Пет пациентски организации се обявиха против предложените за обществено обсъждане промени в наредбата за основния пакет. Публикуваме цялото прессъобщение:
На 20.09.2025 г. в портала за обществени консултации беше качен проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с обявен период за обществено обсъждане до 03.10.2025 г.
В Приложение №7 към чл. 1 на тази наредба са изброени различните Амбулаторни процедури (АПр), които са част и от Националния рамков договор (НРД). Повече от пет години съществува в настоящия си вид Амбулаторна процедура №43 - „Специфични изследвания при пациенти с онкологични
заболявания“, която остава практически неизползваема и до момента няма нито един пациент, чиито биомаркерни тестове да са били осъществени чрез тази АПр.
Поради това многократно, включително и през 2025 г. не само ние, а и още 15 граждански организации сме изразявали позицията си, че за да може по тази АПр да се назначават изследвания, тя трябва да има добре разписан и много ясно структуриран алгоритъм за кои видове рак какви изследвания ще се покриват в зависимост от това какви са изискванията за приложението на даден вид прицелна (таргетна) или имунотерапия. Редица публични изяви на водещи в България медицински специалисти подкрепиха нашите искания.
Ние, представителите на пет граждански организации, за пореден път изразяваме своята категорична позиция, че предложените сега в Наредба №9 от 2019 г. промени на Министерството на здравеопазването (МЗ) са изцяло козметични и по никакъв начин не решават проблема с достъпа на онкопациентите до биомаркерна туморна диагностика.
Внесохме официално становище до министъра на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов, в което настояваме за адекватна промяна в АПр №43, както и за отпадане на новопредложената АПр №50, която създава нови неравенства, ограничава достъпа до описаните в нея молекулярно-генетични изследвания само до тесен кръг пациенти и създава хаос в нормативната уредба.
България остава единствената държава в ЕС, в която тези жизненоважни изследвания не се финансират от бюджета на НЗОК. В резултат, хиляди пациенти се изправят пред избор - или да заплатят между няколкостотин и няколко хиляди лева за биомаркерно изследване, или изобщо да не получат най- подходящото лечение.
Защо настояваме за промени?
Биомаркерната диагностика е неразделна част от съвременното онкологично лечение. Тя позволява да се определи дали конкретна таргетна или имунотерапия е подходяща за конкретния пациент. Липсата й води до неправилно и/или неподходящо лечение, по-чести хоспитализации и по-високи разходи за системата, а навременната и точна диагностика спасява животи и оптимизира публичния ресурс.
Настояваме МЗ и НЗОК да осигурят реален и равен достъп до всички клиничнозначими предиктивни и прогностични биомаркери, така както това вече се прилага при хематологичните заболявания (чрез АПр№27).
Създаването на нова АПр №50, ограничена само до молекулярно-генетични NGS-базирани тестове, ще доведе до дискриминация и ще лиши огромна част от пациентите от възможността за правилна и навременна диагностика.
Много от най-често използваните имунотерапии изискват имунохистохимични изследвания (напр. PD-L1, ALK, EGFR), които не попадат в обхвата на методиката от АПр №50 и остават без никакво финансиране. Това е не само медицински, но и тежък етичен проблем.
Нашето искане
Ние настояваме:
• НЗОК да започне заплащане на всички видове биомаркерни изследвания, а не само на ограничен вид и брой NGS-базирани тестове;
• Да се приложи единен стандарт за финансиране и контрол, както е във всички останали държави от ЕС;
• Да се приеме работещият вариант на текст за изменение на АПр №43, предложен от нас и разгледан в рамките на създадената от МЗ работна група, създадена със заповед РД-02- 157/13.06.2025 г..
Навременната и правилна диагностика е въпрос на шанс за живот, а не на каприз или привилегия. Тя спестява средства на системата, предотвратява появата на странични ефекти от прилагането на неподходяща терапия и дава възможност на пациента да получи най-ефективното лечение още в самото начало.
Недопустимо е в 21 век и при огромния напредък в лечението на онкологичните заболявания с най- съвременни таргетни терапии, в България заради липса на адекватна биомаркерна туморна диагностика да продължават да умират хора.
Боряна Ботева, Председател на УС на СРБЗ,
Пламен Таушанов Председател на УС на БАЗП,
Антоанета Тончева, член на УС на Сдружение „Общност МОСТОВЕ“,
Гергана Богданова, Управител на Фондация „Нана Гладуиш - една от 8“
Евгения Александрова, Председател на УС на АПОЗ
