Явлението звучи невероятно – да се отнеме от пациента лекарство, което му спасява животът с цел то да се продаде от друг и да се получи „печалба“. Фалшификация, измама, кражба, а защо не и убийство?
Миналата седмица телевизия „Евроком“ излъчи филма на Валя Ахчиева „Търговия със смърт“, в който се поставя един важен и страшен въпрос – възможно ли когато едно лекарство е предписано за болен и е заплатено от НЗОК, да бъде отклонено от лечебното заведение за да се реекспортира или използва в друго лечебно заведение, за втори болен.
Разследващата журналистка отговаря положително на този въпрос, след като заснема филм, от който е видна следната картина: Пациент с онкологично заболяване, започнал лечението си в чужбина с лекарствения продукт Кейтруда“ и продължил терапията си в болница в България, забелязал през последните месеци, че след вливанията на същия лекарствен продукт, не получава познатите му симптоми и не вижда характерните мехурчета в системата, съпътствали лечението му в Нидерландия. У него се появило съмнението, че не му се влива същото лекарство като в чужбина.
Това е накарало г-жа Ахчиева да проследи пътя на един флакон от това лекарство с определен сериен номер в процеса на неговата употреба в България. След един сравително дълъг път на посещение на няколко фирми, които се занимават с търговия с лекарства, на две болници, след кореспонденция с компетентни лица от Нидерландия, зрителят остава с впечатлението, че лекарството, което струва 6000 лв. флакона и е платено от НЗОК, не е използвано за лечение в България, а е от вида на животоспасяващите лекарствени продукти. Много е трудно да се проследи неговият път и неговата реална употреба, въпреки съществуването на еднинна европейска система за верификация на лекарствата.
Разбира се, г-жа Ахчиева не разполага с необходимата власт, а и не обвинява никого, но от нейния филм могат да се направят няколко извода:
Първо, в България пациентът не може да бъде напълно сигурен, че го лекуват с най-доброто подходящо лекарство за неговото заболяване и няма гаранция, че е невъзможна неговата реална фалшификация. Верификационната система, която има за цел да предотврати скритата замяна на едно лекарство с друго, на практика не е в състояние да сигнализира за своето заобикаляне. Българската агенция за лекарствата обезпечава описанието на движението на лекарството във верификационната система и в нея може да се види как се движи лекарството Кейтруда. Чрез смяната на зеления цвят с червен може да се установи по дати кога и при кого е вписана опаковката със съответен сериен номер. Светването на „червената лампичка“ е знак, че конкретното лекарство е било използвано и затова не може да се употребява от друга държава или лечебно заведение.
Би могло обаче да има разминаване между реалното използване на лекарството и формалното му отразяване в системата. На практика е възможно то да не е стигнало реално до нуждаещия се болен и същият да не е бил надлежно лекуван. С други думи, по отношение на онкологично болния пациент да не е започнало лечението със животоспасяващото лекарство или то да е прекъснало без основание, поради което лечебният цикъл да не е приключил по предписания начин. Пациентът е бил въведен в заблуждение, което представлява умишлено предизвикване, създаване и/или поддържане у него на невярна представа относно вида лечение. Той е въведен в заблуждение относно употребата на Кейтруда от самия лекар, който е искал вместо на него да го изпрати на друг болен, на друга болница или да го използва за реекспорт. Вследствие умишлено предизвикана и/или поддържана заблуда пациентът погрешно счита, че той се лекува с желаното лекарство и напразно очаква да настъпят целените положителни резултати. Вместо това болестта му се развива и не се спира нейният лош ход.
Второ, ако предходното условие е реализирано, се увеличава многократно рискът пациентът да не бъде лекуван с лекарството, което му е предписано и което фигурира в документацията на болницата. Лечението е привидно и се разминава с истинското положение, поради което е логично здравословното му състояние да се влошава. При смяна на подходящото лекарство (изобщо неприлагано или неоснователно прекъснато) сме изправени пред нелекуване, пред престъпно бездействие на лекуващия лекар, който практикува изложената по-горе схема. Ако неизползването на животоспасяващото лекарство е доведо до летален изход на конкретния пациент, би могло да се мисли за престъпление и да се стигне до носене на лична наказателна отговорност за причиняване на смърт поради непредпазливост, но при доста утежняващи вината обстоятелства, граничещ дори с евентуален умисъл. Разбира се, ако пациентът има съмнение, че не е лекуван с предписаното лекарство, което досега е използвал, както е в описания от Валя Ахчиева случай, ако състоянието му бързо и неотменимо се влошава, при настъпило телесно увреждане (увреждане на здравето в резултат на нелечение) или смърт, може да се установи причинната връзка между неползването на отразеното във верификационната система лекарство от конкретния пациент и неблагоприятния изход и това да доведе до наказателна отговорност на лекаря, отклонил животоспасяващото или животоудължаващото лекарство Кейтруда. Ако лекарят е взел решението да отклони лекарството с цел неговата по-нататъшна продажба, той нарушава главното си правно задължение – да приложи всички възможни и необходими похвати и лекарства, за да спаси и подобри животът и здравето, да излекува своя пациент. В противен случай неговото деяние (отказ да предостави платеното от НЗОК) лекарство е противоправно и ако то се намира в закономерна адекватна причинна връзка със смъртта или влошаване на състоянието на пациента, ще носи гражданска, имуществена отговорност и ще дължи на болния, а при смърт – на неговите близки, обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на основание чл. 45 или чл. 82 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Възможно е изпълнителят на медицинска помощ да носи и наказателна отговорност, ако прокурорът повдигне обвинение и съдът приеме, че той, чрез своето противоправно деание, е осъществил престъпния състав на убийство или телесна повреда.
Следователно, би могло да се стигне до извода, че отклоняването от медицински специалист на лекарство, което е единствено възможно да спаси живота на онкологично болен, освен кражба, може да осъществява и престъпния състав на убийство или причняване на телесна повреда по непредпазливост или евентуален умисъл по смисъла на Наказателния кодекс.
Трето, освен правата на пациента, който, не само трудно може да разбере, дали се лекува по адекватен начин, но се и страхува да попита според показания от Валя Ахчиева филм, е видно, че са нарушени правата и на НЗОК. След като тя е заплатила за лекарството, а то е отклонено от болния и лечебното заведение и е поело по пътя на реекспорта, нарушителят неправомерно и умишлено е отнел чужда собственост на публичен правен субект с намерение да я свои, а след продажбата на лекарството той се е обогатил без правно основание със сумата от 6000 лв. (ако това е цената на един флакон Кейтруда). Следователно описаното деяние накърнява интересите на НЗОК и нейното имущество се намалява без правно основание за сметка на обогатяването на правонарушителя. НЗОК има право да иска на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите връщане стойността на лекарството, което не е отишло по предназначение, но за което тя е платила.
Четвърто, освен пропукване на доверието в системата на здравеопазването, описаното отрицателно явление може да се окаже и една от причината за известното в България ниско качество на медицинското обслужване. Ако не се прилагат най-добрите лекарства, няма да се получат и добрите резултати и българските пациенти, усещайки разликата в лечение у нас и в чужбина, ще се борят да намерят пари (най-често чрез дарителски кампанни) за да получат желаното лечение в чужбина. Хем в касата се вливат огромни парични средства, хем лечението се оказва нерезултатно, неефективно. Струва ми се, че разследващите органи трябва да установят истината и да предприемат мерки за пресичане на тази престъпна и нехуманна практика.
Проф. д-р Поля Голева
Видео с разследването на Валя Ахчиева
