Три четвърти от българите биха потърсили възможност за трансплантация при нужда, но едва една трета биха дали съгласие за донорство на органи. Това показва социологическо проучване на агенция „Алфа рисърч”, платено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.
В резюмето на социолозите се казва, че напредъкът на съвременната медицина кара все повече хора да се доверяват на възможностите и успеха на трансплантациите, а понякога и да ги предпочитат пред други лечения. 74.1% казват, че ако им се наложи – на тях или на техен близък – биха търсили възможност да им бъде направена трансплантация. Едва 8% са категорични, че не биха прибягнали до подобна възможност.
Същевременно, към момента, 35.2% декларират съгласие да станат донор на органи при евентуален инцидент или злополука с фатален край. Аналогична е картината, когато въпросът се постави за съгласието близък починал роднина да стане донор на органи. 31.7% декларират подобно съгласие.
Внимателният анализ по социални групи показва няколко по-ясно изразени тенденции: Столичани (52%), хората с по-високо образование (49%) и жените (53%) са с близо 20 на сто по-склонни да дарят органи, отколкото средното за цялото население. Хората, които са разговаряли по тези въпроси също имат по-висока нагласа да станат донори – около 60 на сто, при средно 35%.
Основните притеснения на анкетираните е, че може да се злоупотреби със съгласието за донорство.
75% от анкетираните искат да знаят какви са гаранциите, че при възникнал инцидент с човек, декларирал желание да бъде донор, ще бъдат положение достатъчни усилия за спасяването му и няма да се злоупотреби със съгласието му, а 67.3% се интересуват от гаранциите, че органите ще бъдат използвани за нуждаещи се хора.Още за проучването тук.
{module Подобни статии}{module Анкета}
