1. Нашумялият през последните дни казус с разменените деца в АГ болница „Шейново“ постави пред обществото редица въпроси, засягащи една от най-чувствителните струни на човека – неговото майчинство и бащинство.
Фактите вече са установени. От многобройните и безпротиворечиви публикации в медиите стана ясно, че действително бебетата са били разменени по време на предаването им на майките в болницата при изписването и че двете майки в момента не отглеждат детето, което са родили. Това, което е ясно за обикновените граждани и което е най-близко до съзнанието на човека, е, че, след като са известни майките и е доказано по несъмнен начин, че бебетата са разменени, трябва да се извърши втора размяна. Оказва се, че правният ред в нашата страна е установил норми, които са от императивен характер и е необходимо да се спази преди реалното предаване на децата определена в закона процедура.
Впрочем юридическите проблеми в този на пръв поглед ясен и лесен казус не са малко и че от тяхното решаване зависи фактическото уреждане на отношенията в гражданското ни общество.
Ще се опитам да формулирам въпросите и да потърся отговорите в нашето законодателство.
2. Първият и най-важен въпрос е как да стане повторната размяна на децата. De facto децата в момента живеят при различни майки. Всяка от жените претендира, че другата жена отглежда нейното дете и иска то да й бъде върнато, а тя да предаде детето, което живее при нея, на истинската майка. ДНК-експертизите доказват кое дете от коя жена е родено. А жената, която е родила детето, се смята за негова майка. Освен това тук се намесва и гражданската регистрация. За всяко от децата е издаден акт за раждане и в него като майка е записана жена, която не го е родила. Следователно, трябва да се промени актът за раждане.
Актът за раждане се съставя по процедура, подробно разписана в Закона за гражданската регистрация по ред и в срок, посочени в закона. Когато раждането е станало в лечебно заведение, ръководителят на лечебното заведение или лице, на което той с писмена заповед е възложил това, заявява за събитието писмено пред длъжностното лице по гражданско състояние – чл. 43, ал. 2, т. 1 от Закона за гражданската регистрация.
Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане, след като се удостовери писмено станалото събитие. Веднага след съставянето на акта за раждане на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане – чл. 43, ал. 6 от същия закон.
{module title="Подобни статии"}
Ако приемем, че в акта за раждане на децата неправилно е вписано името на другата жена, а и на бащата, евентуално, трябва да се извърши промяна в данните за гражданско състояние, която по силата на чл. 73 от Закона за гражданската регистрация става по съдебен или административен ред. Длъжностното лице по гражданско състояние извършва отбелязването на променените данни въз основа на съдебно решение или административен акт – чл. 74, ал. 2 от същия закон. Промяната в данните за майката, съдържащи се вече в акта за раждане на детето, може да стане само по силата на съдебно решение. Принципът, възприет в нашето право, е че по административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна на вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт – чл. 76, ал. 1 от Закона за гражданската регисдтрация. Във вече съставения акт за раждане на детето, ако е вписана като майка жената, която не го е родила, се налага жената, която претендира, че го е родила, да води съдебно дело. Тя трябва да предяви иск за оспорване на произход от майката. Майката може да предяви иск за установяване на произход от нея на основание чл. 68 от Семейния кодекс. Такъв иск може да се предяви и от бащата или детето. Делото се осъществява по реда на глава 27 от Гражданския процесуален кодекс, наречена „производство по дела за гражданско състояние“.
3. Второто правно средство, с което разполагат майките на разменените деца, е искът за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, които те са претърпели във връзка с размяната на децата. Причината за размяната е небрежното или евентуално умишлено (подлежи на последващо установяване от прокуратурата) деяние на работещите в лечебното заведение, в което е станала размяната и което, както по-горе посочих, е длъжно да съобщи пред длъжностното лице по гражданско състояние за раждането на детето и да предостави данните, които са вписани в акта за раждане. Вредите са неимуществени и обезщетението им се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Майките обаче могат да претърпят и имуществени вреди, изразяващи се в разноски по водене на съдебните дела за оспорване на произхода и възнагражденията за адвокати и юридически консултации.
Основанието на иска е чл. 49 от Закона за задълженията и договорите и той се предявява срещу лечебното заведение, в което е станала размяната на децата. Виновни могат да бъдат служители в лечебното заведение, които по небрежност са извършили действията или не са упражнили контрол върху надлежното изпълнение на задълженията от подчинените им служители. Както посочих по-горе, ръководителят на лечебното заведение, в което е станало раждането или овластено от него лице, е длъжно да съобщи точно данните пред длъжностното лице по гражданска регистрация с оглед съставянето на актовете за раждане на двете деца. Ако задължението не е изпълнено, е налице противоправно деяние. Във всички случаи (дори данните да са представени вярно) не е изпълнено задължението, на майките реално да се предадат от медицинския персонал родените от тях деца. В този смисъл, след като е доказано, че размяната е станала в болницата, е налице противоправно деяние. То се намира в причинна връзка с настъпилите вреди – страдания, отрицателни емоции, безпокойство, което без съмнение преживяват майките, когато разберат, че роденото от тях дете се отглежда от друго лице. Напрежения съпътстват живота на тези майки, които узнават чрез направения ДНК тест, че тяхното дете се отглежда от непознати хора и че трябва да извървят тежкия и неприятен съдебен процес по тяхното връщане. Дори да не може да се разкрие кое точно медицинско лице е виновно за размяната на децата, би следвало да се ангажира гражданската отговорност на лечебното заведение, изразяваща в задължение за плащане на компенсация за претърпяните от майките вреди, подлежащи на доказване.
4. Третата последица от размяната на децата е образуване на наказателно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 184, ал. 1 от Наказателния кодекс. Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до две години. Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева. За разлика от разгледаната в т. 2 гражданска отговорност на лечебното заведение, наказателната отговорност е лична и прокуратурата трябва да открие виновното лице и да докаже, че то е действало умишлено или с користна цел – получаване на имуществена облага за своето действие. Събирането на доказателства е в тежест на прокуратурата, а наказателната отговорност се налага с влязла в сила присъда. Става дума за продължително във времето производство, което вероятно ще бъде прекратено.
Паулина Шишкова – доктор по право
{module title="Абонамент"}
{module title="Анкета"}
