ПРАВО

COVID – 19 ще бъде признат за професионална болест. Анализ на проф. Поля Голева

COVID – 19 ще бъде признат за професионална болест. Анализ на проф. Поля Голева

1.Консултативният комитет на Европейския съюз за безопасност и здраве на работното място обоснова необходимостта Ковид – 19 да бъде признат за професионално заболяване. Засега само в областта на здравеопазването и социалните грижи и оказване на помощ по домовете, а при настъпване на пандемия – и в други сфери, в които има риск от заразяване и възникване на огнища от заразвяване1.

Налага се ЕС и държавите членки да включат Ковид – 19 в списъка на професионалните заболявания. На 19.05.2022 г. се сключи споразумение в рамките на ЕС да се отчита въздействието на Ковид – 19 върху лицата, които упражняват професии, свързани с по-голям риск от заразяване с него. Въз основа на споразумението Европейската комисия ще актуализира Препоръката си относно професионалните забоявания и ще насърчава държавите членки да признаят Ковид – 19 за професионално заболяване. В съобщението на пресата на ЕК се изтъква, че споразумението от 19.05. и последващите действия на ЕК и на държавите членки са стъпки за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд на работниците през идните години. Ковид – 19 не си е отишъл завинаги, а и има вероятност отново да избухват огнища от това заразно заболяване. Затова работниците трябва да бъдат защитени от трудовото право срещу бъдещи ситуации, застрашаващи тяхното здраве. Включването на ковид – 19 в списъка на професионалните заболявания ще има и превантивен ефект, защото ще изостри вниманието на работодателите да вземат предварителни предохранителни мерки за обезпечаване на безопасността на работните места особено във високо рискови сфери.


{module title="Подобни статии"}


2.Следващата стъпка, която трябва да бъде направена, е нашата държава да включи Ковид – 19 в списъка на професионалните заболявания. Въз основа на този нормотворчески акт ще започне прилагането на други вече съществуващи правни норми, осигуряващи важни права на засегнатите работници. Бих искала накратко да се спра на тях.
3.Преди това обаче трябва да се посочи какво е професионално заболяване. Дефиницията се съдържа в чл. 56 oт Кодекса за социално осигуряване. Това е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести, издаден от Министреския съвет по предложение на Министъра на здравеопазването. За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.
4.Списъкът а професионалните болести е приложение към член единствен на ПМС 80 от 29.03.2001 г. , като на заседание на МС на 10.07.2008 г. беше приет нов списък. Поради внезапно появилата се в началото на 2020 г. болест Ковид – 19 тя не е включена в този списък. Както обаче вече посочих, няма пречка на основание чл. 56, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване Ковид – 19 да се признае за професионална болест, ако неработоспособността или смъртта на работника или служителя са причинени основно и пряко от обслужване на заразени лица и работата с тях представлява обичайната трудова дейност на работника. Редът за съобщаване, регистриране, потвърждаване и т.н са уредени в Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г., приета с ПМС 168 от 2008 г.
5.Професионалната болест, подобно на трудовата злополука, предоставя права на работника или служителя в трудовото и в осигурителното право.
Във връзка с настъпилото професионално заболяване за работодателя възниква имуществена отговорност. Той е длъжен да заплати парично обезщетение, независимо дали негов орган или друг работник или служител има вина за заразяването. Но въпреки безвиновния характер на отговорността на работодателя, в повечето случаи причините за неблагоприятния резултат се дължат на „остър дефицит на безопасните условия на труд, създаването на които е задължение на работодателя“2 . Работното място трябва да бъде максимално защитено по време на корона – кризата. Не трабва да се допуска зараза и това е задължение на работодателя, което влиза в общото универсално задължение за осигуряване на безопасни условия на труд.Работникът има право на обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда на вредите, причинени от професионална болест, довела до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а при смърт оправомощени лица са наследниците на починалия, които са претърпели имуществени и/или неимуществени вреди от загубата на своя близък роднина. (Без значение е дали те са приели или не са приели наследството). Обезщетението на имуществените вреди се определя по силата на чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда като разликата между причинената вреда – намаляване на имуществото и пропуснати ползи и обезщетението и/или пенсията, на които пострадалият работник има право от Държавното обществено осигуряване. От дължимото обезщетение се приспада и застрахователната сума, получена от работника на основание сключен преди това от работодателя, но само за риска „трудова злополука“ (в случай, че причината за увреждането носи белезите на трудова злополука).
Медицинският специалист или друг заразен работник има право на обезщетение и на неимуществените вреди за болките и страданията по време на боледуването му и свързаните с него последващи вреди. Размерът му се определя от съда по справедливост – чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Правото на обезщетение отпада, ако работникът умишлено е причинил факторите, довели до професионална болест и се намалява, ако е допринесъл за нея с поведение, представляващо груба небрежност – не е взел елементарни мерки за своята защита, които всеки един работник или професионалист на негово място би взел, за да се предпази от заразяване. При обикновена небрежност обаче размерът на обезщетението не може да се намали – аргумент от чл. 201, ал. 2 от Кодекса на труда.
Второто право на увредения от професионална болест работник е регламентирано в Кодекса за социално осигуряване. Осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност, независимо от продължителността на осигурителния стаж – чл. 78 от Кодекса за социално осигуряване. При временна неработоспособност те имат право на обезщетение на основание чл. 40, ал. 2 от Кодекса, независмо от трудовия си стаж. Това право се упражнява спрямо националния осигурителен институт и обезщетението замества неполучаваното трудово възнаграждение поради неполагане на труд по време на неработоспособността.
6.Следователно, ако Ковид – 19 бъде признат за професионална болест, работниците и случителите имат право на обезщетение от държавното обществено осигуряване или право на пенсия за инвалидност, като трудовият стаж преди това е правно ирелевантен, както и право на обезщетение, основано на имуществената отговорност на работодателя за неимуществените вреди (болки и страдания по време на боледуването) и разликата между имуществените вреди и получаваното обезщетение или пенсия от ДОО. С тези права ще разполагат не само медицинските работници, но и други лица, които пряко и непосредствено са се заразили с COV-SARS-2 и са заболели от Ковид – 19 по време на извършване на обичайната си трудова дейност, като учители, възпитатели, митничари, полицаи и други, изложени на по-висок риск от заразяване в сравнение с останалите професии.

Проф. д-р Поля Голева

1 Вж. Джамбазов, Д. Признават Covid – 19 за професионално заболяване. В:Fakti.bg от 20.05.2022 г. 

2 Мръчков, В. Имуществена отговорност на работодателя. Сиби, 2013 г., с. 62.

3 Вж. Голева, П. Проблеми на ваксинацията срещу Ковид – 19 и трудовоправните отношения. В: сб. „Юбилейна научна конференция по повод 70 години от приемането на първия Кодекс на труда и 35 години от приемането на действащия Кодекс на труда“. Българска академия на науките. Институт за държавата и правото, София, 2021 г., с. 37.


{module title="Subscribe"}


{module title="Анкета"}

Подобни статии