Попитах Българската агенция за инвестиции (БАИ), относно размера на чуждестранните инвестиции в сектор „Здравеопазване“ през 2024 и 2025 г. Отговорът не ме изненада, но вече официално може да го потвърдя.
Според справката, към юли 2025 г. не са сертифицирани чуждестранни инвестиционни проекти в сектор „Здравеопазване“ за посочения период.
Защо чуждестранните инвестиции са изключително важни за икономиката на една страна?
1. Приток на капитал: Те осигуряват допълнителни финансови средства, които могат да бъдат използвани за разширяване на предлаганите медицински услуги, модернизиране на лечебната инфраструктурата и стартиране на нови проекти. Това е особено важно за развиващи се икономики, като нашата, където местният капитал може да е недостатъчен.
2. Създаване на работни места: Новите инвестиции водят до откриване на нови лечебни заведения или разширяване на съществуващите или модернизацията им, което пряко създава нови работни места. Това намалява безработицата и подобрява стандарта на живот.
3. Трансфер на технологии и ноу-хау: Чуждестранните компании често носят със себе си модерни технологии, управленски практики и специализирано ноу-хау. Това допринася за повишаване на производителността, иновациите и конкурентоспособността на здравната икономика.
4. Увеличаване на износа и подобряване на търговския баланс: Чуждестранните инвеститори могат да създават продукти и услуги, които са конкурентоспособни на международните пазари, което води до увеличаване на медицинския туризъм, а това подобрява търговския баланс на страната и може да доведе до по-големи валутни резерви.
5. Повишаване на конкуренцията и ефективността: Навлизането на чуждестранни компании стимулира конкуренцията на вътрешния пазар, което често води до подобряване на качеството на медицинските услуги, намаляване на цените и повишаване на ефективността.
6. Развитие на човешкия капитал: Чуждестранните инвестиции често включват обучения и развитие на умения за местната работна сила, което повишава квалификацията на кадрите и общото ниво на човешкия капитал в страната.
7. Принос към държавния бюджет: Чуждестранните компании плащат данъци и такси, което увеличава приходите в държавния бюджет. Тези средства могат да бъдат използвани за финансиране на обществени услуги като обществено здравеопазване, образование и инфраструктура.
8. Подобряване на международния имидж: Привличането на значителни чуждестранни инвестиции е показател за стабилна и привлекателна икономическа среда, което подобрява международния имидж на страната и може да привлече още повече инвестиции.
В контекста на българското здравеопазване, липсата на сертифицирани чуждестранни инвестиции, както е видно от отговора на БАИ, е индикатор за пропуснати възможности за модернизация, приток на нови технологии и подобряване на качеството на услугите в сектора.
Какво означава „липса на сертифицирани инвестиции“?
Важно е да се разбере, че отговорът на Българската агенция за инвестиции се отнася конкретно до сертифицирани инвестиционни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите.
Законът предоставя стимули и облекчения за определени инвестиции, които отговарят на конкретни критерии (размер, сектор, създаване на работни места и др.). Самите инвестиции се разделят на Клас А, Клас Б и Клас В. Първите два класа се отнасят за по големи инвестиции, а Клас В за инвестиции в общински мащаб. Трябва да се има предвид, че минималните изисквания дори към „големите“ инвестиции в хуманното здравеопазване далече не са високи – те са 2 милиона лева за Клас А и 1 милион лева за Клас Б. Това е цената на един или два нови апарата от типа ЯМР, скенер, ангиограф. Минималните изискванията за сертифициране на инвестиция Клас В са дори по-ниски и се определят с наредба на съответния общински съвет.
Самия процес на сертификация не е сложен, бюрократичните изисквания са сравнително лесно изпълними и не могат да обяснят сами по себе си липса на сертифицирани инвестиции.
Липсата на сертифицирани проекти не означава непременно, че няма абсолютно никакви чуждестранни инвестиции в здравеопазването в България. Тя по-скоро показва, че:
• Няма мащабни чуждестранни инвестиции, които да имат стратегическо значение за сектора на здравеопазването. Ако има чуждестранни инвестиции, те са по-малки по обем и не подлежат на сертифициране, или пък е инвестиция в собствена фирма, за която инвеститорите не се нуждаят от облекчения за да се налага да я сертифицират.
• Инвеститорите не намират достатъчно привлекателни условия, дори със стимулите по ЗНИ, за значителни вложения в българското здравеопазване.
Възможни интерпретации и изводи за липсата на инвестиции:
1. Липса на доверие или предвидимост в страната: Нулевите сертифицирани инвестиции могат да бъдат сигнал за липса на достатъчно доверие от страна на чуждестранните инвеститори в българската здравна система или общата икономическа и политическа предвидимост в страната. Фактори като регулаторна среда, правна стабилност, корупция и липса на прозрачност могат да отблъскват сериозни инвеститори.
2. Непривлекателност на сектора за чужди инвестиции: Въпреки нуждата от инвестиции в здравеопазването, секторът може да не се възприема като достатъчно доходоносен или с ясни правила на играта от чуждестранна гледна точка. Проблеми като липсата на медицински сестри, застаряващи лекари, липса на стимули за модернизация, свръхрегулация, лимитиране на дейностите, нечестна конкуренция, хронично недофинансиране, които могат да са възпиращи фактори.
3. Административни пречки и бюрокрация: Възможно е процедурите по сертифициране и стартиране на бизнес в България да са твърде сложни и времеемки, което да обезкуражава потенциални инвеститори, дори и да имат интерес.
4. Специфични предизвикателства в здравеопазването: Сектор „Здравеопазване“ е силно регулиран и специфичен. Чуждестранните инвеститори може да срещат трудности с навигацията в сложната нормативна уредба, което да ги кара да избягват мащабни вложения.
Какво трябва да се направи?
Липсата на сертифицирани чуждестранни инвестиции в здравеопазването е тревожен сигнал, който изисква внимание от страна на държавата. За привличането на такива инвестиции са необходими комплексни мерки:
• Подобряване на бизнес средата: Намаляване на административната тежест, повишаване на прозрачността и борба с корупцията.
• Реформи в здравната система: Осигуряване на стабилно финансиране, повишаване на качеството на услугите и създаване на ясни правила за пазарно участие и честна конкуренция, както между лечебните заведения, така и между осигурителите – премахване на монопола на НЗОК.
• Активна комуникация и маркетинг: Българската агенция за инвестиции и други държавни институции трябва активно да представят възможностите за инвестиции в здравеопазването, да разясняват предимствата на ЗНИ и да предлагат индивидуални консултации на потенциални инвеститори.
• Анализ на конкурентните предимства: Идентифициране на специфични области в здравеопазването, където България има потенциал да привлича чуждестранни инвестиции (напр. медицински туризъм, високотехнологични услуги, рехабилитация).
В заключение, отговорът от БАИ е не просто констатация, а важен индикатор за състоянието на инвестиционния климат в сектора „Здравеопазване“. Тази ситуация изисква задълбочен анализ на причините за липсата на инвестиции и предприемането на целенасочени действия за подобряване на инвестиционната среда и привличане на капитал, който е жизненоважен за развитието и модернизацията на българското здравеопазване. Това не е задача само на агенцията, но преди всичко на Правителството и Народното събрание.
Д-р Стойчо Кацаров
