Днес ще ви припомним за едно Тълкувателно решение на ВКС, което дава яснота за характера и правната същност на лекарската професия. Решението също отговаря на въпроса, дали дейността на лечебните заведения и лекарите по лечение на болни, може да се определи, като публична функция, каквато е дейността на държавните органи и обществени организации.
Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. на Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) е фундаментално за изясняване на наказателноправния статут на лекарите в България. Решението отговаря на ключовия въпрос: Дали лекарят, който не изпълнява ръководни функции или такива по управление на чуждо имущество, е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" от НК?
Контекст на противоречивата практика
Преди издаването на Тълкувателното решение е налице противоречива съдебна практика. Две основни групи становища се сблъскват:
1. Първо становище (Отрицателно): Лекарите в лечебни заведения, регистрирани по Търговския закон, не са длъжностни лица, тъй като тяхната дейност не е свързана с функционирането на държавната власт, държавната администрация или упражняването на публични функции.
2. Второ становище (Положително): Лекарите са длъжностни лица, тъй като изпълняват ръководна работа в юридическо лице или защото държавата им е предоставила изпълнението на ангажименти, свързани със здравната политика. Това ги прави годен субект на престъпление по чл. 301 НК (подкуп).
Основните изводи на ВКС
ВКС, ОСНК, приема първото становище и дава еднозначен отговор: Редовите лекари не са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "б" от НК.
1. Дефиниция на Длъжностното лице (Чл. 93, ал. 1, б. "б" НК)
ВКС изследва дали дейността на редовия лекар отговаря на някой от лимитативно изброените критерии за длъжностно лице, а именно лице, което изпълнява:
• Ръководна работа;
• Работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество;
• Публични функции.
2. Опровергаване на критерия "Ръководна работа"
ВКС категорично отхвърля, че пряката лечебна дейност на лекаря е "ръководна":
• Тя не съдържа характеристики на стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност.
• Отношенията лекар-пациент не са изградени на базата на власт и подчинение, тъй като пациентът е равнопоставен субект, чрез информираното съгласие.
• Аргументът за ръководни функции над медицинската сестра се отхвърля като несъстоятелен и водещ до абсурдното заключение, че и медицинската сестра е длъжностно лице.
3. Опровергаване на критерия "Публични функции"
Критично за решението е разграничаването между здравната дейност и публичните функции, които могат да определят длъжностен статут (както е при нотариусите и частните съдебни изпълнители).
• Публична функция е тази, при която държавата делегира на частни лица изпълнението на свои прерогативи от обхвата на законодателната, изпълнителната или съдебната власт.
• Здравето на гражданите, макар и конституционно защитено (чл. 52 от КРБ), не може да бъде отнесено към никоя от трите власти.
• Контролът, който държавата упражнява върху здравеопазването, е общ и не е основание за извод за изпълнение на публични функции.
• Членството в Българския лекарски съюз (БЛС) също не обуславя длъжностен статут, тъй като функциите на БЛС са ограничени до съсловна етика, контрол и дисциплинарна власт, а не до изпълнение на държавни прерогативи.
4. Изрично изключение: Лекари с ръководни функции
ВКС изрично подчертава, че лекарите, които изпълняват ръководни функции (напр. директор на болница, началник на клиника) или управление на чуждо имущество, са длъжностни лица, но само в това си качество (т.е., когато извършват дейност, свързана с ръководството или управлението).
Когато същият директор непосредствено лекува пациент, той действа като редови лекар и няма длъжностен статут.
Последици за наказателната отговорност
Най-важната последица от Тълкувателното решение е, че имотната облага, дадена на редови лекар от пациент във връзка с лечението, не представлява подкуп по чл. 301 НК.
• Родовият обект на престъплението: Подкупът е престъпление против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции (Глава осма на НК). Тъй като редовият лекар работи в лечебно заведение (регистрирано по ТЗ или ЗК), което не е държавен орган или обществена организация, липсва засягане на родовия обект на посегателство.
• Правилната квалификация: Получаването на облага за извършена работа или услуга от лице, което не е длъжностно лице, следва да се квалифицира по други текстове на НК. ВКС посочва като пример т. нар. стопански подкуп по чл. 225в, ал. 1 НК (засягащ стопанския живот) или, ако е налице лъжливо документиране, чл. 312 НК (лъжливо документиране от лекар, когато не действа като длъжностно лице).
Какви са ключовите разлики между подкуп и стопански подкуп?
• Класическият подкуп наказва корупцията във властта (държавния апарат). Стопанският подкуп наказва корупцията в търговския оборот (частния или стопанския сектор).
• При чл. 301 НК е задължително извършителят да е длъжностно лице (включително изпълняващ публични функции). При чл. 225в НК извършителят не е длъжностно лице (включително редовият лекар).
В контекста на ТР № 2/2011, когато един редов лекар получи пари или облага от пациент, това не засяга дейността на държавен орган и затова не е подкуп по чл. 301 НК, а е престъпление, което засяга стопанския живот и се наказва по чл. 225в НК.
Значение на Решението
Тълкувателно Решение № 2/2011 на ВКС установява ясна граница:
Непосредственото упражняване на лекарската професия, независимо от нейната конституционна значимост и обществена важност, не е приравнено на упражняване на публична функция по смисъла на Наказателния кодекс.
Лекарите упражняват дейността си в здравни заведения по чл. 3, ал. 1 ЗЛЗ, регистрирани по ТЗ и ЗК, които като правни субекти, са извън кръга на държавните и обществени институции. Държавата не е възложила на съсловните организации изпълнението на някоя от собствените си прерогативи, от обхвата на законодателната, изпълнителната или съдебната власт.
