ПОЛИТИКА

ГЕРБ и ДПС бламираха бюджета на НЗОК. Ето защо.

ГЕРБ и ДПС бламираха бюджета на НЗОК. Ето защо.

Постоянната комисия по здравеопазване на Народното събрание отхвърли проекта на закона за бюджета на здравната каса за 2024 година. От съобщението в медиите се разбира, че основен аргументите на депутатите от ГЕРБ и ДПС да не подкрепят бюджета

(внесен от тяхното некоалиционно Правителство) е предложеното с Преходните и заключителни разпоредби, изменение на Закона за здравното осигуряване, според което, лекарствата за онкоболни вече ще се закупуват по централизирана процедура от самата НЗОК, а не както до сега от всяка болница.
Предисторията на този проблем е дълга.
В продължение на десетилетия, лекарствата за  онкоболни се договаряха, чрез търг от Министерството на здравеопазването. Тъй като тържната процедура изисква фиксиране както на цена, така и на количество, всяка година хиляди болни оставаха без животоспасяващи лекарства, поради изчерпване на договорените количества. Недостигът на лекарства тогава беше причина за завеждане на първия колективен иск от пациенти срещу държавата, заради дефицитаа на медикамента Херцептин, прилаган за рак на млечната жлеза.  
Едва през 2010 година най-после бе направена промяна в закона и заплащането на онкомедикаментите беше прехвърлено на НЗОК. Очакванията и нагласите тогава бяха да се разпише процедура подобна на тази за лекарствата за домашно лечение, за които касата определя ниво на ремибурсиране и договаря с производителите на лекарства цени, без да има лимит на количествата, както при обществените поръчки. Така се запазва предимството на центализирано договаряне, с което се постигат по-ниски цени, но вече няма лимит на доставените количества, тоест няма болни да остават без лекарства. 
Вместо това обаче, Парламентът (тогава доминиран от ГЕРБ) прие друга процедура - всяка болница сама да договаря цените на лекарствата с дистрибутори, а НЗОК да им възстановява направените разходи. В резултат на това получихме вместо една, десетки обществени поръчки. Болниците договаряха най-различни цени, някои с разлика в пъти за един и същи медикамент, а касата безропотно плащаше фактурите, без да може по никакъв начин да повлияе на процеса. В допълнение, разликите в цените отвориха и широко вратите за реекспорт на медикаменти, което пък доведе до дефицит на някои от тях. Това продължи повече от едно десетилетие. Липсата на възможност за контрол от НЗОК, доведе дори до това, касата да плаща за една и съща опаковка на две или дори три болници, а след това същата да се реекспортира в чужбина – детайлно показано в разследването на Валя Ахчиева.
През месец август тази година по предложение на депутати от ГЕРБ и ПП-ДБ се прие поправка на закона, според която НЗОК ще заплаща на всички болници най-ниската цена, договорена от която и да е от тях. Решение, чиято последица можеше да доведе само до това, да остави масово болните без лекарства, защото болниците не могат да ги купуват на загуба, поне не дълго време. Един месец по-късно и вносителите на поправката го разбраха и сами предложиха отмяната ѝ. 
И така, стигаме до днешния ден. Четиринадесет години и няколко стотин милиона лева по-късно, най-после НЗОК предложи правилното решение на проблема и то е на път да бъде бламирано от същите, които го създадоха. 
Защо в случая е въпрос с понижена трудност. 
Всеки, стига да не е много наивен или предубеден, може да си отговори. 
Д-р Стойчо Кацаров


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии