1.Пред Конституционния съд на Република България се постави въпросът, дали лица с психични разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи – психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция,
могат да участват чрез видеоконферентна връзка в делата, в които съдът постановява решение за задължително настаняване и лечение.
Омбудсманът на РБ сезира Конституционния съд с искане да обяви за противоконституционна част от чл. 158, ал. 5 от Закона за здравето (последното изречение), според която, ако здравословното състояние на лицето не позволява да се яви в съдебното заседание, както и при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или други форсмажорни обстоятелства, то, както и вещото лице, назначено да даде експертно мнение, може да участва в делото и чрез видеоконференция, като самоличността им се удостоверява от директора на болничното заведение или от упълномощено от него лице. С други думи, ако здравословното състояние на пациента не позволява личното му явяване или същото е възпрепятствано от извънредни форсмажорни обстоятелства, лицето и експертът да останат в лечебното заведение, а съдът да ги изслуша чрез skype, ZOOM или друга дистанционна връзка, която позволява всички действия да се извършват едновременно, участниците да се виждат и чуват, а тяхната автентичност да се удостоверява от ръководителя на психиатричното заведение.
Възловият момент в новата правна уредба, която е в сила от 30.06.2021 г., е видеоконферентната връзка между лицето, чието задължително настаняване се иска и експерта със съда. При влошено здравословно състояние, при епидемия, която създава повишена опасност от заразяване на участниците в съдебния процес и придружаващите болния пациент служители, се сблъскват два интереса. Единият е правото на справедлив процес, който поставя на карта едно от най-важните основни права на гражданите – правото на лична свобода, а другото е правото на закрила на живота и здравето на лицето с психически страдания. Кое от двете права е по-важно и би следвало да подлежи на по-голяма защита в процеса? Дали е по-важно съдията да има непосредствено впечатление от лицето, подлежащо на задължително лечение, което ще доведе до настаняването му в психиатрията и с това до ограничаване на неговата свобода, поради което се изисква задлъжително съдията, експертът и пациентът да присъстват по време на изслушването в едно помещение (лично присъствие) или по-важно е да се предотврати заразяването с тежка и дори смъртоносна болест, заради която е наложено извънредното положение, извънредната епидемиологична обстановка или са налице други форсмажорни обстоятелства, като например война или природен катаклизъм и затова в страната е обявено бедствено или военно положение, при което също съществува реална и висока степен на опасност излизането на пациента извън лечебното заведение да застраши неговия живот или живота на трети лица.
При отговора на този въпрос възникна сблъсък между юристи и медици.
2.Аргументите в полза на видеоконферентната връзка са:
-Влошено психическо състояние, което става достояние на други лица по време на транспортирането и придвижването на пациента до съдебната палата и до залата на съдебното заседание. Ако лицето е известно на обществеността, особеното му, отличаващо от нормалПроф. д-р Поля Голеваното, поведение може да привлече вниманието на пресата, на други заинтересовани лица, които ще злоупотребят с моралните норми. Страдащото от психическо заболяване лице е изложено поради липсата на специални помещения в съда, на присмех и унизително отношение от останалите, които се намират в сградата на съда. При това съдебното заседание е открито според чл. 158, ал. 2 от Закона за здравето.
-Състоянието на пациента може да бъде опасно за трети лица – за тези, които го съпровождат или за тези, с които той може да влезе в контакт по пътя за съдебната зала.
-От не малко значение е спестяването на разходи за специализиран транспорт, за санитари, спестяване на времето на вещите лица, които по начало работят в психиатричното заведение, в което ще бъде настанено лицето.
-Пациентът не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, не може да изразява валидно информирано съгласие, състоянието му може да се влошава бързо и да се изисква производството по задължително настаняване и лечение да започне в най-кратки срокове, поради което видеоконферентната връзка ще направи това възможно в случаи като природно бедствие, военно положение и други чрезвичайни ситуации, при които предвижването на пациента ще бъде затруднено.
-Първостепенната цел на производството по чл. 158 от Закона за здравето е да се помогне на болния и да се защити обществения интерес, ако неговото болестно състояние го застрашава. Тук целта е не да се накаже едно лице, а да му се помогне и да се предотврати извършването от него на престъпление.
{module title="Подобни статии"}
3. Аргументите на обратното становище, застъпвано от Главния прокурор и Висшия адвокатски съвет – становището против видеоконферентната връзка, са:
-Задължителното лечение е равностойно на лишаването от свобода и затова трябва да се спазват всички стандарти, приложими към последното. В подкрепа на този аргумент се изтъква решението на Конституционния съд, с което беше обявен за противоконституционен чл. 64, ал. 2, изр. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс – една разпоредба, аналогична с въпросната, според която обвиняемият може да участва в делото за определяне на мярка за неотклонение и дистанционно. В това решение КС наблегна на важността на правото на защита, което определи като основно неотменимо лично право на гражданите.
На този аргумент лекарите правят котрааргумент, че не бива да се поставя знак на равенство между производството по чл. 158 от Закона за здравето и това по чл. 64 НПК, предвид разликата в субектите, в предмета и целите на двете производства.-
-Видеоконференцията, продължават юристите, нарушава изискването за непосредствено впечатление на съдията от лицето, което се обезпечава само чрез реалното присъствие в едно и също помещение. Такова впечатление трябва да придобие и прокурорът. Непосредствената връзка между лицето, чието принудително настаняване се иска и другите участници в производството, е особено важна, като се има предвид особеното психическо и емоционално състояние на лицето, необходимостта в решаващия момент от неговия живот да се изключат всякакви възможности за натиск, изнудване, манипулация, възбуждане на страх и прочее влияния от трети лица. Едно такова въздействие няма как да се установи от съда поради липса на реален контакт с лицето.
