Повод за този коментар е постъпил сигнал до нас от пациент, чиито общопрактикуващ лекар отказва да му постави ваксина за грип. Става дума за български гражданин, задължително здравноосигурено лице, който е направил избор на общопрактикуващ лекар и отговаря на изискванията на Национална програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип и на пневмококовите инфекции при лица на и над 65-годишна възраст 2023 – 2026 г., приета с Решение № 65 от 26 януари 2023 г. на Министерски съвет на Република България.
Поставянето на ваксината за грип е регламентирано в чл. 39, чл. 72 и чл. 73 от НРД. Извършва се от общопрактикуващите лекари, на които НЗОК заплаща за всеки отделен случай (чл. 182 от НРД), a самата ваксина, като лекарствен продукт, се заплаща от МЗ.
Според подателя на сигнала общопрактикуващият лекар отказва да поставя ваксини срещу грип, не само на него, но изобщо на пациентите си. Без значение е дали причината за отказа на общопрактикуващия лекар е ниското заплащане, прекалена бюрокрация или друга,отказът засяга гарантирани със закона права на пациента – в случая да се ваксинира за грип безплатно.
Пациентът няма никаква форма на защита срещу такъв тип отказ:
Пациентът не може да отиде при друг общопрактикуващ лекар, който да го ваксинира.
Пациентът не смени общопрактикуващия си лекар – освен през декември и юни, но това не решава въпроса с поставянето на ваксината през октомври.
Пациентът може да се оплаче на НЗОК, което да доведе до глоба за лекаря, но също не решава проблема с поставянето на ваксината в срок.
Липсата на механизъм за защита на пациента се отнася не само до отказ да се постави ваксина, но и до отказ да се изпълни която и да е друга медицинска дейност.
Срещу задължението на пациента да получи медицинска помощ само и единствено от общопрактикуващия лекар при който се е записал, стои задължението на лекаря да обслужи всеки записан при него пациент. Формално лекарят не може да откаже да изпълни дейност на свой пациент, когато тази дейност е включена в основния пакет медицински услуги, в НРД и в индивидуалния му договор.
Тази ситуация не е благоприятна нито за лекарите, нито за пациентите. Лечението е висш хуманен акт. То се основава на доверието между лечителя и болния, а доверие не може да се изгражда по силата на принуда. Принудата поражда конфликти, противоречия и недоверие. Доброто решение на проблеми е пациентът да може да отиде на преглед при който и да е общопрактикуващ лекар. Само при това условие лекарят, може да претендира за правото да откаже да обслужи даден пациент.
Капитационното заплащане на дейността на личните лекари и свързано със записване на пациенти, беше въведено, заради невъзможността на НЗОК да контролира броя и вида на прегледите на това първо ниво на среща на пациента със здравната система. Днес съвременните информационни технологии дават много възможности за ефективен контрол. Време е да освободим и лекарите и пациентите от тази административна зависимост. Това е в интерес и на едните и на другите и ще реши автоматично проблеми, като описания по-горе.
