ПОЛИТИКА

Какво поражда агресията в отношенията лекар – пациент?

Какво поражда агресията в отношенията лекар – пациент?

Периодично темата за агресията в отношенията между медици и пациенти влиза в новините, правят се някакви обсъждания, понякога се вземат някакви мерки, без видим резултат, засега.

Тази седмица такава дискусия бе организирана от Българската болнична асоциация с подкрепата на Фондация Америка за България. Конкретен повод за провеждането ѝ е не само нарастващия брой сигнали за агресия между медици и пациенти, но и внесен законопроект, с който се описват задължения на пациента, една от далечните цели, според самите вносители, е да направи медиците по-малко уязвими за водене на дела за непозволена увреда срещу тях.
Преди няколко години продължителните обсъждания на темата доведоха до промяна в Наказателния кодекс и приравняването на санкциите за агресията срещу медиците с това на полицаите. Няма данни случаите на агресия да са намалели оттогава.
Оплаквания от агресивно поведение, обаче не са само на медици от агресивни пациенти. Често чуваме и обратното. Някои пациенти дори описаха влизането си в болница с израза „отиваме на война“.
Тези отношения не са само етичен проблем Те влияят негативно върху медицинска помощ, като цяло, защото медицината се основава на доверието между лекаря и пациента.

Какви са възможните причини за тази необичайна агресия в отношенията?
Обяснение може да бъде търсено в много посоки. Някои обвиняват медиите и Интернет, други доплащането, трети образованието и възпитанието, четвърти културата и др. Във всяка от изброените причини за агресия може да се намери основание, но не и цялостно обяснение на явлението
Медиите, в това число Интернет не могат да са източник на проблема. Доколкото разпространяват мнението на хората до други хора, те могат да усилят дадена тема, но първоизточникът винаги са хората, в техните конкретни отношения.
Образованието сигурно има своята роля, но тя също едва ли е решаваща – добри и лоши хора има и сред образованите и сред необразованите, даже не е сигурно сред кои от тях са повече.
Културата на обществените отношения, която се формира с поколенията, несъмнено играе роля. Ние виждаме агресия не само в медицината – виждаме я навсякъде около нас –на стадиона, на улицата, в магазина, в училището дори. Само че, каквото и да е нивото на агресия в обществото, последното място, на което тя би могла да се изяви е медицината.
Погледната през призмата на хуманизма, етиката в медицината е много по-близо до религията, отколкото която и да е друга човешка дейност.
Защо един пациент, който отива при лекаря, за да премахне болката му, ще бъде агресивен към този, който му помага? Защо един медик би бил агресивен към своя пациент, когото лекува и да не забравяме, благодарение на когото изкарва прехраната си? Няма логика!
Няма логика, ако тези човешки отношения се развиват по естествен път. Ако обаче същите са повлияни и изкривени в резултат на неблагоприятна външна намеса, те могат да се променят.

В наследената от комунистическата държава система на здравеопазване тип Семашко, лекарите и лечебните заведения бяха организирани, като част от държавната администрация. Административните отношения не са равонопоставени. Те са властнически отношения, а там където има отношения власт - подчинение има и условия за противоречия. Овластеният лесно може да злоупотреби с властта си, а недоволството на подчинения, при липса на друга възможност за противодействие, може лесно да се превърне в агресивно поведение, особено когато са налице културни, образователни и други предпоставки за такъв тип поведение.

За разлика от административните отношения, при свободния пазар, отношенията между доставчика и потребителя на услугата са равнопоставени. В една търговска сделка не може да има противопоставяни и агресия, защото сделката се реализира само, ако интересите и на доставчика и на потребителя са задоволени.



През 2000 година страната ни извърши реформа на здравната система, която да я направи повече пазарна, отколкото административно регулирана. За съжаление в последващите две десетилетия, вместо да се надгради над постигнатото, като се стимулира честната конкуренция и свободният избор, организацията на здравната система постепенно деградира и отношенията между участниците все повече заприличват на тези, характерни за административно регулираните системи. Свободният избор и конкуренцията са все по-ограничени в резултат на безбройни регулации. Днес имаме централно администрирана система и явно облагодетелстване на едни за сметка на други участници на пазара с помощта на самата здравна администрация. Пациентът е ограничен в свободния си избор, но не и в размера на доплащането – едно от най-високите в ЕС.

Отказът от свободния пазар и връщането към централно планирана здравна икономика променя и отношения между медиците и пациентите. Централно администрираната система с псевдопазар и ограничена свободана избор е основният източник на противопоставяне, конфликти и агресия между участниците в системата на здравеопазване.

Нормализацията на отношенията медици-пациенти няма да се се постигне с въвеждане на нови санкции, задължения и ограничения, за който и да е от участниците в нея. Напротив такъв подход ще засили противопоставянето и недоверието. Неуспехът да се спре агресията с промените в Наказателния кодекс е последното доказателство, че подходът трябва да е друг.
Нито лекарят нито пациентът се нуждаят от специални мерки за защита на единия от другия. Това, от което се нуждаят, е свобода да следват своите интереси. Тази свобода се постига с честна конкуренция и по-малко регулации, повече пазар и по-малко администриране.
Д-р Стойчо Кацаров


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии