се натрупват. Когато няма качествена профилактика, това води до късно откриване на много голяма част от заболяванията, то пък води до тежка хоспитализация – дълга и продължителна, която не е в интерес на никого, най-вече на пациента“, пояснява д-р Николова.
Експертите са единодушни, че единственото обяснение на порочните практики е липсата на политическа воля за реформи в здравната система, поради което продължава натрупването на проблемите в нея.
На базата на десетилетния ми личен опит от работа с лечебните структури, на всички нива, включително като управител на онкологичен медицински център, изразявам пълно съгласие, че огромните проблеми на здравеопазването са резултат на последователна политика, но моят прочит на здравния бюджет е по-различен. Според мен, организирана престъпна група, с най-висока политическа протекция, се стреми към следните цели и в значителна степен е постигнала:
1. Организационна и финансова ликвидация на профилактиката, като основна сфера на медицинската практика.
2. Организационна и финансова ликвидация на всички дейности по промоция на здравето и превенция.
3. Административно ограничаване на доболничната и извънболничната помощ, включително с методите на административната репресия.
4. Умишлена липса на нормативна регулация на състрадателното лечение и палиативните грижи на тежко и терминално болните.
5. Целенасочено възпрепятстване на въвеждането на нови и иновативни методи, които имат висок потенциал за намаляване на разходите за лечение.
Всички инструменти на здравната политика са целенасочено фокусирани за създаване и поддържане на максимален контингент тежко болни хора, от които чрез свръххоспитализация и злоупотреба с лекарства, да може да се краде в огромни мащаби.
Най-очевидно, тази престъпна схема се прилага при „най-скъпите заболявания“ – хронични и онкологични. Тя е разработена детайлно на всички нива на нормативна и административна регулация.
Наредбата, с която се утвърждава медицински стандарт „Медицинска онкология“ постановява, че „противотуморното лечение се осъществява в лечебно заведение за болнична помощ“. Този подход не отговаря на никакви международни стандарти и концепции за намаляване на болничните легла и увеличаване на извънболничното обслужване на пациентите и единствената му цел е насочване на финансовите потоци в болниците. Стандартът беше оспорен от Центъра за защита правата в здравеопазването и Медицински център за интегративна медицина и отхвърлен с решение на Върховния административен съд, но с нова Наредба на МЗ беше приет отново много бързо, в непроменен вид, за да бъде запазена мултимилионната възможност за посегателства. За да се осигури възможността за кражби, беше отменен държавният контрол върху доставката на онколекарства и позволено всички болници да ги купуват както им е изгодно, след което НЗОК безропотно да ги заплаща. Създадената доходна ниша за безпроблемно теглене на неограничени суми – химиотерапията се изпълни с новосъздадени консуматори и парите за онколекарства в България се увеличиха от 60 милиона лева за 2012 г. на 300 милиона 2017 г. За 2020-та още 126 милиона за лекарства. В резултат смъртността на болните от рак непрекъснато се увеличава.
Върхът на регулацията бяха мераците на лицето Москов, който при временното си пребиваване на министерското кресло се опита да прокара с наредба, онкоболните да се лекуват не просто в болници, а само в такива, в които е осигурена свещената ракова мелница – хирургия/химиотерапия/лъчетерапия. По една случайност, това са болниците на един съседски холдинг, за който журналистът Емил Янев многократно пита дали не споделя част от акциите си със самия Москов. Идеята да бъдат излъгани лъжците и ограбени крадците пропадна, но при средна цена на химиотерапията в Националния онкологичен център - 7 хиляди лева, болница „Надежда“ си смуче по 15 хиляди, а „Сердика“ по 17 хиляди на креват.
Цитираният адвокат Дамянов изразява съмнение, че в новия бюджет се прилага иновация, чрез натиск към фармаиндустрията да връща част от търговската отстъпка обратно към Касата, да се отстранят препаратите с ниска стойност и на нашия пазар да има само скъпи лекарства.
Веднъж го казах – „Инвеститори“ и мошеници от всички страни, добре дошли в България – Раят на онкологичната далавера!
Спазването на стандарта в продължение на дълги години беше възложено на репресивно-корупционен орган, наречен „Медицински одит“, квалификацията на който никога не достигна за оценка на качеството на лечението, пък и никога нямаше такава цел. В специално писмо до служебния министър Семерджиев, с което разполагаме, служители на агенцията разясняват технологията на служебния рекет, но вместо санкции за вече отстраняваната, за това, директорка Златица Петрова, тя беше устроена като съветник на министъра, а агенцията преобразувана в „Медицински надзор“ - с още по-нисък професионален потенциал, но засилени репресивни функции – вече може да заличава лечебни заведения.
Разбира се, раковият гешефт не е само български патент. В публикуваната през 2016 г. книга „Cancer Research and Therapy“, професор Махин Хатами, програмен директор в Националния раков институт (NCI) и Националните здравни институти (NIH) на САЩ, представя доказателства за високия процент на неуспех (90% +/- 5) на изследванията и лечението на рака. Тя разкрива многофакторните криминални мотиви на една изключително сложна медицинска йерархия, конструирана за създаване и контрол на болно общество, което зависи от лекарства. Жалкото ниво на онколечението е добре известно и като основна алтернатива на свръхкомерсиализираната и дехуманизирана онкология, преди петнадесетина години, се появи ново научно и клинично направление - интегративната медицина, с първа институционална форма – „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine).
