Чл. 28б, ал. 2 от Закона за здравето предоставя и гарантира правото на всеки пациент да получи от лечебното заведение цялата здравна информация, отнасяща се до неговото здравословно състояние
, включително копия от медицинските си документи. Порочната практика на лечебни заведения да отказват такъв достъп като цяло е преодоляна, като са налице множество актове на съда по повод наложени санкции от страна на контролните органи при такива откази.
Съществува обаче друг проблем. Много от лечебните заведения изискват заплащане на такса за издаването на медицински документи, съставени в хода на лечението, която в повечето случаи се определя на страница, а цената варира от 1 до 5 лева на страница. Когато пациентът е бил хоспитализиран за по-дълъг период, проведени са множество изследвания, обемът на документацията често е в порядък на 100 до 200 страници. За пациентите това означава, че за да упражнят гарантираното си от закона право, всъщност трябва да заплатят сума, която е значителна, а понякога – непосилна. Упражняването на това право е от съществено значение за гарантиране на правилното и качествено лечение, както и е единствена възможност за откриване и доказване на неправилно проведено такова или за извършени в хода му нарушения.
Определянето на прекомерни такси от някои болници води до ограничаване на правата на пациентите, без формално да отказват предоставяне на достъп. Но дали наистина тази практика има правно основание и допустима ли е от закона?
Чл. 98, ал. 3 от ЗЛЗ задължава лечебните заведения „да поставят на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането им. Информацията се публикува и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестява по друг обичаен начин, както и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.“ При справка в публикуваните на страницата на МЗ ценоразписи е видно, че почти всички имат графа „административни услуги“ или просто са посочени такси за издаване на различни медицински документи. Всъщност, съобразно правната уредба, действително издаването на документи представлява „административна услуга“.
Наредбата за административното обслужване регламентира организацията на административното обслужване, дължимите такси или цени на услугите. В чл. 1, ал. 3 от същата е посочено, че „наредбата се прилага и за организациите, предоставящи обществени услуги“. Такива по дефиниция са и лечебните заведения.
В Закона за администрацията има легална дефиниция на "обществени услуги" - такива са и здравните услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност. В самата дефиниция е изрично посочено, че по повод на тяхното „предоставяне могат да се извършват административни услуги“. Т.е. законът признава правната възможност на лечебните заведения, като доставчик на обществени услуги да извършват и административни услуги. Остава въпросът трябва ли да се заплащат такси за тях и как се определя размерът им.
Съгласно чл. 61 от Закона за администрацията, към Министерски съвет се създава и поддържа Административен регистър, който съдържа информация за административните услуги, а в ал. 2 изрично е въведено задължение тази информация да се подава и от организациите, предоставящи обществени услуги, каквито по законова дефиниция са болниците. Независимо от законовата разпоредба, административните услуги на болниците не са описани в Списъка на унифицираните наименования на административните услуги. Услугите на доставчиците не са включени в регистър и не са систематизирани като такива.
Административни услуги, предоставяни от доставчиците на здравни обществени услуги включват издаване на документи, свързани с лечебната дейност (като рецепти, протоколи, и др.), така и здравна информация от лечебното заведение, отнасяща се до здравословното състояние на пациента, включително копия от медицинските му документи.
Медицинските и административните услуги са разграничени от законодателя поради естеството им и се регламентират от различни нормативни актове. Но това, че законът определя част от услугите като административни и въвежда различни правила за тях, не означава, че те са платени. Никъде в посочената по-горе Наредба за административното обслужване не се коментира размер на таксите, никъде в нормативната уредба не е определен такъв в тарифи, нито има методика за начин на формирането им. И това не се дължи на нормотворчески пропуск, нито дава основание на лечебните заведения да формират такси произволно и по собствена преценка. Никъде в нормативната уредба не са определени таксите, които следва да бъдат заплащани за съответните документи.
Единственият акт, който въвежда допустимо доплащане от страна на пациентите, е Наредбата за осъществяването на правото на достъп до медицинска помощ. В чл. 24а от същата са изброени допълнителните услуги, които здравноосигурените лица имат право да получат срещу заплащане, като изброяването е изчерпателно. Такива са:
- подобрени битови условия;
- допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим;
- избор на лекар или екип от медицински специалисти.
Изводът от анализа е, че административни такси по повод издаване и обработка на медицинската документация нямат правно основание и не следва да се определят и изискват от пациентите. Същото е посочил и Административен съд – София –град в свое Решение № 4318 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2876/2021г., а именно, че „разходите за финансови и административни услуги, не следва да се калкулират и заплащат от пациентите, независимо дали са уведомени предварително за ценоразписа, тъй като същите не попадат в обхвата на допълнително поисканите услуги по чл. 24а от Наредбата.“
На последно място следва да се посочи, че функцията на таксите, дори когато такива са определени по тарифи и са законосъобразни, не може да бъде ограничаване на правата на гражданите, чрез прекомерни размери. По предназначение и по замисъл на законодателя таксите нямат такава функция като цяло.
Адв. Силвия Величкова
