Министерският съвет е внесъл в Народното събрание законопроект за ратифициране на устава на Асоциация „FoedusEuropean Organ Exchange“ - неправителствена организация, регистрирана в Прага-Чехия, специализирана в улесняването на обмена на органи, които по различни причини
(несъответствие в кръвната група, несъответствие в размера, антитела ...) не могат да бъдат трансплантирани на реципиенти в страната на произход. Foedus е създала компютърна платформа, в която държавите систематично предлагат органи и тъкани директно на националните координатори, които имат списъците на чакащите, нуждаещи се от трансплантация.
Тази организация е най-голямата наднационална група от този вид в света и допринася за развитието на трансплантационната медицина в Европа. В момента членовете на Foedus са десет държави: Чехия, Франция, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Обединеното кралство, Испания и Швейцария с общо 320 милиона жители.
Друга подобна наднационална организация за трансплантация е Eurotransplant, която за разлика от Foedus, работи с единен списък на чакащите, обединява 8 държави и население от 135 милиона жители.
В България дейносотите по трансплантация на тъкани и органи със закон са възложени на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Въз основа на Решение на Министерския съвет от 1 март 2023 г. ИАМН е внесла в Асоциация Foedus European Organ Exchange“ писмено заявление за членство.
На 8-ото годишно събрание на членовете на Асоциацията, проведено на 13 септември 2023 г., е обсъдено и единодушно подкрепено членството на ИАМН в Асоциацията. Задължението за заплащане на членски внос в размер 1000 евро годишно влиза в сила от годината на нотифициране.
Самият Устав на организацията, който ще бъде ратифициран от Народното събрание не е приложен в документите. Не го открихме и на страницата на фондацията.
Членството на България в неправителствената организация може да даде шанс на някои болни от страната, нуждаещи се от трансплантация, да получат органи от трупни донори от други държави. Основният проблем обаче си остава изключително малкия брой донори в нашата страна и членството в международни организации не може да го реши.
Причината за малкия брой на трупните донори не е в законодателството. Презумпцията на закона е, че всички пълнолетни български граждани са потенциални донори след смъртта им, освен тези, които изрично са се отказали приживе, като допълнително се иска съгласие на близките след смъртта.
Няма някакви религиозни или културни традиции, които да карат българите да се въздържат от това да дарят органи и тъкани след смъртта си или да дадат съгласие за даряване на органи и тъкани на починали техни родственици.
Основната причина за малкия брой трансплантации е в лошата организация на процеса.
В България има около 800 души, чакащи за трансплантация на органи, 90% от тях на бъбрек. През миналата година е имало едва 16 трупни донора, а от началото на тази година 2.
Повечето трупни донори са от няколко болници в страната. Въпреки, че във всяка областна болница има платен координатор по донорството, в половината от административните области с години не е регистриран нито един трупен донор. Изключително малък е броя на трупни донори от някои от най-големите болници в страната.
Ако ИАМН и МЗ съумеят да организират процесите по начин, по който това е направено в страни като Испания, Хърватия и др., тази листа на чакащи може да се стопи за няколко години. Това е и икономически изгодно, не само защото ще намали разходите за лечение, но и защото връща тежко инвалидизирани хора към нормален, активен начин на живот. Ако не се промени организацията, членството ни в международни организации няма да промени почти нищо.