Историята на първия и засега единствен Медицински център за интегративна медицина в България е емблематична илюстрация за активната борба на здравната администрация срещу добрата медицинска практика и срещу интересите на пациентите. Контекстът е съществуващия от 2004 г. Регламент 726 на Европейския парламент и на Съвета на Европа за „състрадателно лечение“, който умишлено не се въвежда в националното право и Наредбата за палиативни грижи, предвидена в чл. 96 на Закона за здравето, която умишлено не се създава от 2006 г. Медицинският център преживя три опита за ликвидация – веднъж, защото защити пациентите си от увреждане и смърт, втори път, защото показа публично пороците на онколечението и трети път, защото създаде нов метод за лечение на напреднал рак – по-евтин и по-ефективен.
Покушение № 1.
През 2010 г. МЦ „Интегративна медицина“ получи изключителни права за България от фирмата-производител MBVax Biosciens Inc. на лекарствения продукт MBVax Coley Fluid за състрадателно приложение, при това безплатно. След като на десетки пациенти беше отказано от Агенция по лекарствата и МЗ да се възползват от тази възможност, група болни и лекари заведоха жалба по Закона за защита от дискриминация. Вместо да окаже съдействие, здравната администрация се опита да закрие лечебното заведение. Спорът завърши с решение на Върховния административен съд от 2015 г., в което се установява, че поради престъпното бездействие на министъра на здравеопазването и ръководената от него администрация, спрямо пациентите е упражнена дискриминация по признак „увреждане“, което е довело до „ограничаване на правото на живот“! Министърът е задължен „да създаде норми, които да конкретизират и гарантират упражняването на установените от Конституцията и международните договори, по които България е страна, основни права на тази група граждани на държавата. До ден днешен това не е изпълнено!
Покушение № 2.
През 2016 г. беше публикувана статията „На прага сме на национална онкологична катастрофа“, в която се обосновава, че в областта на онкологията трябва да бъде изграден, организационно и финансово осигурен следният стратегически подход: "превенция на заболяванията и промоция на здраве - профилактика - ранна диагностика – ефективно лечение - рехабилитация - превенция на метастазиране - адекватни грижи за нелечимо болни". Вместо това, реалната система предлага на раково болните: "много късна диагностика - лечение с много ограничени средства - проследяване на ниско ниво - изоставяне на произвола на съдбата". Този погрешен подход е утвърден методически и организационно и при тези обстоятелства, дори със значително повишаване на финансовите средства за лечение на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде променен. Поставената диагноза „рак” все повече се превръща в синоним на „смърт”. Направен е изводът, че в България основен съюзник на рака е Здравната администрация.
На следващия ден беше извършена масирана проверка на Медицинския център и направен втори опит за заличаването му и над 50 тежко болни бъдат оставени без лечение, т.е. административно евтаназирани. Съдът, разбира се, отхвърли този престъпен акт, но бяха разкрити и други зависимости. На писменото питане на пациентите до всички институции, къде ще бъдат пренасочени, при условие, че животът им зависи от лечението, „Медицинският одит“ не се потруди да отговори, парламентарната комисия по здравеопазване ги информира, че в България имало разделение на властите, а представители на СРЗИ се подписаха, че това не ги засяга. Националният омбудсман им отговори, че проблемът е отнесен към МЗ и е включен в годишния й отчет към Парламента, но не вижда никакъв интерес за решаването му. Министър председателят премълча.
Покушение № 3.
През 2018 г. МЦ за интегративна медицина публикува съобщение, че е разработен нов, високоефективен и многократно по-евтин метод за лечение на онкоболни в силно напреднали стадии, за които конвенционалното лечение е напълно безпомощно. Резултатите са публикувани в международни медицински списания и са сравнени с нашумялите методи на „новите молекули“. За разлика от проекта на NCI на САЩ, в който пълен клиничен резултат от 332 случая е получен в един – „чудото Джуди Пъркинс, първата в света, излекувана от терминален рак на гърдата с имунотерапия“, в българския център 5 от 23 пациенти в последна фаза на рак са постигнали пълно клинично здраве. За тези постижения Медицинския център получи международни награди и приза на Президента на България „Иновативна фирма на годината“. За постиженията, които са без прецедент в световната медицина, разбира се, беше информиран и министърът на здравеопазването, който тутакси назначи „спешна проверка“ със задача да бъде ликвидиран центърът. И понеже съвместната комплексна проверка на „Медицинския надзор“ и СРЗИ не намери нарушения и основания за санкции, беше назначена нова проверка – проверяващите да бъдат проверени защо не са проверили според поръчката!
Независимо от ясното императивно съдържание на съдебни решения и административни актове, основани на повелителните норми на национални и международни актове, в които по общовалиден и безапелационен начин е защитено, както правото на живот и неговата неприкосновеност, така и правото на лично достойнство на всяко човешко същество, независимо в какво положение – социално, здравословно, психическо или друго, се намира действията на министъра на здравеопазването и неговите чиновници продължават и до настоящия момент.
Въпреки че здравната администрация взема системни мерки за разрушаване на Националния раков регистър и създава условия за разрушаване на епидемологичните бази данни чрез масова фалшификация на резултатите по „клинични пътеки“ е известно, че повече 17 000 души в България привършват живота си от рак годишно, лишени от „състрадателно лечение“, лишени от „палиативни грижи“, дискриминирани по признак „увреждане“, което води до „ограничаване на правото им на живот“!
Крайно време е Прокуратурата и Сметната палата да направят задълбочена проверка, кой и защо прави такива бюджети, как се разходват публичните средства, какъв е медицинският ефект за българските граждани и защо стотина души присвояват 2-3 милиарда лева годишно от здравето им.
05 ноември 2019 г. проф. Лъчезар Аврамов, д.ф.н.
{module Подобни статии}{module Анкета}
