Съдът окончателно прекрати наказателното производство за смъртта на едно дете, настъпила преди повече от десет години.
Действието се развива през 2010 година. Единадесет годишно момиче, без хронични заболявания, в добро здраве до този момент, повишава температура и има оплаквания характерни за остра вирусна инфекция.
По време на наказателното производство безспорно са установени следните факти:
Общопрактикуващият лекар е назначил лечение без да прегледа детето, след разговор по телефона с неговата майка.
Детето е могло да бъде насочено за болнично лечение много по-рано, но това не е направено въпреки настояването от страна на родителите.
Макар да е поставена работна и преполагаема диагноза пневмония, не са били взети проби за микробиологично изследване от храчка, кръв, гърлен или носен секрет, кръвно-газов анализ въпреки, че дори майката е настоявала за такива изследвания, но са били отказани, защото „нямало нужда“.
За поставянето на диагнозата пневмония не е потвърдена с образно изследване и лабораторни изследвания обективни. Назначените вещи лица посочват, че дори и да има пневмония, тя не може да обясни настъпилата смърт, а предписаното лечение с антибиотик оспамокс през устата е било в доза по-малки от необходимата.
Детето е било със силно учестена сърдечна дейност и задух – симптоми, които биха могли да се дължат на масивна пневмония,за каквато няма данни, но също така на засягане на сърдечния мускул и/или перикардната торбичка. Въпреки това, не е извършена ехокардиоехография или консултация с лекар със специалност по кардиология.
Има свидетелски показания за направена ЕКГ, но няма документирано нито изследването, нито неговото разчитане.
В хода на лечението състоянието на детето се влошава, задухът и сърцебиенето се увеличават. Взема се решение за транспортиране в областната болница.
Детето е изведено от общинската болница и оставено във филиала на ЦСМП да чака линейката за около 40 минути, през което време не се подава кислород.
Реанимобилът, който транспортира детето се оказва без реаниматор. Детето умира по пътя за областната болница.
Въпреки, че законът изисква задължителна аутопсия, такава не е направена. Дежурният прокурор, също не назначава съдебно - медицинска аутопсия.
{module title="Подобни статии"}
Това са накратко фактите. В продължение на повече от десет години се води наказателно производство за причиняване на смърт, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.
Девет пъти прокуратурата прекратява наказателното производство с мотива, че поради липсата на аутопсия не може да докаже конкретна вина на длъжностно лице.
Девет пъти съдът отменя постановлението за прекратяване и връща делото за продължаване на разследването. При едно от тези обжалвания делото стига и до апелативният съд, който потвърждава изводите на окръжния за продължаване на разследването.
При деветата отмяна на действията на местните прокурори, делото е изпратено на софийската прокуратура и на националното следствие.
Резултатът – ново постановление за прекратяване. Този път съдът го потвърждава. Защото е изтекъл срокът за давност – минали са повече от десет години от смъртта на детето.
Можело ли е детето да бъде излекувано? Неизбежна ли е била смъртта? Има ли пропуски в диагностиката и лечението? Има ли виновни за смъртта на детето?
Отговорите на тези въпроси са погасени по давност.
Може ли случая да се повтори? Със сигурност. Ако не сме в състояние да се поучим от грешките си, гарантираме повтарянето им. С любезното съдействие на прокуратурата.
{module title="Subscribe"}
{module title="Анкета"}
