Националната здравноосигурителна каса не успя да изплати 146 милиона лева на болниците през 2024 година. Задължението е прехвърлено към 2025 година, но в проекта за бюджет на НЗОК за 2025 година не са предвидени допълнителни средства към разходите за болнична помощ. НЗОК ще дължи не само главницата по дълга, но и законната лихва за всеки ден просрочие. Лихвите са дължими от дата на влизане в сила на решението на КС за отмяна на лимитите. Законната лихва е в размер на 10% + основния лихвен процент на БНБ. Следователно, ако НЗОК не се разплати с болниците, ще загуби приблизително 15 милиона лева до края на годината.
Тъй като няма никакви индикации, че в обозримо бъдеще тези задължения ще бъдат изплатени, то съвсем логично е да се очаква повечето, ако не всички болници, да потърсят правата си в съда. Тук даже не става дума за това, дали болниците искат или не – законово задължение на техните управителни органи е потърсят вземанията си, защото в противен случай отговорността за загубата ще падне и върху тях.
След миналогодишното решение на Конституционният съд, с което лимитите на болниците бяха обявени за противоконституционни, няма никакво съмнение, че всички заведени срещу НЗОК дела от болници за неплатената им дейност, ще бъдат спечелени. Тогава към загубата за бюджета на НЗОК освен законната лихва ще се добавят и направените съдебни разноски – адвокатски хонорари и държавни такси. В този случай загубите за бюджета ще нараснат с близо 50%. Така вместо да заплати 146 милиона лева, дългът ще нарасне на над 200 милиона лева. Това се вижда и от сметките за предишните години. За периода 2018-2023 година, НЗОК е имала задължение към болниците в размер на 48 милиона лева. След загубените съдебни дела заедно с лихвите и съдебните разноски тя е изплатила над 75 милиона лева.
Разликата между крайната платена сума и задълженията по главницата е пряка загуба за бюджета на НЗОК – с парите от здравни вноски се плащат лихви и съдебни разноски, вместо прегледи, изследвания, операции и лекарства.
Тази предизвестена загуба между другото, освен всичко друго, може да доведе един ден и до търсене на отговорност от хората управляващи здравното осигуряване, например за безстопанственост и лошо управление.
Може ли тази загуба да бъде предотвратена?
Може, законът дава следните възможности:
Да се поиска от Народното събрание бюджет на НЗОК, който да включва тези, дължими на болниците 146 милиона лева.
Да се поиска безлихвен заем от държавния бюджет.
Да се договори с болниците разсрочване на дължимите плащания.
Може ли да се предотврати в бъдеще натрупването на такива задължения?
Може. Необходима е цялостна реформа на разходите и дейностите, заплащани от НЗОК. Това включва корекция на цени, прехвърляне на медицински дейности в извънболнична помощ, овластяване на пациента и включването му в контрола над изпълнението на дейностите, прекратяване на заплащане на субсидии и всякакви други несвойствени за здравното осигуряване плащания, либерализация и дерегулация на пазара и др.
Кога ще се случи?
При сегашния модел на управление на държавата и здравното осигуряване – никога!
Д-р Стойчо Кацаров
