В сряда, Върховният административен съд ще гледа дело, по което НЗОК оспорва изменения в наредбите за медицинските стандарти. Ответник по делото е министърът на здравеопазването. Делото е необичайно, не само защото, едва ли има друг случай, в който двете ведомства да се изправят едно срещу друго в съдебен спор. Като страни по делото са конституирани още Център за защита правата в здравеопазването, Националното сдружение на частните болници и Сдружението на общинските болници в България. Всички те са заявили, че се включват в делото на страната на министъра на здравеопазването. Това също е необичайно, защото МЗ и неправителствените организации обикновено спорят по дела в съда.
Предмет на спора са изменения в наредбите за медицински стандарти, с които през лятото бяха намалени ненужните и необосновани изисквания за брой лекари, като критерий за определяне на нива на компетентност на съответните отделения. Според досегашните текстове на медицинските стандарти, колкото повече лекари имаш, толкова е по-високо нивото на компетентност ти се присъжда, а това ти дава право да получаваш договор за най-скъпо платените Клинични пътеки. Тази логика е невярна, защото и малко дете да попитате ще ви каже, че между броя на персонала и качеството на работата му няма пряка връзка. Може да имаш десет хирурзи и никой от тях да не може да направи дадена операция или да имаш един, който да е обучен и да може. Христоматиен е примерът с доцент Аструков (автор на голяма част от учебниците по коремна хирургия), който докато работеше в софийска университетска болница можеше да прави най-сложните операции на черния дроб, жлъчката и панкреаса, а когато се премести на работа в общинска болница, вече не му позволяваха, защото в същата нямаше 10 хирузи на постоянен трудов договор.
Завишените и ненужни изисквания за брой лекари и нива на компетентност бяха въведени в периода 2010-2018 година. Политическата цел беше да се пренасочат средствата на НЗОК към големите болници и да се принудят малките общински болници да прекратят дейността си.
Вместо това, завишените изисквания доведоха до пазар на дипломи и мъртви души. За няколко месеца почти всички лекари на достолепна възраст, които не практикуваха от години, се оказаха на постоянен трудов договор в най-различни болници. В крайна сметка големите болници продължиха да трупат дългове, малките не затвориха, а всички плащат ненужни разходи за заплати.
{module title="Подобни статии"}_
_
Работещите лекари и медицински сестри загубиха доход, защото парите за заплати се разпределят между повече хора. Пациентите също са губещи - те имат интерес, колкото може повече доставчици да предлагат дадена услуга, защото това е силен стимул за по-добро качество и по-ниска цена.
Законът за лечебните заведения изисква отделението/клиниката да се ръководи от лекар със съответната медицинска специалност и не се интересува от общия брой медицински специалисти. Това е напълно логично и почива на здравия разум, защото броят на персонала е функция на броя на разкритите легла и броя на обслужваните болни и няма нищо общо с компетентността, нито с качеството на медицинското обслужване.
Медицинските стандарти бяха направени под лозунга за по-добро качество, но реално целта им бе да обслужат политически и лобистки интереси. Промяната, направена през миналата година ги поставя в съответствие със закона и е в интерес на работещите лекари и медицински сестри, както и на пациентите.
НЗОК оспори тази промяна пред съда, макар да няма правен интерес от такова оспорване, защото медицинските стандарти определят реда и организацията на оказване на медицинска помощ и засягат правната сфера на лечебните заведения и не касаят дейността на касата. НЗОК не може да обоснове не само правния си интерес, но и да изложи каквито и да е смислени мотиви по същество. Основният аргумент на касата е, че ако се намалят изискванията за брой лекари, ще се увеличи броя на болниците (със съответни отделения), сключили договор с НЗОК за скъпо платени пътеки и това видите ли ще доведе до риск за бюджет на касата.
Подобен аргумент показва пълно неразбиране на ролята на НЗОК в осигурителния процес, а именно, че касата плаща за лекувани болни, а не издръжка на лекари и отделения. Разходите ѝ зависят от броя лекувани болни, а не от броя на разкритите и сключили договор болници и отделения.
Това, че в НЗОК не са наясно с ролята ѝ, определена със закона за здравното осигуряване е притеснително за институция, разпределяща над 6 милиарда лева за медицински дейности.
Как ще завърши този спор, предстои да разберем. Съдът вече отхвърли искането на НЗОК за спиране на действието на наредбата, докато трае съдебният спор. Много изводи обаче, могат да се направят и преди края на делото.
{module title="Subscribe"}
{module title="Анкета"}
