Конституционният съд отмени чл. 55а, ал. 2 от закона за здравното осигуряване. Това сложи край на разделянето на дейността на болниците на такава до определения им от НЗОК лимит и такава над него. Утвърдената практика на съдилищата преди влизането в сила на решението на Конституционният съд беше, че НЗОК дължи заплащане на цялата извършена и отчетена дейност, но тази която е в рамките на определения лимит се дължи незабавно – до 25 число на следващия месец, а тази която е над лимита се дължи в рамките на бюджетната година. Това тълкуване позволяваше на НС на НЗОК да решава в зависимост от наличните в бюджета средства кога точно и в какъв размер да заплаща така наречената надлимитна дейност.
С Решение №6 от 11.04.2024 година, Конституционният съд премахна надлимитната дейност като такава. В резултат на това НЗОК вече дължи заплащане на цялата извършена и отчетена дейност в предвидените в закона и НРД срокове – 25 число на следващия месец, а решенията на надзорния съвет, касаещи заплащането, вече са в нарушение на закона.
Впрочем те бяха такива и преди отмяната на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, но с обратен знак – текстът на закона забраняваше императивно заплащане на дейност, която е над определените обеми и стойности (лимити).
Това, че НС на НЗОК не може да взема решения за заплащане или незаплащане на дейностите на болниците, произтича и от правомощията му, определени със Закона за здравното осигуряване. Те са изброени изчерпателно в чл. 15 на закона:
• приема правилник за устройството и дейността на НЗОК по предложение на управителя;
• участва в изготвянето и приемането на НРД;
• одобрява проекта на закон за годишния бюджет на НЗОК след становището на министъра на здравеопазването по чл. 19, ал. 7, т. 3;
• одобрява годишния финансов отчет, годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и годишния отчет за дейността на НЗОК;
• приема механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 31 и 35;
• осъществява контрол върху оперативната дейност на управителя по изпълнението на бюджета, на НРД и по дейността на НЗОК както и върху дейността на подуправителя и на директорите на РЗОК, включително и за изпълнението на чл. 44А;
• утвърждава годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания за всяка РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година;
• утвърждава стойности на разходите по т. 5а, разпределена по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, по предложение на директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година;
• взема решение за временно възлагане на подуправителя на НЗОК да изпълнява длъжността управител на НЗОК в случаите по чл. 19, ал. 4;
• взема решения за използване на средства от резерва на НЗОК;
взема решения за сключване на сделки над определения от правилника за устройството и дейността на НЗОК размер;
• взема решения за сключване на договори за заем и тяхното обезпечаване;
• определя изискванията за заемане на длъжността в съответствие с изискванията на закона и приема правилата за провеждане на конкурси за директори на РЗОК;
• приема решение за определяне на списъка на заболяванията по чл. 45, ал. 3 по предложение на управителя;
приема решение за сключване на договори по чл. 59, ал. 12а, по предложение на директорите на РЗОК;
• определя представителите на НЗОК, които съгласуват условията и реда по чл. 45, ал. 17.
Както се вижда законът не дава право на НС на НЗОК да взема решения за това на кой колко да се заплати. Правомощията му са определени изчерпателно от законодателя и не могат да се тълкуват и прилагат разширително.
Не се нуждае от доказване, че вземането на решения на НС на НЗОК за частично или изцяло незаплащане на т.нар. надлимитна дейност на болниците, им нанася икономически вреди. Самата НЗОК търпи финансови вреди от такива решения, защото всяка болница лесно би могла да заведе и спечели иск за неплатената дейност, а НЗОК да бъде осъдена да заплати не само за дейността, но и лихвите за забава и съдебните разноски.
Основен правен принцип е, че за виновно причинени вреди, се носи отговорност. Законодателят е конкретизирал този принцип в чл. 15, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, който гласи, че „Членовете на надзорния съвет отговарят солидарно за виновно причинени вреди на НЗОК.“
При наличието на императивни текстове в закона, както и на решение на Конституционният съд, на Върховния административен и на Върховния касационен съд, членовете на Надзорният съвет едва ли биха могли да обосноват безвиновност, ако се стигне до търсене на солидарна отговорност за нанесени вреди.
Д-р Стойчо Кацаров
