Депутати от ПГ на Продължаваме промяната – Демократична България са внесли в един ден два законопроекта за изменение на Закона за здравето.
В първият от тях се въвеждат нови регламенти, свързани с Националната здравно-информационна система (НЗИС).
Въвежда се задължение за лечебните заведения за вписване на всяка извършена медицинска дейност.
Въвежда се задължение, НЗОК да предаде всички свои здравни записи, които да бъдат въведени в НЗИС.
Информираното съгласие на пациента за лечение вече ще се удостоверява с електронен подпис или по друг начин, определен с наредба. Сериозен дефект на законопроекта, обаче е липсата на текстове, които да регламентират даването на съгласие от пациента за вписване на здравните му данни в НЗИС, заличаване на данните или ограничаване на достъпа до тях. Не са засегнати също възможностите за достъп на пациента до техните данни и условия за оторизация на достъпа на трети лица. Като цяло законопроектът не регламентира достъпа до данните в НЗИС, което продължава да бъде едно от слабите места на информационната система.
Създава се механизъм за контрол на софтуера на НЗИС. Недостатък на проекта е, че този контрол не е външен, а ще се извършва от министъра на здравеопазването, който е собственик и администрира НЗИС – с други думи ще контролира сам себе си.
Графиците на медицинските специалисти в лечебните заведения също ще бъдат въвеждани в НЗИС, което излиза извън целите на НЗИС, защото е информация, която по никакъв начин не засяга здравните записи, но може да се използва за цели нямащи нищо общо със здравната система.
Законопроектът не засяга въпросите, свързани с интероперабилността на данните в рамките на Европейския съюз.
Вторият проект за изменение на Закона за здравето е внесен същия ден, от същите народни представители. В него се предлага регламентирането на оказването на медицинска помощ отдалечено.
Спорно е дали медицинските дейности, извършвани отдалечено се нуждаят от специален регламент, доколкото това са вече регламентирани дейности, а разликата е, че се извършват от разстояние с помощта на ИКТ. Например, принципите на информирано съгласие на пациента си остават същите, независимо дали дейността е непосредствена или отдалечена.
На следващо място, дори там, където е необходимо разписване на нови правила, би било по-добре те да не се вписват в закон, защото скоростта на развитие на технологиите ще води до честа промяна на закона.
Напълно ненужно е създаването на още един регистър – на лечебните заведения, които оказват медицинска помощ отдалечено. Лечебните заведения така или иначе са регистрирани и не е необходимо вписване в регистър, за това че използват в дейността си информационни технологии.
