ПРАВО

Дължи ли се такса за издаване на копие от медицинската документация?

Дължи ли се такса за издаване на копие от медицинската документация?

В Чл. 28б, ал. 2 от Закона за здравето е гарантирано правото на всеки пациент да получи от лечебното заведение цялата здравна информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително копия от медицинските си документи.

Въпреки това до нас редовно постъпват сигнали за отказ за предоставяне на медицински документи от страна на лечебни заведения, за необосновано забавяне или изискване за заплащане на такса за издаването им. Докато отказът безспорно е незконосъобразен, въпросът за изискване на такса изглежда продължава да е актуален.
Преди време ви представихме материал, в който беше коментирана темата дали издаването на копие от медицинската документация представлява „административна услуга“ и има ли правно основание да бъде изисквано заплащане за нея от страна на пациентите. Този въпрос касае предоставянето на медицинска документация от болниците. Общопрактикуващите лекари и лекарите от специализираната извънболнична помощ издават амбулаторни листове на всеки пациент без такса. В хода на хоспитализация в болница обаче се създава сравнително обемна и подробна документация, води се история на заболяването за всеки пациент. За нейното предоставяне всички болници изискват заплащане, като цените се определят от всяка от тях произволно.
С Решение на Съда (първи състав) от 26.10.2023г. по Дело C-307/22г. е отговорен на няколко важни въпроса.
Съдът на Европейския съюз разглежда казус относно законноста на плащането за издаване на копие на медицинската документация във връзка с Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни (Общ регламент относно защитата на данните).
До съда е отправено преюдициално запитване има ли пациентът право на безплатно издаване на първо копие от медицинското му досие, когато целта е да нагажира отговорността на лекаря за причинени вреди. Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно националното право на Германия пациентът може да получи копие от медицинското си досие, при условие че възстанови на лекаря съответните разходи.
Информацията за здравословното състояние на конкретно лице представлява лични данни. Съгласно чл. 9 от Регламент,а данните за здравословното състоянието на лицето са специална категория лични данни, които се ползват със засилена защита. Посочва се, че в случая лекуващият лекар е администратор по смисъла на Регламента, а пациентът е субект на данните. В решението на съда на ЕС се отбелязва, че чл. 15, параграф 3, първо изречение от ОРЗД  предоставя на субекта на данните правото да получи точна реплика на личните му данни, разбирани в широк смисъл, които са предмет на операции, които трябва да бъдат квалифицирани като „обработване от страна на администратора“.
Съгласно съображение 63, признатото на субектите на данни право на достъп до личните данни включва, що се отнася до данните за здравословното им състояние, „данните в медицинските им досиета, които съдържат информация като диагнози, резултати от прегледи, становища на лекуващите лекари и проведени лечения или извършени операции“. Затова съдът стига до извода, че „При тези условия гарантираното в член 15, параграф 1 от ОРЗД право на достъп до данни за здравословното състояние не може да бъде ограничавано чрез отказ на достъп или чрез налагане на насрещна престация.“
В отговор на преюдициалното запитване, Съдът посочва, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване.
Вторият поставен въпрос е допуска ли Регламентът национално законодателство, прието преди влизането в сила на този регламент, което с цел защита на икономическите интереси на администратора възлага на субекта на данните разходите за първо копие на неговите лични данни, предмет на обработване.
Съдът припомня, че е възможно ограничаване на обхвата на правата за достъп до лични данни, с цел да се гарантира защитата на правата и свободите на други лица“. Въпреки това приема, че в случая национално законодателство на Германия регламентира плащане от пациента на копие от документите му, за да защити икономическите интереси на лекуващите лекари, но „подобни съображения не биха могли да спадат към „правата и свободите на други лица“ по смисъла на ОРЗД.
В отговор на втория въпрос, Съдът посочва, че Регламентът не позволява да се приеме национално законодателство, което, за да защити икономическите интереси на администратора, възлага в тежест на субекта на данни разходите за първо копие на неговите лични данни, предмет на обработване.
Решението на Съда е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос.
Адв. Силвия Величкова

Подобни статии