ПОЛИТИКА

Прекомерна и погрешна държавна намеса поражда проблемите със спешната помощ

Прекомерна и погрешна държавна намеса поражда проблемите със спешната помощ

Д-р Стойчо Кацаров даде интервю за телевизия БТВ по повод оплаквания на множество граждани от огромни опашки пред единствения кабинет по уши нос гърло в София, който е работел по време на новогодишните празници.

„Ако в София има един спешен кабинет по УНГ, колко има в по-малките градове? Не за пръв път се стига до такъв казус и проблемът със спешната помощ не касае само кабинетите по УНГ, каза за БТВ, д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ. Според него това не е нормално и причината да се стига до такова напрежение по празниците е в държавната намеса.

„Ще ви дам пример: Всички хранителни магазини работеха по Коледа и Нова година и хората пазаруваха. Тяхната потребност за храна беше задоволена – без опашки, без чакане и без напрежение“, посочи още д-р Кацаров. Въпросът е „защо друга потребност, не по-малко важна – да получиш медицинска помощ, се оказва незадоволена?“

Разликата между хранителните магазини и болниците е, че първите оперират на свободния пазар и работят, следвайки своя интерес - никой не ги принуждава да работят по Коледа и Нова година. В здравеопазването обаче държавата се е намесила – тя е написала едни правила за начина на предоставяне на медицинска помощ, създала е погрешна организация и заплащане на трудаи резултатът на тази държавна намеса е дефицит на предлагането на медицинска помощ. Той е категоричен, че вината за проблемите със спешната помощ по празниците е на държавата.

Един от проблемите е лисата на спешни приемни отделения в повечето болници. Държавата се опита да ликвидира общинските болници, като им ограничи финансирането. За тази цел, сключването на договор с НЗОК по скъпоплатените клинични пътеки бе обвързано с наличие на спешно приемно отделение. За да не могат общинските болници да разкрият такива отделения, изискванията към тях бяха силно и ненужно завишени. В резултат освен, че болниците не можах да да сключат договори да скъпоплатените клинични пътеки болните останаха без достъп до спешна помощ. „Едно от решенията е да се занижат тези критерии, за да могат повече болници да разкрият спешни отделения.

Въведохме изискване личните лекари да работят по 24 часа. После им дадохме пари за това, които пари те предоставят на други, за да работят вместо тях. Много от пациентите обаче, не само не знаят къде се намира тази неотложна помощ, но дори не знаят, че съществува. Това също може да се промени. Не е сложно, системата може да се трансформира за няколко месеца.

Вижте във видеото какви още решения на проблема с недостига на спешни медици даде той.

 


 


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин.

Можете също да споделите статията в социалните мрежи и да я коментирате там. Така помагате информацията да стигне до повече хора.

Право

В портал за обществени консултации е публикуван проект на наредба за нов медицински стандарт по...

Председателят на УС на ЦЗПЗ, д-р Стойчо Кацаров се е обърнал към Върховния административен съд с...

Заплаха за съдебен процес ЕК съобщи, че е взела решение да започне съдебна процедура срещу...

Министерския съвет е внесъл в народното събрание законопроект на за изменение и допълнение на...

Съборът на Българския лекарски съюз се събра да одобри нов Национален рамков договор за 2026-2028...