КОМЕНТАРИ

Немили-недраги - децата с диабет в детските градини

Немили-недраги - децата с диабет в детските градини

Години наред родителите на деца с диабет, а и самите деца се блъскат в нормативните неуредици. Едни и същи въпроси, едни и същи отговори и една система, в която нещо не работи.
Не е въпрос на компетенция, а на отговорност


Въпросът кой ще поставя инсулинът на децата с диабет в детските градини се попада във фокуса на обсъжданията повече от десетина години. Медицинските сестри отказват, а родители се принудени да прекарват деня си в района на детското заведение, за да са на разположение винаги, когато инсулинът трябва да се постави. За да го поставят лично.
По този повод, след широк обществен отзвук, през 2017 г. беше изменен Законът за здравето и на медицинските сестри в градините и училищата се „вмени“ освен до тогавашното задължение за оказване на първа помощ на децата и учениците до пристигането на спешна помощ,
да подпомагат процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания. Т.е. да подпомагат и прилагат назначеното от лекар лечение в рамките на училището и детската градина.
Вмени се, но не точно 
Дейностите, които се извършват самостоятелно от медицинските сестри, но по назначение от лекар, са разписани в чл. 3 от Наредба № 1 от 8 февруари 2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти, зъботехниците и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, а част от тях включват извършване на инжекции - подкожни, мускулни, венозни, вътрекожни.
От двата нормативни акта следва, че медицинските сестри в детските градини и училищата имат право да поставят инжекциите на децата. Защо тогава продължават да отказват да поемат тази отговорност, а родителите на децата продължават да са принудени да стоят около детската градина, за да извършват тези дейности?


Едно от нещата е, че медицинските специалисти имат право да извършват тази дейност, но не са задължени. Министерство на здравеопазването, определя Задълженията им в конкретика в Наредба № 3 от 2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училищата, където подобни дейности не са включени. Чл.7. Медицинските специалисти от здравните кабинети на детските заведения и училищата осъществяват задължително следните дейности:
1. провеждане на профилактични дейности за предотвратяване или ограничаване на рисковите фактори в детските заведения и училищата;
2. организиране и участие в регионални, национални и международни програми, свързани с профилактика и промоция на здравето на децата и учениците;
3. организиране и провеждане на програми за здравно образование на децата и учениците;
4. участие в образователното и професионалното ориентиране на учениците при преминаване в по-горна степен на обучение;
5. наблюдение на физическото развитие и определяне на физическата дееспособност на децата и учениците;
6. участие в подготовката, подбора и провеждането на различните форми на отдих, туризъм и обучение на децата и учениците;
7. регистриране на здравното и имунизационното състояние на децата и учениците в здравно-профилактичната карта, съгласно приложение No: 4, въз основа на данните, получени от личния (семейния) лекар на детето или ученика;
8. организиране и провеждане на профилактични и противоепидемични дейности за предотвратяване възникването и ограничаване разпространението на заразните и паразитните заболявания в детското заведение и училището;
9. водене и съхраняване на документацията на здравния кабинет.
Не бива да се подминава и друг факт – в същата наредба са записани и лекарствените продукти, които могат да се съхраняват в здравния кабинет, а естествено инсулинът не присъства в списъка.
Да обърнем внимание, Наредбата е изменена последно през .. и е издадена на основание Закона за народното здраве, който е отменен през ..
До тук можем да заключим, най-малко, че шест годни след изменението на Закона за здравето през 2017 г, което трябваше да реши проблема, проблем има. Децата с диабет продължават да срещат трудности в детските градини, а родителите им продължават да са единствените, които поемат отговорност за ежедневните им медицински нужди. В същото време, през тези години повтарят, че проблем няма, след изменението на закона за здравето, и въпреки, че подзаконовата нормативна уредба си виси във въздуха.

Щеше ли да е достатъчно ?
Децата, в повечето случаи страдат от диабет тип 1, който е автоимунно заболяване. Специфичното е при тях, особено до 6 годишна възраст, е че нивото на кръвната захар не е стабилно и варира много по-бързо и често, отколкото при възрастни с диабет. Тоест е много по-вероятно те да получат внезапна хипогликемична криза. Тъй като става въпрос за деца, понякога твърде мънички, е възможно те да не разпознаят състоянието или да не могат да изразят, че нещо не е наред. Това на практика означава, че медицинските специалисти трябва да ги наблюдават. Не само медицинския, но и педагогическия персонал трябва да е запознат и обучен как да реагира в такива ситуации.
И тъй като в края на краищата става дума за живота на дете, често срещано е, никой да не иска да поеме отговорност. 
Много ли е сложно - един протокол ?
Вероятно е така, щом след толкова години проблеми за децата и родителите и след толкова много „приоритети“ в детското здравеопазване все още няма протокол за действие в такива ситуации, следването на който би решил до не малка степен въпросът с отговорността.
Така стоят нещата за българските деца с диабет, вече 6-та година след промените в закона, които трябваше да им гарантират, ако не друго поне детство като на всички останали. А нормотворците пак ще размахват становища и ще се крият зад вестници със заглавия за приоритети и цели и други такива неща.

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

 

 

Подобни статии