Министерският съвет е качил за обществено обсъждане проект на закон за изменение на Закона за обществените поръчки, който ще задължи частните болници да правят обществени поръчки.
Това е N-тия пореден опит за промяна в закона. От 2014 година насам, почти всяка година се внася подобно предложение за частните болници, което в крайна сметка не се приема.
В мотивите на вносителя четем, че „директивите в областта на обществените поръчки не предвиждат разграничение между субектите, които отговарят на условията за публичноправна организация, основано на формата на собственост. Доколкото не се поставя под съмнение въпросът, че и частните лечебни заведения са създадени в обществен интерес, то и тези, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и/или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, следва да прилагат закона, независимо от собствеността на капитала.“
В мотивите се цитира становище на ЕК от 24 април тази година, според което Комисията не приема българската мярка за транспониране, която предвижда, че лечебните заведения, когато в по-голямата си част се финансират от НЗОК, се изключват от прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки единствено поради това, че са 2/3 частна собственост и поради това функционират при „нормални пазарни условия“, имат търговски или промишлен характер и понасят собствените си загуби.
Министерският съвет предлага следният нов текст на закона:
„Публичноправна организация е и лечебно заведение по чл. 36-37 от Закона за лечебните заведения, което е финансирано с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации.“
Дефиницията в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 26 февруари 2014 година е следната:
„публичноправни организации“ означава организации, които имат всички изброени по-долу характеристики:
а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер;
б) имат правосубектност; както и
в) финансират се в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;
Съдът на Европейския съюз дава допълнително тълкуване:
Организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат от извършването на дейността си, не следва да се счита за „публичноправна организация“, тъй като нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на които е създадена или има задача да задоволява, имат промишлен или търговски характер.
Частните болници не са публичноправни организации, защото:
Дейността им има търговски характер (регистрират се по търговския закон).
Действат в нормални пазарни условия – конкурират се по между си и с останалите лечебни заведения за привличането на пациенти.
Заплащането на дейността им не е на база бюджет, а на база извършени и отчетени медицински дейности при пазарни условия – ако никой пациент не избере да се лекува при тях, нама да получат и една стотинка финансиране.
Частните болници се стремят се към печалба и могат да разпределят дивидент на собствениците
Частните болници сами понасят загубите си. За това не е вярна тезата на Правителството, че собствеността няма значение!
Дейността им не е насочена към задоволяване на нужди от обществен интерес, доколкото не лекуват обществото, а отделния индивид.
Всичко това е казано вече много пъти.
Очевидно е, че или България не може да обясни на ЕК статута на нашите болници или комисарите не си правят труда да вникнат в това, което им се обяснява.
Какви ще са последиците, ако въпреки неопровержимите аргументи Народното събрание, задължи частните болници да правят обществени поръчки?
1. Забавени с няколко месеца доставки на консумативи, материали, лекарства и др.
2. Назначаване на допълнителна администрация
В съвкупност, двете водят до оскъпяване на услугата, а разликата ще бъде платена от потребителя, в случая пациента.
Малко отклонение за финал на тази статия.
Известно е, че политическите партии получават субсидия от бюджета на базата на броя получени гласове на последните парламентарни избори. Те покриват изцяло критериите за публично-правни организации:
Партиите не са частна собственост.
Дейността на партиите няма търговски характер.
Партиите не не са пазарни субекти и не се регистрират по търговския закон.
Заплащането на дейността им е на база годишна бюджетна субсидия, без оглед на дейността.
Политическите партии не се стремят към печалба и не могат да разпределят дивидент.
Дейността на политическите партии е насочена към задоволяване на нужди от обществен интерес.
Така че, ако някой трябва да прави обществени поръчки, това са политическите партии, а не частните болници.
Д-р Стойчо Кацаров
