Няма спор и до сега, че пациентът има право да получи копие на всички медицински документи, свързани с неговото лечение. Споровете възникваха, заради това, че много болници поставиха такса за такава услуга, която в някои случаи достигаше абсурдни размери, например 10 лева на страница.
Обикновено искането на копие на документацията е свързано с недоволство от медицинското обслужване и желанието на пациентите да потърсят правата си по съдебен ред. Някои болниците използваха таксата, като бариера срещу такива искания и формален повод да не предоставят документите.
С Решение № 1615 от тази година на Върховният административен съд постановява, че болниците са длъжни да предоставят копие на медицинската документация при поискване от пациента безплатно, когато това е първо копие. За втори и следващо копие болниците имат право да поискат заплащане за услугата.
Делото е образувано по жалба на пациент, който е поискал от болницата, като субект на данни по чл.4, §1 от Общия регламент за защита на данните (ОРЗД), да му предостави безплатно „История на заболяването“. Лечебното заведение е администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от ОРЗД е отказало да предостави документите безплатно.
Пациентът е обжалвал отказа пред Административен съд Пловдив
Според АС- Пловдив при даденото разрешение на спорния въпрос в т.59-т.61 от решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22, признатото на субекта на данни право да получи безплатно първо копие на неговите лични данни, които се обработват не е абсолютно, а българското вътрешно законодателство (чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, чл. 322, ал. 2 от НРД-2023г., чл. 1, ал. 3 от Наредбата за административно обслужване) допуска възможността за заплащане на такси за административни услуги, извършвани от лечебното заведение, каквото искане за услуга е това на жалбоподателя за предоставяне копие на медицинската документация.
Върховният административен съд отменя това решение, като неправилно.
В решението се отбелязва, че ако болницата претендира, че вече е издала първо безплатно копие (каквото се твърди за епикризата), то в тежест на болницата, а не на пациента е да докаже, тези свои твърдения.
На следващо място в решението се посочва, че това, че медицинските документи в електронен вид са подадени и са налични в Националната здравно-информационна система и достъпни за пациента там, съгласно ал. 2 на чл. 425 от НРД не е от значение в случая, защото се касае за упражняване право на субекта на данни, произтичащо пряко от ОРЗД, за осъществяване на което право са приложими разпоредбите на Регламента, задължаващи администратора на лични данни при поискване да предостави исканите лични данни във вид, форма, и по начин съобразно установените в Регламента правила. Дори пациентът да е получил достъп до своите медицински документи по друг ред и от друг администратор на лични данни, това не е основание за отказ на болницата да ги предостави.
В мотивите си съдът се позова и на практика на Съда на европейския съюз включително. Това са съдебни решения С – 487/21 и С- 307/22.
Самият Регламент и решенията на Съда на Европейския съюз са задължителни и с пряко приложение, а Регламентът се прилага с предимство при противоречие с вътрешни правни норми, съгласно Конституцията и Договора за функциониране на Европейския съюз.
За да обобщим, ще изложим тълкуването на Съда на Европейския съюз по дело С-307/22.
1. На въпроса, дали болницата е длъжна да предостави безплатно първо копие на медицинските документи съдът постановява:
„Член 12, параграф 5 и член 15, параграфи 1 и 3 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че администраторът е длъжен да изпълни задължението за безплатно предоставяне на субекта на данни на първо копие от личните му данни, предмет на обработване, независимо какво е основанието за това искане.“
2. На втория въпрос, дали може националното законодателство, прието преди влизането в сила на този регламент, което възлага пациента да плати разходите за първо копие на неговите лични данни, предмет на обработване, съдът постановява:
„преследването на целта за защита на икономическите интереси на лекуващите лекари не може да обоснове мярка, която поставя под въпрос правото да се получи безплатно първо копие“.
„Член 23, параграф 1, буква и) от ОРЗД не позволява да се приеме национално законодателство, което, за да защити икономическите интереси на администратора (лечебното заведение), възлага в тежест на субекта на данни (пациента) разходите за първо копие на неговите лични данни, предмет на обработване.
3. На третия въпрос, дали в контекста на отношенията между лекар и пациент правото да се получи копие от личните данни, които са предмет на обработване, предполага предоставянето на субекта на данните на пълно копие на документите, съдържащи се в медицинското му досие, които съдържат неговите лични данни, или само копие от тези данни като такива, съдът постановява:
„Поради чувствителността на личните данни, свързани със здравословното състояние на физическите лица, законодателят на Съюза е извел на преден план необходимостта достъпът на последните до съдържащите се в медицинското им досие данни да се представя на същите възможно най-пълно и точно, но и разбираемо.“
„Що се отнася до резултати от прегледи, становища на лекуващите лекари и проведени лечения или извършени операции, по отношение на пациент, които по правило включват множество технически данни, дори изображения, предоставянето на просто резюме или компилация от страна на лекаря на тези данни с цел представянето им в синтетична форма, би могло да създаде опасност някои релевантни данни да бъдат пропуснати или възпроизведени неправилно или във всеки случай да затрудни проверката на тяхната точност и изчерпателност, както и разбирането им от пациента.“
Заключение:
Общия регламент за защита на данните, практиката на Съда на Европейския съюз, а вече и на Върховния административен съд еднозначно определя, че всеки пациент има право да получи БЕЗПЛАТНО първо копие на цялата налична медицинска документация, свързана с неговото лечение. Лечебните заведения нямат право да изискват заплащане за това, независимо от основанията, на които пациентът е поискал копието. Те биха могли да поискат такса за второ и последващи копия, ако такива бъдат поискани.