-Виждането на Конституционния съд е че процесуалното право на защита има първостепенно значение за човека, чието право на свобода се решава от съда и като че ли то може да има по-голяма важност от защитаваното материално право.
-Друг аргумент е липса на достатъчно сериозни мотиви в законопроекта за допълнение на Закона за здравето в чл. 158, ал. 5. В тях било акцентирано върху затрудненията в транспортирането на лицето, което може да се намира в обострено състояние. Няма строго очертани критерии, кога може да се допуска дистанционно участие на пациента и кога на вещото лице.
-Като важен аргумент против видеоконферентната връзка се изтъква употребата на израза „или други форсмажорни обстоятелства“, който създава възможност за злоупореби или за едно неоправдано разширително тълкуване във вреда на пациента. Изобщо юристите изтъкват като аргументи за противоконституционност противоречието на законовата разпоредба със стандартите на правовата държава.
-Техническото средство, чрез което се провежда видеоконференцията, не може да гарантира свободното волеизявление на лицето, ограничаването на чиято свобода се решава в процеса; не може да гарантира, че лицето не се намира под физически или психически натиск.
4.Или ако трябва да се обобщи: Юристите в лицето на прокуратурата и адвокатурата са за обявяване на чл. 158, ал. 5, последното изречение, от Закона за здравето за противоконституционно поради нарушаване на основно право на гражданите – правото на процесуална защита; поради липса на справедлив съдебен процес; поради нарушаване на принципите на правовата държава и правната сигурност; нарушаване на свободата на гражданите и създаване на предпоставки за хаос и произвол в такава деликатна материя, каквато е процедурата по задължително настаняване на едно лице в психиатрично заведение. Юристите пледират за запазване на правото на пряк, реален и непосредствен контакт на съдията с пациента при дела за принудително лечение на лица с нарушено психично здраве, за неговото лично явяване и присъствие, за пряка, лична и физическа връзка между лицето, чието задължително настаняване и лечение се иска, с прокурора, неговия защитник, експерта и съдията.
5.Сблъсъкът между медици и юристи засяга въпроса, кое благо е по-ценно – животът и безопасността на обществото или правото на свобода и на гарантирана процесуална защита на лицето, подлежащо на задължително лечение. Става въпрос за основни и лични права на човека, които техническото средство – видеоконферентната връзка противопоставя и изтъква на преден план въпроса за тяхната градация. Наистина ли техниката като средство за комуникация в съдебното заседание е опасна и уврежда правата и интересите на лицата, принудително настанявани в лечебни заведения? За медиците животът е по-ценно благо от свободата, а за юристите – свободата и правото на личен живот се поставят на първо място. Последната дума има Конституционният съд.
6.Гореизложеното показва различната гледна точка на специалистите, които се грижат за здравето на гражданите и тези, за които най-важни са основните лични права на човека. А истината е някъде по средата, както винаги. Разумни аргументи се дават и от едната, и от другата страна. Едните са медицински, а другите – юридически. Не за първи път медицината се сблъсква с правата на гражданите, които тя счита, че ограничават оказването на медицинска помощ на нуждаещите се лица. В разглеждания случай обаче става дума за нещо трето – за една недобра, несъвършена правна норма, рожба на незряла законодателна мисъл. Просто добрият юрист, който създава закона, трябва да съобрази медицинските аргументи – особено състояние на пациента, което застрашава живота и здравето на околните; необходимост от бързо и неотложно вземане на медицински мерки, чиято особеност се характеризира с това, че те се предхождат от намесата на съдия. Медикът не е достатъчен, необходимо е да се произнесе и съдът. Това е един от малкото случаи, когато правото и медицината се съчетават и съвместно действат за постигането на общата цел. Ако има извънредно положение, военно положение, природно бедствие, а лицето трябва да бъде настанено незабавно в психиатрична клиника, ако не може да се обезпечи транспорт и придвижване до съдебната зала, ако това извънредно положение продължи дълго, дали не трябва да се използват предимствата на видеоконферентната връзка, която е допустима дори при лечение на соматични заболявания. Считам, е юридическите аргументи са пресилени и могат да навредят повече, отколкото да помогнат. Те са обосновани и разумни, но в една нормална обстановка, а напоследък ние виждаме, че класическата реалност, в която сме живяли досега, се променя и то не с месеци и седмици, а с дни. Трябва да има готовност за извънредните ситуации дори в сферата на задължителното психиатрично лечение. Затова е необходимо и КС да прояви разум и мъдрост и да не стане слуга на норми, които не са адекватни за някои нови моменти в нашата действителност и да чуе гласа и на медицинските специалисти, а да не се опиянява само от лъскавите юридически аргументи. Видеоконферентната връзка не заплашва правата на гражданите, а създава условия съдът да функционира и тогава, когато действителността му пречи.
Проф. д-р Поля Голева
{{module title="Абонамент"}}
{module title="Анкета"}